Определение № 50477 от 11.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1527/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК[ЕИК], и на „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК[ЕИК], постъпили чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 33 от 14.03.2022 г. по в. гр. д. № 451/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД обжалва горното въззивно решение в частта, с която след частична отмяна в отхвърлителната и потвърждаване в осъдителната част на решение № 202 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 37/2021 г. на Окръжен съд – Русе, като краен резултат е осъдено да заплати солидарно със „Застрахователна компания Лев Инс“ АД на С. И. К. от [населено място] сумата 75 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно–транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2020 г., причинено от водачите Р. Н. С. и Б. Ш. Я., с които дружествата имат сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2020 г., до окончателното ѝ изплащане. „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД обжалва въззивно решение само в частта, с която искът на С. И. К. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за разликата над 35 000 лв. до 75 000 лв. Касаторът „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд не е отчел фактическите твърдения на страните, не е обсъдил поотделно и в съвкупност приетите по делото доказателства и не е изложил ясни и обосновани мотиви, защо счита иска за основателен в уважения му размер. Оспорва като неправилен извода на съда, че вина за настъпване на процесното ПТП на 07.08.2020 г. има и застрахованият при това дружество водач Б. Ш. Я., управлявал лек автомобил „Ауди Q7“ с превишена/несъобразена скорост. Освен за нарушаване на принципа на диспозитивното начало навежда оплаквания и за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при кредитиране заключението по САТЕ, включително за необсъждане на доводите във въззивната жалба в тази връзка. Относно размера на присъденото обезщетение касаторът твърди, че въззивният съд се е задоволил с това да изброи телесните увреждания, причинени на ищцата, без да обсъди приетите в производството доказателства по отношение на периода на възстановяване и без да изложи съображения за характера и степента на уврежданията, за обстоятелствата, при които те са получени, за продължителността на лечението и извършените медицински манипулации. Не е съобразил липсата на доказателства за допълнително проведено лечение и за промяна в начина на живот, свързана с невъзможност за полагане на труд, промяна в социалните контакти, икономическата конюнктура и пр. С оглед тези доводи касаторът счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди противоречи на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и е необосновано завишено. Моли за касиране на въззивното решение съответната част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което исковата претенция срещу него да бъде отхвърлена в цялост. Претендира присъждането на разноски, сторени при инстанционното развитие на производството. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извъриш цялостна оценка на заключението на вещото лице (в случая – САТЕ), заедно с другите доказателства по делото, релевантни към механизма на произшествието?; 2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора? и 3. Какви критерии следва да съблюдава съдът при определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди? Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта и да обоснове какво точно е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД? В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на следната съдебна практика, в противоречие с която счита, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 43 от 27.05.2021 г. по т. д. № 200/2020 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 1; решение № 248 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 4193/2018 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос № 2 и ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решение № 196 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г. на ВКС, IV г. о. – по въпросите под № 3. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК С. И. К., чрез процесуалния си пълномощник, излага съображения за отсъствие на релевираните основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Писмен отговор е подаден и от „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, чрез процесуалния му пълномощник, със становище за частична неоснователност на касационната жалба. Поддържа се правилност на изводите на съда, че и двамата водачи имат вина за настъпване на пътния инцидент: единият – поради отнемане на предимство, а другият – поради шофиране с несъобразена скорост, поради което материалноправно легитимирани да отговарят в условията на солидарност са и двете застрахователни дружества. В своята жалба касаторът „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД се оплаква от частична неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че при определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, в резултат на което е присъдил прекомерен паричен еквивалент на търпените неимуществени вреди. Счита, че съдът не е взел предвид редица обстоятелства от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението и за оценката на действителния характер на вредите съобразно обективно установените по делото обстоятелства, в това число – недоказаност на всички твърдени вреди и липса на причинно-следствена връзка на някои от получените от ищцата травми с процесното ПТП. Изрязява несъгласие и с приетата от въззивния съд липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, твърдейки, че травматичните увреждания не биха настъпили, така както са констатирани от вещото лице, в случай че ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан. Моли за касиране на въззивното решение за горницата над 35 000 лв. до присъдените 75 000 лв. и за отхвърляне на иска в посочената част. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД формулира въпроси, за които счита, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, а именно: 1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 2. Явява ли се доказан интензитетът на търпените неимуществени вреди на пострадало при ПТП лице при липса на гласни доказателства по делото?; 3. При недоказаност на това как са се отразили травматичните увреждания на начина на живот на ищцата, следва ли да бъде увеличен размерът на обезщетението от въззивния съд и ако да – въз основа на какви критерии?; 4. Явява ли се нарушен критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД в хипотезата, когато въззивният съд не е мотивирал правилен оценъчен извод за вида и обхвата на настъпилите вреди? и 5. За да се приеме за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при ПТП, следва ли увреденият да е допринесъл за настъпване на вредите, или е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие/бездействие и вредоносния резултат? Касаторът се позовава на наличието на допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. па ВКС, I т. о., решение № 157 от 28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение № 1528 от 20.06.1972 г. по гр. д. № 567/1972 г. на ВС, I г. о. – по въпроси №№ 1 – 4, вкл., респ. т. 7 от ППВС 17/1963 г., т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 153 от 31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 5. Налице е и бланкетно позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Против тази касационна жалба е постъпил писмен отговор от С. И. К., чрез процесуален пълномощник, който е депозиран в законоустановения срок и съдържа съображения за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и искане за присъждане на разноски (възнаграждение за един адвокат). Върховният касационен съд, състав на ІІ-ро търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания краен резултат, при съобразяване с пределите на въззивното производство и след обсъждане на заключенията по приетите САТЕ и СМЕ съставът на въззивния съд е приел следното: Налице е противоправно поведение на водача Р. С., изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата при преминаването през кръстовище – чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй като: с управлявания от него лек автомобил „Пежо“, движейки се в светлата част на денонощието, при отлична видимост, по път без предимство, при наличие на два последователни знака „Стоп“, навлязъл в кръстовището, без да възприеме и пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Ауди“. Същевременно, водачът на лек автомобил „Ауди“, движещ се по път с предимство със скорост 72 км/ч, също при отлична видимост, продължил движението си напред, без да предприеме необходимите мерки за съобразяване на скоростта си с пътната ситуация, до пресичане траекторията на движение на двата автомобила, с което свое поведение е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който вменява задължение на водачите да се движат със съобразена с пътните условия скорост, преценена по начин да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Позовавайки се на заключението на вещото лице по САТЕ, въззивният съд е посочил, че въпреки приближаването на лекия автомобил „Ауди“ към кръстовище, с отлична видимост към второстепенния път, по който в този момент се движи автомобил със скорост 21 км/ч, водачът не е съобразил скоростта си и не я е привел в рамките на безопасната такава – изчислена от вещото лице на 59 км/ч, за да предотврати ПТП. При установеното противоправно поведение и на двамата водачи, като пряк резултат от него, траекторията на двата автомобила се пресича и настъпва удар – челен за лек автомобил „Ауди“ и страничен за лек автомобил „Пежо“. При приетото противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди“ за движение с несъобразена скорост, съдът е намерил за безпредметно да обсъжда довода във въззивната жалба на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД относно наличието или липсата на ограничение на скоростта в участъка на ПТП. В резултат на реализираното ПТП ищцата К. е получила телесни увреждания – охлузване в дясна теменна област на главата, колекция от кръв в областта на гръдната кост, контузия на левия бял дроб, разкъсвания на черен дроб, наложили оперативна интервенция, голям ретроперитонеален хематом около десния бъбрек, счупване на кръстна и лява пубисна кост, счупване на втори поясен прешлен. Последното увреждане, макар и установено по-късно, е счетено от въззивната инстанция за настъпило в резултат на инцидента с оглед заключението на вещото лице за възможността деформацията на прешлена да е настъпила впоследствие и предвид установения механизъм на ПТП и механизъм на получаване на тази травма – според вещото лице счупването на поясния прешлен е настъпило по индиректен механизъм, от огъване на гръбначния стълб. При тези факти съдът е преценил, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на двамата водачи по чл. 45 ЗЗД, като те, респективно техните застрахователи по ЗГО, отговарят солидарно спрямо увреденото лице, съобразно чл. 53 ЗЗД. В случая двамата делинквенти се явяват застраховани лица по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ, увредената ищца е упражнила правото си на пряк иск срещу техните застрахователи, като е изпълнила задължението си за предявяване на застрахователна претенция по реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която липсва плащане на обезщетение. По спорния въпрос относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е изходил от задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/23.12.1968 г., изискваща от него да прецени редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства – характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания, осакатявания и пр. Съдът е взел предвид и практиката на ВКС, съгласно която следва да се съобразява и икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната, чийто белег е и нарастването на нивата на застрахователната сума. В конкретния случай, освен общите обстоятелства съдът е посочил, че съобразява още: естеството на травмите за ищцата – животозастрашаващото увреждане, каквото е разкъсването на черния дроб, наложило оперативна интервенция; получените разнородни увреждания в различни части на тялото; възрастта на ищцата към момента на ПТП – 63 години; възстановителния период за счупванията от 12 месеца, от които 21 дни в болнично заведение и 249 дни на домашен режим; претърпените силни болки непосредствено след получаването им и в следоперативния период; последващите болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер, които вещото лице по СМЕ е установило от медицинската документация по делото. С оглед горното въззивната инстанция е приела за справедлив размер на обезщетението сумата от 75 000 лв., като е изложила подробни съображения защо не се следва обезщетение в по-голям от този размер (поради недоказване на част от твърдяните физически увреждания и конкретните негативни изживявания). Възражението на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване без правилно поставен предпазен колан, е счетено от съда за неоснователно, предвид тежестта на доказване на този факт и дадените експертни заключения. Съгласно вещото лице по СМЕ е по-вероятно ищцата да е била с предпазен колан с оглед хематома в областта на гръдната кост, а освен това и двете вещи лица са посочили, че травматичните увреждания биха били идентични и ако ищцата е била обезопасена с предпазен колан, тъй като ударът е бил страничен, а предпазният колан не е ефективен при действащите върху тялото странични инерционни сили. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. По искането за достъп до касация на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД следва да се отбележи следното: Липсват данни за допуснато противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос, свързан с обсъждането и възприемането на заключението на вещото лице по САТЕ. Не са налице обстоятелства по делото, несъобразени от съда, които да се отразят на направените от него въз основа на заключението изводи относно поведението на водача на л. а. „Ауди“. На следващо място съдът се е произнесъл в нужната степен по твърденията и доводите на страните и е обсъдил събраните доказателства във връзка с тях, като е формирал собствени мотиви по спора, както и е изложил своите съображения защо конкретни оплаквания във въззивната жалба на този касатор са ирелевантни за изводите му. Поради това и по втория въпрос липсва твърдяното противоречие с практиката на ВКС, което да удовлетвори условието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допълнителното селективно изискване на горната разпоредба не се доказва и по отношение на последния правен въпрос. Изводите във въззивното решение относно размера на справедливото обезщетение са формирани в съответствие с указанията на ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС, а обстоятелствата, които са намерени от съда за недоказани, са се отразили при определянето на обема на вредите и тяхното обезщетяване. По искането на „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД в голяма степен важи изложеното по-горе за въпросите относно приложението на чл. 52 ЗЗД, като следва да се посочи, че част от тях са относими единствено към правилността на изводите на въззивния съд и по тази причина не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Петият въпрос не съответства на изложената в обжалвания съдебен акт воля на съда, изградена на база събраните доказателства, за липса на противоправно поведение на увреденото лице поради непоставен предпазен колан, както и на безспорно установената ирелевантност на това обстоятелство, с оглед конкретния механизъм на пътно-транспортното произшествие и причинените в резултат на същото увреждания. По тази причина последният въпрос не удовлетворява общата селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Извън това следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал селективното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което по него не се дължи произнасяне. При този изход от спора в настоящата инстанция, на пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно вида на осъществената по делото безплатна защита и действащата към този момент редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 2 085 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение