Определение № 410 от 20.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 390/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Б. България АД-София против определение № 126/11.02.2010 г. по в.ч.т.д. № 25/2010 г. на Русенски ОС, с което се: 1. Отменя заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК издадена по ч.гр.д. № 4665/2009 г. на Русенски РС в частта, с която е разпоредено Т. Т. от Русе солидарно да заплати на П. Б. България АД посочените суми, и 2. Обезсилва издадения изп.лист по отношение на Т. Т. Ответникът по частната касационна жалба Т. Т. е подал отговор, че същата е неоснователна и претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че настъпването на изискуемостта следва да бъде установена несъмнено, а в случая такава не е налице, въпреки цитираната в заявлението т.40 от ОУ към договора за кредит, касаеща предсрочна изискуемост. По този въпрос касаторът твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС-опр. № 118/24.02.2009 г. по ч.т.д. № 25/2009 г. на ВКС-ІІ т.о. Твърдяното противоречие не е налице. С определение № 543/25.09.2009 г. по ч.т.д. № 464/2009 г. на ІІ т.о., ВКС вече се е произнесъл, че уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с акта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да обяви кредита предсрочно изискуем. По този начин вече е отстранено евентуалното противоречиво разрешаване от съдилищата на този въпрос. След като обжалваното въззивно определение съответствува на даденото от ВКС разрешение, /включително и с цитираното от частния жалбоподател определение/, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В случая, в договора за предоставяне на кредит-общи условия, изрично е посочено при какви условия банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем. С определения № 543/25.09.2009 г. по ч.т.д. № 464/2009 г. на ІІ т.о., № 638/16.11.2009 г. по ч.т.д. № 655/2009 г. на І т.о. и др., ВКС вече се е произнесъл, че уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с акта на неплащане на съответните вноски, ако това не е изрично договорено, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. В случая няма такава изрична уговорка и банката не е упражнила правомощието си да обяви вземанията си по кредита за предсрочно изискуеми. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение, съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.