Определение № 439 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3788/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. Й., Р. Й. и Д. Й., чрез процесуалния представител адвокат С. В. от АК Русе, срещу решение № 267/23.06.2022 г. по в. гр. д. № 325/2022 г. на Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260531/15.07.2021 г. по гр. д. № 5127/2020 г. на Русенския районен съд като недопустимо, поради родова неподсъдност на спора. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните: 1. „При обективно и субективно съединяване на искове родовата подсъдност определя ли се от цената на отделните искове, а не от сбора им; ако всяка отделна претенция от или срещу другарите в производството е по-малка от 25000 лв., делото подсъдно ли е на Районен съд, макар и сборът на отделните претенции да е над 25000 лв."; 2. „Как следва да се определи цената и родовата подсъдност на иска, когато предмет на същия е разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка само по отношение на идеални части от прехвърленото с него право на собственост-въз основа на данъчната оценка за целия имот или само въз основа на стойността на процесиите идеални части припадащи се като наследствени квоти на всеки един от ищците"; 3. „Длъжен ли е съдът да изследва и обсъди всички доказателства и въпроси по делото, включително и липсата на такива, както и да постанови определяне на цифровата равностойност от цената на иск, съобразно наследствени квоти, а също и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните"; 4. „Кои условия трябва да съблюдава съдът когато преценява подсъдността на иск; следва ли съдът в доклада си да разгледа и обсъди наличието на обективно и субективно съединени искове и да посочи цената на всеки отделен иск; в случай, че доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е непълен и/или неточен, или първата инстанция е дала погрешна квалификация на спорното право, тогава въззивният съд служебно следва ли да осигури правилното приложение на закона като обсъди предмета, характера, квалификацията, условията на предявяване, наличието на обективно и субективно съединяване и подсъдността на предявените искове, даде указания за подлежащите на изясняване и доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните, в случай че има необходимост - да ангажират съответни доказателства; 5. „В случай, че в исковата молба при условия на обективно и субективно съединени искове за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка - са предявени искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД от трима ищци /наследници на праводателя/ до размера на наследствените квоти на всеки един от тях - по 1/3 ид. ч. от правата им над процесния имот и тези искания са формулирани, както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата молба, задължително ли е стойността на припадащите им се идеални части като наследствени квоти да бъде изрично записана в цифрово изражение като парична сума, представляваща съответната част от паричната сума на данъчната оценка на целия имот"; 6. „Как следва да се определят от съда исковете относно прогласяване на нищожност и разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка - като облигационни или като вещни искове - във връзка с онованията и предпоставките за определяне на родова подсъдност, при данъчна оценка на недвижимия имот под 50 000 лв., респективно относно прилагането на разпоредбата на чл. 104, т. 3 ГПК". Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба - С. С. Г. и И. К. Т. не са депозирали писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивинят съд е приел, че с решение № 260531/15.07.2021г. по гр. д. № 5127/2020 г. на Русенския районен съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Х. Й., Р. Й. и Д. Й. срещу С. С. Г. и И. К. Т. иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 2, пр. 4 и пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключения с нот. акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... от ... г. по описа на нотариус С. В., рег.№ 632 на НК и район на действие РРС договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане като противоречащ на закона и/или заобикалящ закона, както и като накърняващ добрите нрави, при липса на основание, както и като представляващ по същността си привиден договор, съобразно наследствените квоти на ищците - по 1/3 ид. ч. за всеки от тях и притежаваните от ответниците по 1/2 ид. ч. за всеки от ответниците; отхвърлен е като неоснователен и евентуалният иск с правна квалификация чл. 87 ЗЗД за разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на договорните задължения на ответниците. Посочено е, че съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - данъчната оценка на имота. Констатирано е, че данъчната оценка на недвижимия имот в [населено място], [улица], ет. .., ап. .., с идентификатор ..., с площ .. кв.м. и избено помещение с площ от .. кв.м., предмет на процесния договор, е в размер на 41 034,40 лв. Изложени са съображения, че това е цената както на главния иск по чл. 26 ЗЗД, така и на евентуалния по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Посочено е, че съгласно чл. 104, т. 4 ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена над 25 000 лв. са подсъдни на Окръжен съд като първа инстанция. Формиран е решаващ правен извод, че в конкретния случай, с оглед местонахождението на недвижимия имот, предявените главен и евентуален иск са родово подсъдни на Русенския окръжен съд като първа инстанция. Изложени са мотиви, че родовата подсъдност обуславя правото на иск спрямо сезирания съд и се явява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Прието е, че след като в нарушение на правилата на родовата подсъдност Русенският районен съд е разгледал и се е произнесъл по съществото на спор, подсъден на Русенския окръжен съд, то е постановил недопустимо решение, поради което същото е обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК и делото е изпратено на компетентния съд. ВКС, състав на III ГО намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл._ 280,_ ал._ 1,_ т._ 1_ ГПК. по процесуалноправния въпрос как се определя цената и родовата подсъдност на иска, когато предмет на същия е разваляне на договор само по отношение на идеални части от прехвърленото с него право на собственост - въз основа на данъчната оценка за целия имот или само на процесните идеални части. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос се явява в отклонение от задължителната съдебна практика, каквото представлява постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 327/29.10.2012 г. по гр. д. № 342/12 г. на ВКС, III г.о., според което в хипотезата, при която предмет на претенцията е разваляне на договор за издръжка и гледане съобразно размера на частта от прехвърления имот, то цената на иска е в размер на тази част от представената по делото данъчна оценка на недвижимия имот. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение