Определение № 2803 от 29.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 163/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. А., ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 369 от 16.03.2022 г. по в. гр. д. № 2035/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, II-ри състав, с което е потвърдено решение № 260299 от 01.10.2020 г., постановено по гр. д. № 5618/2017 г. по описа на Софийския градски съд, I-13 състав. С посоченото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против PRIME INSURANS CO. LTD /Прайм Иншурънс Къмпани Лимитид/ иск с правно основание чл. 914, вр. чл. 932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, вр. чл. 10, т. 1, чл. 6 и чл. 7 от Президентски указ 237/1986 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило в [населено място], Република Гърция на 16.05.2015 г., в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. Оспорват се изводите на въззивния съд за значението на постановената спрямо делинквента оправдателна присъда и в тази връзка – за приложението на чл. 300 ГПК при конкретните обстоятелства по делото. По подробно изложени съображения се моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълен размер, ведно с разноските за трите инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, по които се моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Следва ли гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт да приеме осъществяване на изпълнително деяние с друг вид нарушение на ЗДП, различно от това по приключилото с оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие? (твърди се, че въззивното решение противоречи на приетото с решение № 177 от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о.); 2/ Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност – приетите по делото експертизи?; 3/ Следва ли при постановяване на акта си съдът да се съобрази с всички доказателства по делото (цитират се решения и определения на ВКС, на които се поддържа обжалваното решение да противоречи). Касаторът поставя и втора група въпроси, по които достъпът до касация се обосновава с наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: 1/ Може ли гражданският съд да приеме, че е налице деликт, въпреки оправдателната присъда на наказателния съд, предвид различните презумпции, които действат в наказателния процес и при непозволеното увреждане; и свързаните с тях различни стандарти за доказване на елементите на престъплението и на деликта?; 2/ Има ли оправдателната присъда задължителна сила за гражданския съд, когато срещу извършителя не е повдигнато обвинение в обвинителния акт относно конкретното деяние, а се касае за друго, различно от това деяние? (по втория въпрос се сочи и практика на ВКС – решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 136 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на І т. о.); 3/ Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност – изслушаната Авто-техническа експертиза и свидетелските показания за механизма на ПТП; 4/ Може ли въззивният съд да възприема в решението си изводи в противоречие с експертното заключение, въпреки че за това са необходими специални знания? На последно място в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевира и самостоятелното основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Против касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на PRIME INSURANS CO. LTD /Прайм Иншурънс Къмпани Лимитид/, чрез клона в му Гърция, съдържащ подробно становище за недопускане на исканото касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения във връзка със спорния предмет: Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 914 от Гражданския Кодекс на Република Гърция и свързаната с него норма на чл. 932. Съгласно чл. 914 от Гръцкия граждански кодекс /ГГК/, който навреди другиго противоправно и виновно е длъжен да го компенсира, а в чл. 932 от ГГК е регламентирано обезщетяването на неимуществени вреди, претърпени от увреждане на здравето, които се присъждат по преценка на съда в разумен размер. С оглед заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до това, дали делинквентът е виновен за настъпване на вредоносния резултат и дали вследствие на това застрахователят на гражданската му отговорност дължи обезщетение на пострадалия за причинените вследствие на деликта вреди. Предпоставките за деликтната отговорност, съгласно законодателството на Република Гърция, са: човешко поведение, незаконно поведение, виновно поведение, настъпване на щета, причинно-следствена връзка между незаконното поведение и настъпилата щета. Виновността се състои от две степени - измама и небрежност, която може да е лека или тежка, като степента на вината не се отразява върху определянето на обезщетението, освен когато законова разпоредба изрично го предвижда. В настоящия случай от получено по делото пред първоинстанционния съд посредством съдебна поръчка по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001 решение № 1890 от 21.11.2016 г. на Първоинстанционен съд - [населено място], Наказателно отделение се установява, че при разглеждане на наказателното дело в Република Гърция, гръцкият водач К. Влахос е обявен за невинен за това, че по небрежност, т. е. поради непроявено внимание, което е трябвало и е можел да прояви, не предвижда наказуемите последствия от своето действие и причинява повреда на здравето на ищеца, по-конкретно е обявен за невинен за това, че управлявайки собствения си лек автомобил „Сеат“ с номер РМТ - 6745 се е движил по ул. Вергинас в посока ул. Хрисоверги и когато стига на пресечката с ул. „1-ви юли“, не управлява благоразумно и с постоянно внимание, прави опит да премине кръстовището, нарушавайки червения светофар, който е имал в посоката си на движение, в резултат на което се сблъсква с лекия автомобил „Опел“ с ДК [рег.номер на МПС], управляван от ищеца Д. А., причинявайки му кръвотечение от лявото ухо. Съдът е обсъдил и мотивите на решението на наказателния съд, според които не обвиняемият, а пострадалият е преминал на червен светофар, поради което е постановена и оправдателната присъда. От удостоверение, издадено на 17.01.2018 г. от Първоинстанционен съд - [населено място], уверение от 09.10.2019 г., издадено от Районен съд [населено място], както и от приложената по делото допълнителна информация относно съдържанието на гръцкия Наказателно-процесуален кодекс, събрана по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г., към която е приложена и оправдателната присъда на гръцкия съд, съдът е установил, че присъдата е влязла в сила, тъй като не е била протестирана или обжалвана от прокурора в законоустановения срок, а пострадалите лица нямат право на жалба - чл. 486 от гръцкия НПК. Въз основа на горното съставът на въззивния съд е заключил, че застрахованият при ответното дружество водач е признат за невиновен за настъпилото произшествие с влязъл в сила съдебен акт, който има задължителна сила за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Оправдателната присъда, издадена от съд на държава - членка, не подлежи на признаване по нарочен ред в България, тъй като от една страна не подлежи на изпълнение, а от друга страна и по аргумент от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС и Решение на СЕС от 21 септември 2017 г., Б., С-171/16, според което национална процедура за признаване на присъда, постановена в друга държава членка от компетентните съдилища, като тази, предвидена в чл. 463-466 НПК, противоречи на разпоредбите на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008; както и на международните договори, по които Република България е страна, съгласно които постановеното окончателно решение или присъда е пречка за наказателно преследване за същото деяние у нас. Изложеното е мотивирало съда да приеме, че не е налице извършено противоправно деяние от страна на водача К. Влахос, респ., че не се установява процесното произшествие е реализирано вследствие на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач, като отсъствието на този елемент от фактическия състав на деликта е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Като неоснователни са преценени доводите на въззивника за презумптативно виновно поведение на твърдяния извършител на деликта. На първо място в решението е посочено, че спорът се разглежда по реда на Гражданския кодекс на Република Гърция, където такава презумпция липсва. На следващо място, макар според съда това да е без правно значение в случая, са изложени доводи, че нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД въвежда оборима презумпция за вината на делинквента, а от обсъдените доказателства не се установява виновно поведение на застрахования при ответника водач, т. е. презумпцията за виновност по посочения законов текст е оборена. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения: Поставените въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК нямат значение за изхода на спора. Видно от заявените в исковата молба обстоятелства, въз основа на които са постановени първоинстанционният и въззивният съдебен акт, релевираното противоправно поведение на гръцкия водач К. Влахос, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, е преминаването му през кръстовището при червен сигнал на светофара. Въззивният съд е приел, че точно за това поведение (деяние) водачът е бил оправдан с влязла в сила присъда, като е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК гражданският съд е обзърван от присъдата на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно – присъдата е относно същото изпълнително деяние и задължителната й сила забранява разрешените с нея въпроси да се преразглеждат от гражданския съд, поради което и съдът не следва да съобразява и преценява събраните в тази връзка доказателства по делото. Неустановяването на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол е достатъчно основание, за да не се допусне исканото касационно обжалване. Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, доколкото от мотивите на същото не се установява нито превратно прилагане на съответния закон, нито допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика. В заключение съдът намира, че не се установява приложното поле на касационното обжалване, като при този изход от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника по касация разноски, доказани в размер на 2 287.35 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение