Определение № 567 от 14.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1212/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ц. П. К. чрез адв.В. Б. срещу решение № 5654 от 5.07.16г.по в.гр.дело № 10172/15г.на Софийски градски съд в частта,с която потвърдено решение № І -32-30 от 23.04.15г.по гр.дело № 30550/13на СРС,32 състав, с което е уважен искът с правно основание чл.45 ЗЗД на първоначалния ищец Д. Х. К./починал на 11.11.2015г./с правоприемници Х. Д. Й. и П. Д. К. срещу Ц. П. К. за ½ от присъдената сума 2000 лв,или за 1000 лв, както и е отхвърлен насрещният иск по чл.45 ЗЗД, предявен от Ц. П. К. против Д. Х. К./починал на 11.11.2015г./с правоприемници Х. Д. Й. и П. Д. К., за сумата 10 000 лв – неимуществени вреди,вследствие осуетено на 5.08.10г.конфортно и релаксиращо мероприятие – бране на къпини, неадекватно държане пред чужд човек и набеждаване пред полицията, като неоснователен и недоказан. В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите във връзка с прилагане на института на непозволеното увреждане и преценката на обстоятелствата,обусловили наличието на причинна връзка между деликта и претърпяната вреда. Ответникът по жалбата П. Д. К. счита,че е допустима и основателна. Ответницата по жалбата Х. Д. Й. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено ,че вследствие на воденото срещу ищеца Д. К. наказателно производство, инициирано от ответника Ц. К., приключило с оправдателна присъда за престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 НК, ищецът е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в стрес, безспокойство и негативни изживявания, доказани от свидетелските показания.Възприето е заключението на СПЕ, от която е установено,че заболяването на ищеца „протрахирана депресивна реакция на дезадаптация” е свързана с влошените отношения във фамилията и воденото срещу него частно наказателно дело,при което изпитва чувство на срам, унижение и мъка.Направен е извод от въззивния съд,че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника .За репариране на вредите от неимуществен характер съдът е счел,че определеният от първоинстанционния съд размер от 2000 лв е справедлив, но го е редуцирал досежно ½ от присъдената сума – за 1000 лв, поради отказ от иска, направен от правоприемника на първоначалния ищец П. К.. По насрещния иск са изложени доводи, че не е установено извършено от Д. К. противоправно поведение, изразяващо се в набедяване на Ц. К.,чрез подадена от дъщеря му Х. К. на 5.08.10г. жалба срещу него.Прието е,че пр.пр.№ 11912/12г.е образувана по жалба, подадена от Ц. К. срещу Х. Й., в която са били изложени оплаквания за набедяване. Преписката е била прекратена и е постановен отказ за започване на досъдебно производство във връзка с оплакванията. Настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.По поставените въпроси има трайна и безпротиворечива съдебна практика.Обжалваното решение не е постановено в отклонение от задължителната за съдилищата практика, обективирана в ТР№88 от 12.09.1962г. на ОСГК на ВС, според което причинителят на вредите отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, както и в ТР№4/29.01.2013г. по т.д.№4/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преценката на доказателствата би могла да доведе до необоснованост на решението, което обаче не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.