Определение № 582 от 22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2015 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. В. Т. и С. Г. Т. – двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 116 от 5.12.2014г. по в.гр.д.№ 284 по описа за 2014г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 284 от 11.08.14г. по гр.д. № 582/14г. на Окръжен съд Бургас, в частта в която са отхвърлени исковете за 15 300лв.за С. В. Т. и за 8 850лв.С. Г. Т. /или общо 24 150лв./, ведно със законната лихва и вместо това е постановено друго, с което са осъдени посочените лица да заплатят на М. И. С. сумите както следва: 15 300лв., платими от С. В. Т. и 8 850лв., платими от С. Г. Т., представляващи неоснователно обогатяване, като получени на отпаднало основание – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.05.2011г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.14г., като е потвърдено решението в останалата отхвърлителна част и са присъдени разноски. За да постанови акта си, въззивният съд е дал положителен отговор на спорния по делото въпрос дали е отпаднало по смисъла на чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД основанието за полученото плащане. Независимо, че е приел, че ищцата не е изпълнила задължението си за плащане в срок, съдът е уважил иска, приемайки, че действието на сключения между страните договор е прекратено по взаимно съгласие, което съгласие те са изразили с конклудентни действия, а именно: ищцата, като е предявила настоящата искова молба, а ответниците – като са прехвърлил имота на трето лице. Така съдът е приел, че облигационната връзка между страните е прекратена от момента на предявяване на иска. Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по следните три въпроса: 1.Само развалянето на договора по чл.87 от ЗЗД ли има обратно действие или то е последица във всички случаи на преустановяване на облигационната връзка?, 2.Когато поради липса на разваляне на договора е невъзможна реституция на даденото, може ли то да бъде върнато на основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД? и 3.Когато купувач по предварителния договор, преустанови плащанията и с това осуети постигане целта на договора, това съставлява ли пречка за реституция на платените до момента на преустановяването вноски въз основа на чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД или това обстоятелство е без значение? Счита, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в решение по чл.290 от ГПК с № 203 от 30.01.2012г. по т.д.№ 116/11г.на ІІ т.о., ТР № 122 от 1.12.1986г. на ОСГК и ТР № 26 от 19.06.1973г. на ОСГК на ВС, а третия с т.1 от Постановление № 1 от 28.05г.1979г. на Пленума на ВС. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: С оглед горепосочените решаващи мотиви на въззивния съд, поставените от касатора въпроси не отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото не са свързани с тях. По същите не следва да се допуска касационно обжалване и защото не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поставените въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайно установена практика на ВКС, включително и с посочената от касатора. Съображенията за това са следните: Съгласно релевантното Постановление № 1 от 28.05.1979г. по т.д.№ 1/79г. на Пленума на ВС при третия фактически състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД основанието съществува при получаване на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Отпадането на основанието може да е резултат както от едностранно прекратяване поради неизпълнение с оглед упражнено право по чл.87 от ЗЗД, от унищожаемост или от друго обстоятелство, водещо до отпадане на основанието с обратна сила. В случая съдът е посочил, че е резултат от изразеното от страните взаимно съгласие за отпадане на съществуващата между тях облигационна връзка. С нейното прекратяване / и при липса на изрична обратна уговорка/ липсва основание за задържане на даденото по договора. В хипотеза като настоящата, при която от природата на двустранния договор, изразена чрез пряката функционална връзка между насрещните задължения, следва, че всеки е и длъжник и кредитор едновременно, от което се извежда и възможността всяка от страните, независимо, че не е изпълнила собственото си задължение /ищцата, защото не е платила, а ответниците, защото са прехвърли имота на трето лице и вече няма как да го прехвърлят на ищцата/, с оглед неизпълнението на противната страна да развалят едностранно договора /вж.решение № 151 от 9.12.2014г. по т.д.№ 1970/13г. на І т.о., решение № 424 от 1.06.2010г. по гр.д.№ 1211/09г. на ІV г.о. на ВКС/. В този смисъл – с оглед поставените въпроси следва да се посочи – че въззивният съд е приел наличие /а не липса/ на разваляне на договора, считано от момента на предявяване на иска. Възможността за реализиране на правото за разваляне на договора и с искова молба, с която се претендират последиците от развалянето е посочена и в цитираното от касатора решение по чл.290 от ГПК с № 203 от 30.01.2012г. по т.д.№ 116/11г.на ІІ т.о. на ВКС. Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение