Определение № 928 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 845/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 58 от 13.05.2011г. по гр.д. № 121/2011г. на Търговищки окръжен съд, с което е отменено решение от 28.02.2011г. на Районен съд Омуртаг по гр.д. № 554/2010г. и вместо това е отхвърлен предявения от Б. Д. А. против А. М. Ю. иск за собственост върху УПИ * от кв.* по плана на [населено място], [община], с площ * кв.м., заедно с построените в него: двуетажна еднофамилна жилищна сграда на * кв.м. и масивна сграда, застроена на * кв.м. Касационната жалба е подадена от Б. Д. А.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на правилата на ЗС за действието на вписванията. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Счита, че въпросът: какво е значението на чл. 114 и 115 ЗС за третите лица, придобили вещни права при невписана искова молба и решение по нея, има голямо значение, а по него няма единно мнение, тъй като Тълкувателно решение 3/2009г. е прието с особено мнение на 6 съдии. Освен това твърди, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, предвид определение от 15.03.2010г. по ч. гр.д. № 133/2010г. на Сливенски окръжен съд, а и с оглед двете различни решения по настоящия спор, постановени от първата и втората инстанция. Ответникът по жалбата А. Ю. не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът претендира, че е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба, сключен със С. С. Ш. и Г. М. Ш. с нотариален акт от 15.06.2010г. Ответникът противопоставя възражение, че е собственик на основание нотариален акт от 1965г., а ищецът е придобил имота от несобственици. Установено е, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 172/2005г. на Районен съд Омуртаг е признато за установено по отношение на М. М. М. и Д. А. М., че имотът е собственост на А. М. Ю. и е отменен на осн.чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, н.д.№ */*г., легитимиращ М. и Д. М. като собственици по давност на процесния имот. С последващо, влязло в сила на 02.02.2010г., решение по гр.д.№ 611/2006г. на Районен съд Омуртаг, е отхвърлен като неоснователен, предявения от С. С. Ш. против А. М. Ю. иск за установяване на собствеността върху процесния имот с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./. След влизане в сила на горното решение с нот.акт № *, т.*, рег.№ *, н.д.№ */*г. на 15.06.2010г. касаторът Б. Д. А. е закупил от С. и Г. Ш. процесния имот. Купувачът е отстранен от имота от съдебен изпълнител и имотът е предаден на ответника. Безспорно е, че исковата молба и решението по гр.д. № 611/2006г. не са били вписани. При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът Б. А. не е собственик на имота, тъй като е налице влязло в сила решение, с което са отречени правата на праводателите му С. и Г. Ш. спрямо ответника; съответно с предходното влязло в сила решение са отречени правата на праводателите на праводателите - М. и Д. М.. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.298, ал.2 от ГПК, според която влязлото в сила решение има действие не само между страните по делото, но и за техните правоприемници и е достигнал до извод, че ищецът не е станал собственик на имота. Обсъдил е правилата на чл.114 и чл.115, ал.4 от ЗС относно защитното действие на вписването спрямо трети лица, но е счел, че то касае хипотеза на конкуренция между приобретатели с един и същ праводател. А в настоящия случай такава конкуренция липсва; ответникът не е правоприемник на праводателите на ищеца, а лице, което с влязло в сила решение е установило спрямо тях, че е носител на правото на собственост върху обекта на продажбата. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: Действително въпросът за правното действие на вписването и по-конкретно дали може да бъде противопоставено на трето лице - приобретател влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани, е решаващ за изхода на спора. Не е налице противоречие на решението с Т. № 3/2009г., тъй като разрешеният в тълкувателното решение въпрос е друг - дали вписването на исковата молба е условие за редовност на същата и как невписването й се отразява върху хода на делото. Въпросът за действието на вписването и за последиците от невписване на искова молба не са обект на решението. Без значение е, че при приемането на Тълкувателното решение са изразени особени мнения на няколко съдии; с приемането му неговото разрешение се превръща в задължителна практика за съдилищата и се преодолява съществувалата преди това противоречива практика по разрешения с него въпрос. С оглед на изложеното не е налице основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Представеното определение на Сливенски окръжен съд от 15.05.2010г. по ч. гр.д. № 133/2010г. обаче удостоверява противоречиво разрешаване на правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. В него се приема, че решението по невписана искова молба няма действие спрямо трети лица, които са придобили вещни права върху спорните имоти. В обжалваното решение съдът е признал защитното действие на разпоредбата на чл. 115, ал.4 ГПК, но е изложил съображения относно конкретното й приложение в случая като в крайна сметка е счел, че решението по невписаната искова молба е обвързващо за приобретателя. При това положение следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.