Определение № 4540 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 26 от 27.01.2026 г. по в. гр. д. № 709/2025 г. на Пазарджишкия окръжен съд са потвърдени решение № 250 и решение № 253, двете от 10.03.2025 г., постановени по гр. д. № 1975/2024 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор [№], намиращ се в [населено място], местност „Горна Авлия“, с площ 2469 кв.м., заедно с построените в него сгради – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор [№] със застроена площ 67 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор [№] с площ 14 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор [№] със застроена площ 8 кв.м., при квоти: 6/8 идеални части за Т. К. К., 1/8 идеална част за М. К. Ф. лично и 1/8 идеална част в режим на съпружеска имуществена общност за М. К. Ф. и Н. И. Ф., както и в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на Д. Г. Ф.. Прието е, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените от М. К. Ф. и Д. Г. Ф. искове по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на даренията, извършени от наследодателя К. З. Ф. в полза на ответника П. Б. К. на 1/3 идеална част от нива с идентификатор [№] с площ 5077 кв.м. в землището на [населено място] и 5/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№], заедно с построените в него сгради – жилищна и две селскостопански с идентификатори [№], [№] и [№], и за възстановяване на запазените части на ищците в размер на по 2/9 от дарените имоти. Прието е, че независимо от уважаването на тези искове, при допускане на делбата на ПИ идентификатор [№] и намиращите се в него сгради съдът следва да зачете последващата разпоредителна сделка с дарените 5/8 ид. части от този имот, извършена от надарения П. Б. К. в полза на неговата майка Т. К. К., с което се увеличава нейната квота в сънаследствения имот. По този начин въпросните 5/8 ид. части при делбата остават в полза на приобретателката, а не на ищците М. и Д., в чието наследство те са възстановени. Прието е, че същественият въпрос по делото е дали дареното имущество се е върнало в наследството след уважаване на предявените искове по чл.30, ал.1 ЗН. Иск по чл.37 ЗН не е предявен. Доводите, че предявяването му имплицитно се съдължа в искането за допускане до делба на имота при правата, каквито биха били за страните след възстановяване на запазената част, са неоснователни. Още повече, че са налице и други условия за уважаване на иск с такова правно основание, които не са излагани като обстоятелства и обсъждани в производството. Съдът се е позовал на определение № 2161 от 30.04.2024 г. по ч. гр. д. № 761/2024 г. на ВКС, І-во г. о., че искът за възстановяване на запазена част от наследството е преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като извод за наличие, респ. за липса на съсобственост между страните /а в конкретния случай за правата на страните/ може да бъде направен едва след като съдът се произнесе по въпроса дали извършеното от наследодателя завещателно разпореждане или дарение накърнява запазената част на наследника с право на такава част, както и по въпроса по какъв начин следва да се извърши възстановяването - имотът, предмет на завещателно или дарствено разпореждане, може да бъде допуснат до делба само ако по реда на чл.36, ал.1 ЗН той бъде върнат изцяло в наследството, респ. възстановяването се извърши като на наследника с право на запазена част бъде предоставена идеална част от завещания, респ. от подарения имот, както и при намаляване на универсално завещателно разпореждане. Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от лицето, срещу когото е постановено намалението, но само при условията на чл.37 ЗН. Отчужденията с имота, извършени от лицето, ползващо се от завещателните или от дарствените разпореждания на наследодателя, могат да бъдат отменени само ако са извършени в посочените в чл.37 ЗН срокове и то ако наследникът не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Искът за отмяна на отчужденията на завещан или подарен имот, извършени от заветниците или надарените, може да бъде предявен след като срещу тези лица е постановено намаление на завещанието, респ. дарението. Както последователно приема ВКС в своята практика, по своята правна природа искът по чл.37 ЗН е конститутивен и субективното преобразуващо право на наследника със запазена част да иска отмяна на горепосочените отчуждения се поражда едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на запазената част от наследството чрез намаление на завет или дарение ( решение № 208 от 27.11.2015 г. по гр. д. № 189/2015 г. на І г. о. на ВКС). Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от ползващото се от завещателното разпореждане лице, срещу когото е постановено намалението, но в този случай е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице по реда на чл.37 ЗН, предявен след като решението по предявения иск за възстановяване на запазената част от наследството влезе в сила. Когато искът за възстановяване на запазената част от наследството е предявен при условията на обективно съединяване с иск за делба, но ползващото се от завещателното разпореждане лице е прехвърлило имота, предмет на завещателното разпореждане на трето лице, дори искът по чл.30 ЗН да се приеме за основателен, за да бъде направен извод, че имотът е съсобствен, е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице по реда на чл.37 ЗН, а съответно до провеждането на този иск не може да бъде допусната делбата (решение № 554 от 21.10.2009 г. по гр. д. № 45/2009 г. на ІІ г. о. на ВКС). В конкретния случай провеждането на отменителния иск би било от значение за правата на страните. Прието е, че в цитираното определение ВКС е разгледал поредността и връзката на исковете по чл.30 и чл.37 ЗН и иска за делба, като е приел, че първо трябва да бъде разрешен спорът по предявения иск за възстановяване на запазената част от наследството, след това следва да бъде разгледан отменителният иск по чл.37 ЗН и едва след приключването на производството по този иск съдът следва да се произнесе и по искането за допускане на завещаното, респ. подареното от наследодателя имущество до делба. В подобна хипотеза трите иска следва да бъдат разделени за разглеждане в самостоятелни производства, след което производството по отменителния иск по чл.37 ЗН бъде спряно до приключване на производството по иска за възстановяване на запазената част от наследството, а производството по иска за делба да бъде спряно до приключване на производството както на иска, предявен по реда на чл.30, ал.1 ЗН, така и на иска, предявен по реда на чл.37 ЗН. И на последно място – прието е, че след като не е бил предявен иск по чл.37 ЗН, съдът не може в настоящото производство да обсъжда доводите за основателност на този иск - дали дарението е станало в предвидения в ал. 1 срок – една година преди откриването на наследството. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. К. Ф., Н. И. Ф. и Д. Г. Ф.. Жалбоподателите поддържат, че съдът не е съобразил съществено обстоятелство – че П. К. е извършил последващата разпоредителна сделка – дарение от 21.01.2020 г., в полза на Т. К., която е лице от кръга на законните наследници на К. Ф., както и че цялото наследство се изчерпва с имотите, предмет на двете последователни дарения. Считат, че особеност на случая е това, че след като решението по исковете по чл. 30 ЗН е влязло в сила, то вместо по пътя на чл. 37, ал. 1 ЗН да се отменя сделката между П. К. и Т. К. от 21.01.2020 г., същият ефект е възникнал поради самия факт, че това разпореждане е в полза на лице от кръга на законните наследници и то директно ще претърпи последиците на уважения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. При това положение въобще нямало нужда от специално водене на иска по чл. 37, ал. 1 ЗН, а при делбата следвало да се съобразят последиците на уважения с влязло в сила решение иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, респ. – делбата се допусне в квотите, заявени с исковата молба: за Т. К. К.: 22/72 ид. части; за М. К. Ф.: 25/72 ид. части; за Д. Г. Ф.: 16/72 ид. Части и за М. Ф. и Н. Ф. в режим на СИО: 9/72 ид. части. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: В случай, че са налице следните кумулативни условия: 1) дарствено разпореждане накърнява запазената част на наследник с право на такава, 2) този наследник успешно е провел иск по чл. 30, ал. 1 ЗН срещу надарено лице и е възстановил с влязло в сила решение своята запазената част в наследството, 3) преди завеждане на иска по т. 2 надареното лице се е разпоредило с правна сделка в полза на лице от кръга на призовани към наследяване наследници по закон на общия наследодател, то макар да не е бил воден иск по чл. 37, ал. 1 ЗН от наследника с право на запазена част за отмяна на разпоредителната сделка между надарения и законния наследник, при делбата на наследството на общия наследодател следва ли съдът при определяне на квотите на страните да зачете ефекта на уважения иск по чл. 30 от Закона за наследството. Ответницата Т. К. К. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за допускането й до разглеждане по същество от ВКС, тъй като въззивното решение е съобразено изцяло с практиката на ВКС и поставеният въпрос не е от значение за очното прилагане на закона и развитието на правото. Излага доводи защо не може да се приеме, че искът по чл.37 ЗН е имплицитно предявен с исковете по чл.30, ал.1 ЗН и иска за делба, както и че съдът не може да дава указания за предявяване на такъв иск. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение е съобразено изцяло с практиката на ВКС, според която провеждането на отменителния иск по чл.37 ЗН е предпоставка за зачитане в делбата на решение по чл.30, ал.1 ЗН, с което подареният или завещан имот е върнат в наследството като резултат от уважаване на иск за възстановяване на запазената част от наследството. Въззивният съд е посочил част от тази практика на ВКС. Налице е и друга практика в същия смисъл. Така в решение № 582 от 20.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 168/2004 г., I г. о., е прието следното: „След като в разпоредбата на чл.30, ал.1 ЗН не е предвидено, че възстановяването на запазената част има обратно действие, не може да се приеме, че ако недвижимият имот е разпореден от облагодетелстваното от завещанието или дарението лице в полза на трето лице, то придобитите от това трето лице права отпадат автоматично. Към момента на разпоредителната сделка наследникът по завещанието е единствен собственик на имота и прехвърляйки го на трето лице, той надлежно прехвърля права, които действително притежава в пълен обем и сделката е валидна и действителна. В тези хипотези на разположение на наследника по закон, успешно провел иска си по чл.30, ал.1 ЗН, е отменителният иск по чл.37 ЗН. Само и доколкото при условията на цитираната правна норма е упражнено правото по чл.37 ЗН (или по чл.135 ЗЗД) и имотът е върнат в наследството, би била налице съсобственост, подлежаща на съдебна делба. Наследникът с право на запазена част не може да предяви иска за делба на завещания имот преди да е поискано възстановяването на запазената част, но правата на третите лица, придобили имот от наследник по завещание или надарено лице, не отпадат преди отмяната на разпореждането при условията на чл.37 ЗН, т. е. преди връщане на имота в наследството. При невъзможност да се върне разпореденият в полза на третото лице недвижим имот в наследството, то наследникът по закон следва да получи възстановената запазена част в паричната равностойност на имота, оценен към момента на възстановяване на запазената част“. На следващо място – в решение № 125 от 20.II.1992 г. по гр. д. № 1220/91 г., I г. о., е прието, че купувачът на недвижим имот, завещан или дарен от наследодателя, от заветника или надарения, не е страна в делбения процес. Неговите права не отпадат автоматически с извършване на намалението и възстановяване запазената част на наследника. Наследникът с възстановена запазена част след намаляването на завещателните разпоредби може да отмени отчуждението, ако не може да я допълни от имуществото на заветника и надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Така също в решение № 176 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1805/2013 г., I г. о., е прието, че не във всички случаи при уважен иск по чл.30, ал.1 ЗН имотът се връща в наследството и може да бъде предмет на делба. Той изобщо не може да се върне в наследството, ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението. В този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат отменени по реда на чл.37 ЗН, а наследниците с накърнена запазена част получават само парично уравнение на имуществените си права. Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след изтичане на една година, но при вписана искова молба за намалението, имотите могат да бъдат върнати в наследството по реда на чл.30, ал.1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск по чл.37 ЗН. Преди да има влязло в сила решение по такъв иск, те не подлежат на делба. Тази практика на ВКС не може да бъде променяна по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в насоката, посочена от жалбоподателите, тъй като не са налице основания за такава промяна. Обстоятелството, че третото лице, придобило подарен имот, е от кръга на наследниците по закон на дарителя, не отменя изискването за успешно провеждане на иска по чл.37 ЗН срещу него, дори ако преди това да е бил успешно проведен иск за намаляване на дарението и за възстановяване на запазената част от наследството. Законът не прави разлика между приобретателите на подарен или завещан имот в смисъл дали те са наследници по закон на дарителя или завещателя или не. Липсва законово основание за провеждане на такава разлика чрез тълкуване на закона в производство по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При този изход на делото на ответницата Т. К. К. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 500 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.05.2026 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,