Определение № 810 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. Н. Б., против въззивно решение № 501 от 13 април 2020 г., постановено по в.гр.д. № 2386/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 4893 от 13 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 9596/2019 г. по описа на районния съд в гр. Варна, с което е признато за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че П. Й. Т., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 5599,44 лева, представляваща стойност на служебно начислена електрическа енергия за периода 08.05.2017 г.-07.05.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление за обект на потребление в [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 7, ап. 46, и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са оплаквания за допуснати нарушения на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че от изслушаното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, според което отчетената от скрития регистър електрическа енергия е премирала през измервателната система на електромера и е доставена до абоната, се установява, че в резултат на вмешателство в софтуера на електромера, абонатът е потребил енергия, която не е заплатил. Решаващият извод за недължимост на процесната сума противоречал на установените по делото факти. Не били обсъдени и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба на дружеството, включително относно приложимостта на чл. 183 ЗЗД в процесния случай. Сочи се, че от събраните, но необсъдени доказателства по делото, се установява, че начислената електрическа енергия е реално доставена на абоната и потребена от него. Видно от съдържанието на приложения констативен протокол за монтаж на процесния електромер, уредът е произведен през 2015 г. и е монтиран нов в обекта на ищеца на 04.12.2015 г., с нулеви показания по всяка една от двете му активни тарифи. Към датата на монтажа останалите две тарифи не са били активни, предвид изискването потребената от абонатите – физически лица, електрическа енергия да се отчита само по две визуализирани отчета. Поддържа се, че констативният протокол на Българския институт по метрология (БИМ) е официален документ, ползващ се в обвързваща доказателствена сила относно фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, който го е издал. Тези факти се потвърждавали от заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, според която натрупаното в невизуализирания регистър 1.8.3 количество електрическа енергия от 30977 квтч е преминало през измервателната система на средството за търговско измерване (СТИ) и след това, вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред, който е бил настроен да отчита преминаващата през него електрическа енергия само през тарифи 1.8.1 и 1.8.2, е преразпределено в невизуализирания регистър 1.8.3. Поддържа се, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че СТИ е било технически и метрологично годно да измери цялата доставена до обекта на абоната и потребена от него електрическа енергия, включително през процесния период; че СТИ е измервало точно цялата преминаваща през него електрическа енергия, но поради въздействие върху програмата за параметризация на измервателния уред, по-точно в тарифната му схема, част от нея се е разпределяла и записвала в скрит (неизведен на дисплея) регистър; че въпреки техническата невъзможност да се определи началният момент, от който е започнало отчитането на потребената от абоната електрическа енергия в неактивния регистър на електромера, записите в същия потвърждават факта, че част от потреблението на абоната се е измервало и записвало именно от този регистър; че софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, вследствие на което при електроразпределителното дружество не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия, е основание за ангажиране отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на решението. В срока за отговор на касационната жалба ответникът в касационното производство П. Й. Т., с адрес в [населено място], чрез адв. Б. Ф., възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за неоснователност на жалбата. Във въззивното решение се приема за установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството потребител на електрическа енергия. На 07.05.2018 г. е извършена техническа проверка на СТИ, вследствие на която то било демонтиранo със снети показания от всички регистри и изпратено за изследване. При извършване на проверката бил съставен констативен протокол № 1104576/07.05.2018 г. Според метрологичната експертиза на БИМ електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност, но не отговаря на техническите характеристики – при софтуерен прочит е установено натрупване в Т3 (регистър 1.8.3) – 30977,7 квтч, което не е визуализирано на дисплея. Въз основа на тези данни е одобрено становище за начисляване на електроенергия, общо 30977 квтч, за периода 08.05.2017 г.-07.05.2018 г., и e фактурирано задължение в размер на 5599,44 лева с ДДС. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приема, че служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия е извършено по реда Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в съответствие с чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ, като действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Посочено е, че основанието за допълнително начисляване по чл. 50 ПИКЕЕ възниква при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. При начисляване на задължението се определя и периодът от допускане на грешката до нейното констатиране във връзка с корекционните предпоставки на чл. 50 ПИКЕЕ, като така при последваща проверка операторът има възможност да установи какво количество електроенергия е потребено на обекта в рамките на лимитирания от закона корекционен период. Посочено е, че дружеството ответник носи доказателствената тежест да установи главно и пълно, че промяната в сметката на абоната е съобразена с реалното потребление и цената отговаря на зададените критерии в договора за продажба на активна електрическа енергия. В случая дружеството е формирало задължение от допълнително начислено количество електрическа енергия за реално потребление, определено по показанията от регистър 1.8.3 (Т3); че са потвърдени измерените показания по активни регистри - дневна и нощна тарифа, и констатираното натрупване в неактивен регистър; че не се установява неправомерно действие от страна на потребителя. Отчетено е, че в информационната база данни на дружеството няма отчитане на натрупани количества в невизуализираните тарифи (Т3 и Т4), както и че прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество. Посочено е, че представеният констативен протокол от 04.12.2015 г. съдържа данни за подмяна и монтаж на електромер с посоченият номер, но без вписани показания по всички регистри, включително процесния 1.8.3., въз основа на които да се изведе обективен извод за нерегламентирано натрупване в изложения смисъл. Предвид това, окръжният съд заключава, че доказването на предвидените в чл.50 ПИКЕЕ предпоставки не е проведено успешно. Касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.), е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 118 по т.д. № 961/2016 г., II т.о., и решение № 115 по т.д. № 1156/2016 г., II т.о. Не се установява хипотезата на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като подобна квалифицирана форма на неправилност не се констатира непосредствено от мотивите на въззивния съд, без да има нужда от преценка на събраните доказателства и доводите на страните. За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 111,98 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,