Определение № 2350 от 28.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 387/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от съделителя С. Д. С., чрез адв. Л. Б., срещу решение № 469 от 13. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 506/2021 г. на ОС – Варна, 2 с-в в частта, с която е потвърдено решение № 5380 от 3. 12. 2019 г. по гр. д. № 10415/2015 г. на РС – Варна, 34 с-в, с което е допусната съдебна делба на следните имоти: поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], м.„Ч. сая”, с площ от 4839 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива; поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], ЗВКО „Чайка”, с площ от 1050 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: лозе; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], м. „Д.”, с площ от 5139 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, между съделителите и при квоти: 36/864 ид.ч. за Н. Т. Г., ЕГН [ЕГН], 36/864 ид.ч. за Г. Т. П., ЕГН [ЕГН], 18/864 ид.ч. за С. К. С., ЕГН [ЕГН], 27/864 ид.ч. за З. Т. Н., ЕГН [ЕГН], 27/864 ид.ч. за А. Т. С., ЕГН [ЕГН], 18/864 ид.ч. за Д. Т. С., ЕГН [ЕГН], 27/864 ид.ч. за А. Щ. С., ЕГН [ЕГН], 27/864 ид.ч. за В. Щ. Й., ЕГН [ЕГН], 216/864 ид.ч. за А. Н. С., ЕГН [ЕГН], 24/864 идч. за П. Г. П., ЕГН [ЕГН], 24/864 идч. за Д. Г. Е., ЕГН [ЕГН], 78/864 ид.ч. за С. С. Г., ЕГН [ЕГН], конституиран по реда на чл. 227ГПК на мястото на починалия в хода на процеса С. Г. С., 78/864 ид.ч. за М. С. Г.-К., конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса С. Г. С., 28/864 ид.ч. за Х. К. Х., ЕГН [ЕГН], 28/864 ид.ч. за Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], 28/864 ид.ч. за К. Х. К., ЕГН [ЕГН], 36/864 ид.ч. за С. Д. С., ЕГН [ЕГН], 108/864 ид.ч. за К. Д. С., ЕГН [ЕГН].

Твърди се неправилност на решението в посочените части поради постановяването му при необоснованост на фактическия извод за неупражнявано от съделителя С. Д. С. владение върху описаните три имота, поради допуснато съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поради противоречие с разпоредбите на чл. 68, 69, 79, ал. 1 ЗС на извода на съда за непридобиване от касатора на описаните имоти по давност, чрез упражнявано владение върху притежаваните от останалите съделители идеални части от собствеността в продължение на повече от десет години преди предявяване на иска и поради нарушение на чл. 34 ЗС – допускане до делба на имоти, които са собственост само на касатора. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочените части на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на иска за делба на тези три имота, евентуално – промяна размера на определената му квота в съсобствеността чрез увеличаването й, при отчитане на обстоятелството, че същият е облагородил описаните имоти, превръщайки от пустеещи земи в лозе и ниви, както и по съображения, че не всички съделители оспорили възражението му за придобивна давност.

Подаден е отговор на касационната жалба от съделителя А. Н. С., чрез адв. И. Б., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Подаден е отговор и от съделителите Н. А. С. и А. А. С., с който също са развити съображения за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Съделителите Л. В. С., А. Т. С., Д. Т. С., К. Д. С., В. Щ. Й., С. К. С., А. Щ. С. и Н. А. С. са подали становище, чрез адв. Л. Б., с което заявяват, че не оспорват касационната жалба на съделителя С. Д. С..

Останалите съделители не са изразили становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части, съобрази следното:

За да допусне делба на описаните имоти с идентификатори *, *и *по КККР на [населено място] между посочените съделители и квоти въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решения № № 9000/17.11.1998г. и 11000/10.06.1999г. на ПК – гр. Бяла собствеността върху имотите е възстановена на наследниците на Е. С. С.. Възстановеният с решението от 17. 11. 1998 г. имот от 2,192 дка, съставляващ имот № *дка по КВС при извършването на доброволната делба с нотариална заверка рег. № 758/21.02.2006г. е разделен на два имота – имот пл. № *и *, идентични с имоти с идентификатори № * и *по КККР.

Е. С. С. починала на 26.02.1958г. и оставила за наследници съпруга си С. А. С. (починал 1961г.) и четирите си деца: А. С. С., Н. С. С., М. С. С. и Д. С. С..

А. С. С. починал през 1991г. и е оставил за наследници децата си Ж. А. П., починала 2002г., С. А. Т., починала 2008г., Т. А. С., починал през 2002г. и Щ. А. С., починал 2007г. След смъртта си Ж. А. П. е наследена от децата си Н. Т. Г. и Г. Т. П.. Т. А. С. - от съпругата си С. К. С. и децата си З. Т. Н. и А. Т. С.. Щ. А. С. е наследен от съпругата си Д. Т. С. и децата си А. Щ. С. и В. Щ. С.. С. А. Т. починала на 24.09.2008г.и оставила за наследници по закон племенници – низходящи на сестра й и братята й (Н. Т. Г., Г. Т. П., З. Т. Н., А. Т. С., А. Щ. С. и В. Щ. С..

Н. С. С., починал 1997г., е оставил за наследници син А. Н. С. и дъщеря П. Н. П. (починала на 27.03.2017г. и оставила за наследник брат А. Н. С.).

М. С. С., починала 1995г., е оставила за наследници: внуците си П. Г. П. и Д. Г. Е., по право на заместване на дъщеря й Г. Г. Т., поч.1993 г.; дъщеря си К. Г. Х., поч. 2012 г. и наследена от съпруга си Х. К. Х. и децата си Н. Х. К. и К. Х. К.; сина си С. Г. С., поч. 10.08.2018г. и наследен от децата си С. С. Г. и М. С. Г.-К.

Д. С. С. починал през 2004г. и оставил за наследници съпругата си Р. К. С. (починала на 10.05.2018г. и наследена от синове С. Д. С. и К. Д. С.) и децата си С. Д. С. и К. Д. С..

На 11. 02. 1949 г. имотите били включени в ТКЗС „Димят“, [населено място] от съпруга на наследодателката С. А. С.. С молба от 25.11.1959г С. А. С., А. С. С., Н. С. С. и М. С. С. са направили отказ от наследството на К. С. С., вписан под рег. № 89 от 25.11.1959г. на ВНС, който отказ е приет за нищожен на основание 91а ЗН.

С молба от 2005 г., подадена до ОСЗГ - Долни Чифлик от съделителите С. Д. С., А. Н. С., К. Д. С., С. Д. С., С. Г. С., Щ. А. С. и Р. К. С. е оправено искане за извършване на доброволна делба на възстановените на наследниците на Е. С. С. земеделските земи, а с договор за доброволна делба от 21. 02. 2006 г. наследниците на Д. С. С. са извършили доброволна делба, на реституираните на наследниците на Е. С. С. земеделски земи, която делба е приета за нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, тъй като е извършена без участието на всички наследници.

Сред получените при нищожната делба от съделителя С. Д. С. имоти фигурират и процесните поземлени имоти: имот с идентификатор *по КККР на [населено място], м.„Ч. сая”, с площ от 4839 кв.м., имот с идентификатор *по КККР на [населено място], м. „Д.”, с площ от 5139 кв.м., имот с идентификатор * по КККР на [населено място], ЗВКО „Чайка”, с площ от 1050 кв.м. (стар идентификатор *, а преди разделянето ***). Тези имоти, с н.а. № 164/2006 г., С. Д. С. продал на П. И. И., през време на брака му с Л. В. С.. С влязло в сила на 16.07.2010г. решение № 749 от 08.03.2010г. по гр.д. № 4602/2008г. решение по гр. д. № 4602/2008 г. е допуснато съделителят С. Г. С. да изкупи, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, прехвърлената с договора от С. Д. С. на П. и Л. И. 1/12 идеална част от прехвърлените поземлени имоти, като заплати на П. И. И. и Л. Д. И. сумата от 101.11 лева в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Правото на изкупуване е признато за идеалните части, за които договорът за продажба е породил прехвърлително действие. Продажната цена е платена на 22. 07. 2010 г от С. Г. С.. Така посочената 1/12 идеална част е придобита от наследника С. Г. С. и е върната в наследството, а за останалите идеални части е прието, че договорът за продажба не е породил действие. Впоследствие, след смъртта на майка си Р. К. С. през 2018 г., С. Г. С. придобил по наследство от нея 1/24 ид.ч. от процесните имоти.

С влязло в сила на 20.01.2012г. решение № 569/02.05.2011г., поправено с решение № 1045/02.08.2011г., постановени по в.гр.д. № 113/2006г. по искове с правни основания чл. 30, ал. 1 ЗН, универсално саморъчно завещание от 08.01.1994г., с което М. С. С., починала през 1995г., е завещала на С. Г. С. и К. Г. Х. цялото си имущество, е намалено с 2/9 ид.ч., като е възстановена запазената част на П. Г. П. и Д. Г. Е. общо в размер на 2/9 ид.ч., или за всеки по 1/9 ид.ч., от наследството на М. С. С..

Останалите писмени доказателства не касаят имотите, за които делбеното производство е висящо пред настоящата инстанция.

Във връзка със заявеното от съделителя С. Д. С. възражение за придобивна давност са ангажирани от същия гласни доказателства, като е допуснат разпит на свидетелите Г. Д. Х. и Я. Г. П..

Според показанията на свидетеля Г. Х., същият е работил на пречиствателна станция в [населено място], м. Чайка“, до която имало място с площ от около 2 дка. Когато започнали да връщат земите, отивайки на работа видял бай М., бащата на С. Д. С., който му обяснил, че в този ден ще раздават земите и тъй като посоченото място било тяхно, дошъл да забият колчетата. Натовареното с тази задача лице не дошло този ден, но това се случило на следващия ден, когато бай М. също „получил“ имота. Имотът бил обрасъл с шипки, трънки. Мястото било изчистено, подравнено, изорано и засято лозе. Това място сега се работи от С. Д. С.. Не работи в станцията от 10-12 години, но минава край имота и вижда, че лозето се работи от С..

Свидетелят Я. П. заявява, че знае за лозето на С. Д. С., находящо се в м. „Чайка“, с площ от около 2 дка, от момента, в който са го възстановили. Оттогава С. се занимава с мястото, като същото било поделено с брат му. След разделянето на имота С. е оградил своя с телена мрежа, колчета, засял е лозе, което поддържа. Последно е ходил на мястото през 2018г., като С. обирал гроздето. Не знае да е имало спорове за мястото. Знае, че мястото е било на бащата на касатора Д. С., който го е внесъл в ТКЗС.

Във връзка с останалите два поземлени имота не са ангажирани гласни доказателства за установяване възражението за придобивна давност.

При тези данни въззивният съд е приел за недоказано и неоснователно възражението на касатора С. Д. С., направено с отговора на исковата молба, за придобиване по давност на идеалните части на останалите наследници от процесните имоти: поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], м.„Ч. сая”, с площ от 4839 кв.м., поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], ЗВКО „Чайка”, с площ от 1050 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], м. „Д.”, с площ от 5139 кв.м. Имотите са възстановени на всички наследници на Е. С. през 1999 г., поради което с влизане в сила на реституционните решения касаторът е бил владелец на наследствената си идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. В негова тежест е било да установи, че от влизане в сила на реституционните решения по ЗСПЗЗ през 1999 г. до предявяване на иска през 2015 г. е преобърнал във владение държането на идеалните части на останалите наследници и ги е придобил по давност. Такъв извод не следва от събраните по делото доказателства. Намерение за своене от 1999 г. до 2006 г. не е демонстрирано, напротив – с подадената от касатора и други наследници до ОСЗГ – Долни Чифлик през 2005 г. молба за доброволна делба и с извършената през 2006 г. нищожна доброволна делба е признато наличието на съсобственост върху наследените и възстановени имоти. Не е доказано, че до 2006 г. С. С. е отнел владението на останалите наследници с едностранни действия, които са достигнали до знанието им и е демонстрирал намерение за своене на идеалните им части. Дори да се приеме, че такова намерение е демонстрирано от 2006 г., когато при извършената нищожна делба процесните имоти се падат в дял на С. Д. С. и същият се разпорежда с тях в полза на П. И., то от 2006 г. до предявяване на иска 2015 г. не е изтекъл установеният в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок. Наред с изложеното, ангажираните от касатора гласни доказателства установяват само ползване и подобряване на един от съсобствените имоти, но не съдържат никакви данни за упражнявано владение върху същите.

Приел е, че поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], м.„Ч. сая”, с площ от 4839 кв.м., поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], ЗВКО „Чайка”, с площ от 1050 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], м. „Д.”, с площ от 5139 кв.м., както и други поземлени имоти, които не са предмет на касационното производство, са съсобствени между наследниците на Е. С. С., които са ги придобили на основание наследяване на последната и реституция по ЗСПЗЗ. При определяне на квотите съдът е съобразил разпоредбите на чл. 5, чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ЗН. Съобразил е обстоятелството, че отказът от наследство, направен от С. А. С., А. С. С., Н. С. С. и М. С. С. на 25. 22. 2959 т. (след включване на имотите в ТКЗС през 1949 г.) е нищожен на основание 91а ЗН. Съобразил е и обстоятелството, че придобитата от съделителя С. Д. С., по наследство от баща му Д. С. С., 1/12 идеална част от имот процесните имоти е изкупена от съделителя С. Г. С., на основание уважен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, поради което Д. С. С. е собственик само на 1/24 ид.ч., придобил впоследствие, по наследство от майка му Р. С., починала 2018 г. Съобразил е обстоятелството, че С. Г. С. е придобил както изкупената на основание чл. 33, ал. 2 ЗС 1/12 идеална част на Д. С. С., така и завещаните от майка му М. С. С. 7/72 ид.ч. Съобразил е, че П. и Д. П. Г. П. са придобили по 1/9 от наследената от майка им М. С. С. 1/4 идеална част от процесните имоти (предвид уважаване на иска по чл. 30 ЗН), а К. Г. С. е придобила по завещание от майка си М. С. 7/72 идеални части.

Въззивният съд е преценил за неоснователен доводът на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение, поради постановяването му без участието на всички съсобственици, тъй като твърдението и за други участници в съсобствеността касае допуснати до делба имоти, по отношение на които първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Приел е, че облагородяването и подобряването на имотите от С. С. след възстановяването им по ЗСПЗЗ не е основание за определяне на по-голям дял в съсобствеността, а е основание за предявяване на претенции по сметки във втората фаза на делбеното производство.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси:

1. Следва ли в делбеното производство да участват и приобретателите на имотите от реституираните собственици по ЗСПЗЗ, на основание прехвърлителни сделки, сключени след възстановяване на собствеността и въз основа на реализирани мероприятия по ЗУТ, при които части от имотите попадат в реализиран общинска инфраструктура, представляваща общинска собственост.

2. Следва ли в делбеното производство съдът да изиска представяне от съделителите на доказателства, установяващи актуалния статут на делбените имоти и настоящите им собственици, с оглед конституирането им в делбеното производство.

3. Когато по делото са изслушани свидетелски показания, които установяват началния момент на владение на имотите, както и тяхното облагородяване, следва ли същите да бъдат основание за установяване на началната дата, от която тече придобивната давност.

4. Когато след образуване на делбеното производство един от съделителите поиска включване на нови имоти в делбената маса, от кой момент се прекъсва придобивната давност за допълнително включените имоти – от датата на подаване на исковата молба за делба или от датата, на която съделителят е поискал включването им в делбата.

Твърди се, че обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Основанието по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК не е налице, тъй като нито един от въпросите не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящо допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Третият въпрос е фактически, а не правен и по съществото си представлява преформулирано оплакване за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост на фактическите изводи. Въпросът е зададен хипотетично и условно, а отговорът изисква преценка на събраните по делото доказателства и установените с тях факти. Извършването на такава преценка на етапа по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Четвъртият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не е от значение за изхода на делбеното производство в частта му висяща пред настоящата инстанция. Възражението за придобивна давност на касатора досежно имотите с идентификатори *, *и ***по КККР на [населено място] е направено от същия своевременно, с отговора на исковата молба, и е разгледано както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. В този смисъл е безпредметно да се обсъжда дали придобивната давност на съделителя-ответник по иск за делба се прекъсва с предявяване на иска за делба или с подаване на молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в наследствената маса и на други имоти.

И двата въпроса (трети и четвърти) биха могли да имат някакво значение, ако по делото бе доказано упражнявано владение от касатора върху процесните имоти в продължение на десет години преди предявяване на иска за делба. В случая не е доказано нито осъществявано владение от 1999 г. до 2006 г., нито от 2006 г. до 2015 г. Дори да се приеме, че владение след 2006 г. е доказано, тъй като след сключване на нищожния договор за доброволна делба касаторът е сключил и последващи разпоредителни сделки с процесните имоти, то от 2006 г. до 2015 г. не е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Първият и вторият въпроси са поставени във връзка с оплакване на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор ***– твърди се, че съсобственици на идеални части от този имот са Община – Бяла и „Банка Пиреос България“ АД, които не са участвали в делбеното производство. Решението по допускане до делба на този имот не е обжалвано и е влязло в сила. Дори да е недопустимо, същото е породило своето действие и защитата срещу него не може да бъде осъществена чрез обжалване на решението в останалите му части.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение за проверка на правилността му.

С оглед изхода на делото, касаторът С. Д. С. ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца А. Н. С. сумата 500 лв., а на ищците Н. А. С. и А. А. С. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатски възнаграждения.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение