Определение № 3689 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 777/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. С. К., с адрес в [населено място], общ. С., притежаващ юридическа правоспособност, против въззивното решение № 101 от 30 август 2023 г., постановено по в.гр.д. № 2132/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260009 от 23 февруари 2022 г., постановено по гр.д. № 34/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. срещу частен съдебен изпълнител С. Л., рег. № 927 на КЧСИ, иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от действията на съдебния изпълнител, извършени по изп.д. № 44/2020 г. по неговия опис. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с приетите по делото писмени и гласни доказателства и без те да бъдат обсъдени в съвкупност. Излагат се твърдения, че съдебният изпълнител е предизвикал три оценки и е намалил драстично цената на имота. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпрос, за който се твърди, че е в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът частен съдебен изпълнител С. Л., чрез адв. М. М., в отговор излага становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество. Първоинстанционният съд е сезиран с иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправното поведение на съдебния изпълнител. По делото не се спори, че процесното изпълнително производство е образувано на 22.01.2020 г. по молба на „Уникредит Булбанк“ АД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.09.2019 г. по ч.гр.д. № 940/2019 г., видно от който „Балканпроект“ ЕООД и Г. С. К. са осъдени да заплатят на банката сумата от 14017,97 лева главница – вземане по договор за стандартен кредит за оборотни средства № 0016/266/08122017 от 08.12.2017 г., с анекс № 1 от 05.12.2018 г., 205,09 лева лихва върху редовна главница за периода 21.07.-28.08.2019 г., 101,70 лева лихва за просрочена главница за периода 21.03.-17.09.2019 г., 120,72 лева наказателна лихва за просрочие за периода 21.03.-17.09.2019 г. и законна лихва от 17.09.2019 г. до изплащане на вземането, 288,91 лева разноски по делото за заплатена държавна такса, както и сумата 829,37 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Установено е, че на 04.05.2020 г. е вписана възбрана в полза на взискателя върху следните имоти: имот с идент. № 61604.52.287, ведно с построената в него масивна вилна сграда с идент. № 61604.52.287. 1, масивна двуетажна жилищна сграда с идент. № 61604.52.355.1, селскостопанска сграда с идент. № 61604.52.355.2, еднофамилна жилищна сграда с идент. № 61604.52.286.1, еднофамилна жилищна сграда с идент. № 61604.52.286.2, сграда с идент. № 61604.52.286.3, които имоти се намират в [населено място], общ. С.. Наложена е и възбрана върху апартамент № 14, с площ от 82,48 кв.м., ведно с избено помещение № 9 с площ от 7,03 кв.м., гараж № 4 с площ от 20,74 кв.м., подземен гараж № 11, с площ от 14,05 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]. На 21.07.2020 г. съдебният изпълнител С. Л. е извършил опис на следните недвижими имоти: поземлен имот с идент. № 61604.52.286; поземлен имот с идент. № 61604.9.524, които са собственост на длъжника „Балканпроект“ ЕООД, и върху следните недвижими имоти, собственост на Г. К.: еднофамилни жилищни сгради с идент. №№ 61604.52.286.1, 61604.52.286.2 и 61604.52.286.3, с предназначение „къща за гости“. Съдебният изпълнител е възложил на вещо лице да извърши оценка на недвижимите имоти. От приложената техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на трите еднофамилни сгради с идент. № 61604.52.286 възлиза на общата сума от 226000 лева. Страните не спорят, че освен посочения по-горе опис, извършен на 21.07.2020 г., по изпълнителното дело не са били извършвани описи на други недвижими имоти, собственост на ищеца, а след извършването на описа, последващи действия по принудително изпълнение спрямо възбранените и описани имоти, собственост на ищеца, не са били предприемани. Реално принудително изпълнение чрез способа публична продан е било предприето по отношение на един-единствен имот с идент. № 61604.9.524, находящ се в [населено място], но същият е собственост на другия длъжник по изпълнителното дело – „Балканпроект“ ЕООД, а не на ищеца. По изпълнителното дело са проведени общо четири публични продани, като на нито една от тях не е имало наддавачи, съответно проданите са обявени за нестанали, а последната цена е 36000 лева. От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВ - С., с вх.peг. № 1697/09.06.2008 г., се установява, че недвижимите имоти, описани в протокол за опис от 21.07.2020 г., а именно: еднофамилни сгради с идент. №№ 61604.52.286.1, 61604.52.286.2 и сграда с идент. № 61604.52.286.3 са ипотекирани в полза на „Уникредит Булбанк“ АД за обезпечаване на вземане по друг договор № 148733/03.06.2008 г. за инвестиционен банков кредит, отпуснат в размер на 35000 лева, включително за обезпечаване на главницата по кредита, всички лихви (редовна, законна и т.н.), неустойки за просрочени лихви, такси и комисионни по тарифата на банката, както и съдебни разноски по принудителното събиране на кредита. Липсват твърдения и доказателства посочената договорна ипотека да е заличена в имотния регистър. Установява се още, че недвижим имот с идент. № 61604.52.287, с построената върху него масивна сграда (с идент. № 61604.52.287.1) са ипотекирани с три броя договорни ипотеки, както следва: 1. договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВ - С., с вх.peг. № 3048/16.11.2007 г., акт № 63, том II, за обезпечаване на вземане по договор № 49352/16.11.2007 г. за револвиращ банков кредит за текущи разплащания, отпуснат в размер на 50000 лева, включително за обезпечаване на главницата по кредита, договорна лихва, лихва за забава, както и разноски по принудителното събиране на кредита; 2. договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВ - С., с вх.peг. № 3526/12.12.2005 г., акт № 198, том I, за обезпечаване на вземане по договор за ипотечен кредит № 317/09.12.2005 г., отпуснат в размер на 26000 лева, включително за обезпечаване на главницата по кредита, договорна лихва, лихва за забава, както и разноски по принудителното събиране на кредита; 3. договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВ - С., с вх.peг. № 1062/15.11.2002 г., акт № 92, том I, за обезпечаване на вземане по договор за заем, отпуснат в размер на 20000 лева, включително за обезпечаване на главницата по кредита, договорна лихва, лихва за забава, както и разноски по принудителното събиране на кредита. Не се твърди, нито са приложени доказателства, учредените ипотеки да са вдигнати. Страните не спорят, че по отношение на сграда с идент. № 61604.52.355.1 и сграда с идент. № 61604.52.355.2 е учредено по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ - С., вх.peг. № 3730/23.12.2005 г., акт № 34, том XV, вещно право на ползване в полза на трети лица, които към релевантния момент са живи и които не са длъжници по изпълнителното дело – това са родителите на длъжника Г. К.. Установява се още, че К. има публични задължения към държавата в размер на 2671,77 лева, а към 29.07.2021 г. размерът на публичните му задължения към държавата се е увеличил и вече възлиза на 3458,69 лева. Длъжникът „Балканпроект“ ЕООД има публични задължения в полза на НАП в размер на 4960,87 лева. По делото е приложено „искане“ от 15.09.2020 г., адресирано до съдебен изпълнител С. Л., входирано от „Балканпроект“ ЕООД, представлявано от Г. К., за насочване на изпълнението върху имот с идент. № 61604.9.524, находящ се в [населено място], собственост на дружеството-длъжник. На същата дата е подадено искане и от Г. К. в лично качество, с което възразява по наложените възбрани върху изброените недвижими имоти и моли същите да бъдат вдигнати. С молба-отговор на възражението от 01.10.2020 г., взискателят изразява становище, с което дава съгласие изпълнението по процесното изпълнително дело да бъде насочено срещу имот с № 61604.9.524, като не дава съгласие да бъдат вдигнати възбраните върху останалите имоти. Изяснява се още, че от датата на образуване на изпълнителното дело – 22.01.2020 г., до момента К. не е извършил нито едно плащане, въпреки че поканата за доброволно изпълнение е получена лично от него. На 11.05.2020 г. длъжникът е входирал молба до съдебния изпълнител, с която е посочил, че ще започне да прави доброволни месечни вноски в размер на 500 лева, които впоследствие ще увеличи на 1000 лева, но това не е сторено. Във връзка с твърдението на ищеца за претърпени неимуществени вреди пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. При установената фактическа обстановка въззивният състав е посочил от правна страна, че производството по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ няма за предмет обжалване действия на съдебния изпълнител, а обезщетяване на действителни вреди, настъпили вследствие негови неправомерни действия, при условие, че се установи фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. С оглед елементите от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане ищецът е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че ответникът е извършител на деяние (действие или бездействие), което е противоправно, както и че това деяние е довело до настъпването на претендираните вреди, причинна връзка между вредоносния резултат и вина, която се презюмира до доказване на противното. В случая твърденията на ищеца са, че съдебният изпълнител е извършил действия в отклонение от прогласения в чл. 442а ГПК принцип за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи, от една страна, и предмета на изпълнителното дело, от друга. Съдът е цитирал практика на ВКС, според която съдебният изпълнител може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Съдът е приел, че твърдяното от ищеца нарушение не е осъществено, доколкото само стойностното несъответствие между пазарната цена на имотите, които са описани, и размера на вземането на взискателя не е обуславящо, за да се приеме, че е нарушена нормата на чл. 442а ГПК. Посочил е, че явната несъразмерност, която твърди ищецът и която е критерий по чл. 441, ал. 2 ГПК, в случая не може да се констатира от съдебния изпълнител преди извършването на описа и приемането на оценката и преди да се извърши проучване има ли други кредитори, които да се считат присъединени по право взискатели, чиито вземания ще се удовлетворяват привилегировано при осребряването на вещта. Длъжникът е бил уведомен за описа, присъствал е на извършването му (на 21.07.2020 г.) и не е направил възражения. В по-късен момент, на 15.09.2020 г., е подал възражение по реда на чл. 442а, ал. 2 ГПК, но не е предложил изпълнението да бъде насочено върху друга вещ съгласно чл. 443 ГПК. Предложението е направено от другия длъжник по делото „Балканпроект“ ЕООД, който е посочил, че желае изпълнението да бъде насочено върху имот с идент. № 61604.9.524, собственост на дружеството. Именно върху този имот съдебният изпълнител е насочил изпълнението, като са били проведени четири публични продани. Доколкото взискателят не е бил удовлетворен, не е било налице и условието съдебният изпълнител да вдигне наложените възбрани върху другите обекти. Съдът е съобразил, че по отношение на всички имоти, собственост на ищеца, върху които е наложена възбрана и извършен опис, съществуват тежести, създаващи право на удовлетворяване от цената на евентуално осребрената вещ преди хирографарния кредитор по процесното изпълнително дело. Макар взискателят да е един и същ – „Уникредит Булбанк“ АД, учредените ипотеки обезпечават други негови вземания. Освен това два от имотите са обременени с вещно право на ползване в полза на трети лица, което е противопоставимо на взискателя, а оттам и на всички купувачи в една евентуална бъдеща публична продан на тези имоти. Отделно е прието, че учреденото право на ползване би се отразило на началната цена на публичната продан, която неминуемо би била много по-ниска от реалната пазарна стойност на имотите, съответно е възможно същата да не е достатъчна за удовлетворяване вземанията на взискателите. За идентично е прието и положението с присъединения по право взискател НАП, тъй като при постъпване на суми по делото същите ще бъдат разпределени и преведени първо в полза на този взискател, който се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Съдът е съобразил и поведението на длъжника по време на изпълнителното производство, а именно: отказът от негова страна да започне частично да изплаща задължението си, предложеното от него разсрочено плащане на дълга, което не е спазил, отказът да посочи поне един имот, който счита, че следва да послужи като предмет на изпълнение (посоченият имот е собственост на другия длъжник-юридическото лице, което не е страна в настоящото производство), както и трупането в хода на изпълнителното дело на нови задължения към различни взискатели (НАП). При тези действия съдът е стигнал до извода, че ищецът е имал намерение единствено да избегне погасяването на задължението си. Предвид изложените обстоятелства съдът е приел, че съдебният изпълнител при преценката си относно съразмерността на наложените обезпечителни мерки и приложените изпълнителни способи, която е такава за целесъобразност и винаги е конкретна, е процедирал правилно. Според съда, установявайки всички факти по изпълнителното дело, включително и такива за налични публични вземания и изпълнителни производства против длъжника, по които взискатели са трети лица, както и при съобразяване, че има и привилегировани кредитори, съдебният изпълнител не е нарушил принципа за съразмерност. Поради липсата на противоправно поведение съдът не е обсъждал останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. В заключение е приел, че искът е неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение. Касационният съд приема, че не се обосновават предпоставките за допускане на касационното обжалване. Касаторът е поставил въпроса кога наложени от съдебен изпълнител обезпечителни мерки не са съразмерни с размера на задължението, какви обстоятелства трябва да бъдат отчетени по изпълнителното дело, какво поведение трябва да има длъжникът и кога вземането би останало неудовлетворено. Твърди се, че съдът е нарушил чл. 280, ал. 2 ГПК, но същевременно е посочено, че въпросът е от значение за точното прилагане от закона, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С измененията на ГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г., конкретно в текстовете на чл. 441, ал. 2, чл. 442а, чл. 507а и чл. 73а ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител в изпълнителния процес, изрично е прогласен принципът за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело. Настоящият съдебен състав изцяло възприема цитираната във въззивното решение практика на ВКС, в която се приема, че при действието на нормата на чл. 442а ГПК съдебният изпълнител може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга. При преценката си за съразмерността на наложените мерки той следва да има предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество (където известна несъразмерност е допустима), но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил в чл. 442а ГПК. Според цитираната разпоредба такива са освен размера на задължението, още и всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Преценката се осъществява с оглед всеки конкретен случай, поради което принципен отговор на въпроса кога е налице несъразмерност на обезпечителните мерки и изпълнителните способи с размера на задължението не може да бъде изведен. Както правната, така и житейската логика предполагат да бъде отчетено дали върху имуществото на длъжника има вече наложени обезпечения и тежести, които да затруднят удовлетворяването на кредитора, тъй като преди него ще бъдат удовлетворени привилегировани кредитори; какви са размерите на задълженията към привилегированите кредитори; дали длъжникът в рамките на образуваното изпълнително производство е предприемал действия, целящи осуетяване на изпълнението, или поведението му е било добросъвестно; до какви резултати е довело реализирането на конкретен изпълнителен способ и как това се е отразило на остатъчния размер на дълга, и др. В този смисъл е и възприетото в съдебната практика, в която се отчита още, че освен с нормата на чл. 442а ГПК, в изпълнителното производство съдебният изпълнител е длъжен да се съобразява и с разпоредбата на чл. 442 ГПК, според която взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника, както и с чл. 133 ЗЗД, гласящ, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. В конкретния случай изводите на въззивния съд не се отклоняват от посочените разрешения. Макар касаторът да твърди обратното, съдът подробно е изследвал фактическата обстановка по делото, като е обсъдил събраните доказателства и е направил цялостна преценка на имущественото състояние на длъжника, размера на дълга, наложените обезпечения и съществуващите други вземания. Въззивният съд подробно е обосновал извода си за липса на противоправно поведение, при което фактическият състав на чл. 45 ЗЗД изобщо не се е осъществил. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в този смисъл не представлява пропуск необсъждането на свидетелските показания относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, тъй като не е прието наличието на деликт, за който да се присъди обезщетение. Изводите на съда са аргументирани и са в съответствие с практиката на ВКС, поради което касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос не следва да се допуска. Отделно от изложеното обжалваното решение не е и очевидно неправилно. Не се установява неправилност до степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценка по твърденията в жалбата за нейното наличие да се установяват от материалите по делото. Не се установява и какъвто и да е порок, който да обуслови вероятна нищожност или недопустимост като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по делото. При този изход на делото на ответника по касационната жалба се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 4000 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,