Определение № 2059 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1022/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „ДАР ФИНАНС“ ООД, представлявано от адв. А. К., за изменение на постановеното по делото определение № 616 от 27.02.2026г. в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените на насрещната страна разноски за касационната инстанция, възлизащи на 3681,30 евро левова равностойност 7200 лева, до размер на 2147,42 евро с левова равностойност 4200 лева с ДДС. Молителят поддържа, че размерът на присъдените разноски следва да бъде намален поради прекомерност с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, както и предвид обстоятелството, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение значително надвишава предвидения в относимите разпоредби на чл.7 от Наредба № 1 от 09.07.2024г. Намира, че в случая не е налице фактическа и правна сложност на делото, като не е осъществено събиране на доказателства, нито каквито и за било действия, изискващи значителна процесуална активност от страна на процесуалния представител, а изгответният отговор на касационната жалба не предполага извършването на обемна или специфична правна работа, нито задълбочен правен анализ извън обичайния за този тип производства. Поддържа, че изложените в отговора съображения не обосновават значително по-висок размер на адвокатското възнаграждение от предвидения в Наредбата, а представляват стандартна защита по касационно производство, основана на вече развити доводи и приложима съдебна практика. Ответникът по молбата „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, представляван от адв. Г. Я., оспорва направеното искане. Поддържа, че задължително условие за намаляване на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение е наличието на значително несъответствие между него и действиткелната правна и фактическа сложност на делото. Оспорва довода на молителя за отсъствие на фактическа и правна сложност на делото, както и че изготвеният отговор на касационната жалба не предполагал извършването на обемна правна работа, нито на задълбочен правен анализ, като сочи, че свидетелство за обратното са значителният обем и съдържанието на подадената касационна жалба, на отговора на касационната жалба и на определението по чл.288 ГПК. Сочи, че изготвянето на отговора на касационната жалба е изисквало проучване на десетки съдебни актове, посочени и коментирани в касационната жалба и в подадения отговор. Поддържа, че в случая размера на адвокатското възнаграждение по неоценяами искове по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. не може да случи за ориентир предвид характера на делото и замесените значителни икономически интереси. Прави възражение и за несвоевременност на направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и искането на молителя, намира следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок. С постановеното по делото определение № 616 от 27.02.2026г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 28 от 17.01.2025г. по в.т.д. № 480/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 105 от 19.01.2024г. по т.д. № 724/2022г. на СГС, ТО, VI-11 състав за отхвърляне на предявените от касатора против „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД искове за признаване за нищожни взетите решения на общи събрания от 22.01.2021г. и 23.02.2021г. и несъществуващи вписвания по партидата на ТР на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД с дата 09.02.2021г. и 24.03.2021г. С определението си настоящият състав е присъдил на ответника „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД сумата 3681,30 евро /с левова равностойност 7200 лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е своевременно заявено, но е неоснователно. Съобразно дадените разрешения с мотивите към т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл.78, ал.5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, § 1 ДФЕС, определените от Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав, като съобразява предмета на предявените искове, в това число подлежащите на установяване факти, събраните за установяването им доказателства, доводите и възраженията на страните, относимите материалноправни и процесуалноправни норми, както и предмета на касационното производство, поставените от касатора правни въпроси в изложението му по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, обема на осъществената от процесуалния представител на ответника по предявения иск защита, изразяваща се в подаден подробен отговор, съдържащ становище по формулираните основна и допълнителни предпоставки по чл.280 ГПК, както и становище по основателността на касационната жалба, намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 7200 лева съответства на действителната фактическа и правна сложност на развилото се пред касационната инстанция производство. Липсата на несъотвествие между размера на възнаграждението и усилията на защитата на ответника при упражняване на процесуалнитке му права обуславя неоснователност на направеното искане по чл.78, ал.5 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение