Определение № 2534 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 515/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Г. Г. Д., чрез адвокат М. Р., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Стара Загора № 339/25.10.2023г. по в.г.д.№509/23г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Насрещната страна П. В. Д. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат А. М. – П., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като с поставените въпроси е направено смесване на основанията за допускане на обжалването и основанията за касиране на въззивния съдебен акт. Излага, че решението е постановено при спазване на материалния закон и без нарушения на съдопроизводствените правила. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение съдът е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Стара Загора, с което е изменен, на основание чл.59, ал.9 от СК, определения с решение №1255/04.12.2018г. по г.д.№4444/2018г. на Районен съд – Стара Загора режим на лични отношения на малолетното дете В. П. Д. с бащата П. В. Д., както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя с преспиване при бащата; Всяка четна година детето следва да празнува Коледните празници с преспиване при бащата, като последния следва да го взема от 10 ч. на 25.12. на съответната четна година и да го връща на майката в 18 ч. на 26.12. на съответната четна година. Всяка нечетна година детето следва да празнува Новогодишните празници с преспиване при бащата, като последния следва да го взема 10 ч. на 31.12. на съответната нечетна година и да го връща на майката в 18 ч. на 01.01. на следващата четна година. На Великден детето следва да е с баща си всяка четна календарна година от първия ден на Великден в 10 ч. сутринта с преспиване до 18 ч. на следващия ден. Детето следва да е при баща си с преспиване през първите четири дни от пролетната училищна ваканция от 10 ч. на първия ден до 18ч. на последния ден. Всяка нечетна година детето следва да е с баща си на рождения си ден от 10 ч. до 20 ч., ако денят е почивен, а ако е делничен и детето посещава училище, то следва да е с баща си в продължение на 4 часа след приключване на заниманията в училището, като детето следва да бъде върнато на майката не по-късно от 21 ч., а всяка четна година следва да е с баща си в деня следващ рождения му ден за времето от 10 ч. до 20 ч., ако денят е почивен, ако е делничен ден и детето посещава училище то следва да е с баща си в продължение на 4 часа след приключване на заниманията в училището, като детето следва да бъде върнато на майката не по-късно от 21 ч. Детето следва да прекарва 20 дни в рамките на календарната година с преспиване при бащата, през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. За осъществяване режима на лични контакти бащата ще взема и връща детето от дома на майката. За да постанови този резултат, съдът приел, че страните по делото са родители на малолетното дете В. (родено на 29.03.2016г.). С влязлото в сила решение на първостепенния Районен съд – Стара Загора по г.д.№4444/2018г. сключеният между тях граждански брак бил прекратен с развод. С решението било утвърдено постигнатото между страните споразумение относно упражняването на родителските права, с което упражняването на родителските права било предоставено на майката и бил определен режим на лични отношения между детето и бащата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, без преспиване, от 10 ч. на съботния ден, до 18 ч. на същия ден, както и 15 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Съдът констатирал, че този режим не бил изпълняван до 2022г., тъй като страните продължили да живеят заедно и след прекратяване на брака, като след настъпилата фактическа раздяла бащата продължил да осъществява ежедневни контакти с детето до м. декември 2022 г. Установил още, че отношенията между страните, като родители на детето В. не са влошени, като те комуникират помежду си по въпроси свързани с детето. Въззивният съд посочил, че у детето е установено разстройство на експресивната реч; дефицити във фината моторика и вниманието, както и лека степен на умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение и нарушение на активността и вниманието. Съдът кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза, според което у детето е установен неуточнен тремор, разстройство в психологичното развитие, в развитието на речта и езика, конкретно в експресивната реч. Според заключението детето В. не се притеснявало от нова обстановка и непознат възрастен, по-често било в движение, с лека степен на умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение; нарушение на активността на вниманието, изразяващо се в н.нар. произволно внимание. Направен е извод, че детето страда от первазивно разстройство в съчетание с дефицит на вниманието и хиперкинетично разстройство, поради което има специални образователни потребности и специализирана подкрепа. Вещото лице е посочило, че промяната в мястото на пребиваване и преспиване на детето по-скоро би имала положително отражение, особено ако е съпроводена с въвеждането на правила. Според вещото лице детето има пълноценна за него емоционална връзка с всеки един от родителите, които имат висок родителски капацитет. От представените по делото социални доклади съдът установил наличие на добри социално-битови условия за отглеждане на детето при всеки един от родителите. Установил, че доколкото не е имало прекъсване на отношенията между детето и неговия баща, последният познава неговите навици и поведение. В тази връзка съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели З. К. и Н. З., според които бащата бил отговорен и загрижен родител. Не кредитирал показанията на свидетелите Г. (родители на майката Г. Д.) в частта, в която са посочили, че по време на съвместния живот на родителите бащата е имал поведение, което е във вреда или застрашава живота и здравето на детето, доколкото същите не са подкрепени от други събрани по делото доказателства. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че са налице обстоятелства, които налагат изменение установения по споразумение между страните режим на лични контакти между детето и неговия баща, а именно: възрастта на детето; обстоятелството, че режимът на лични отношения между детето В. и неговия баща е бил определен, когато детето е било в ниска възраст и от тогава са изминали повече от четири години; режимът не е бил изпълняван, тъй като до края на 2022г. родителите са отглеждали заедно детето, а отношенията между тях не са влошени и конфликтни; връзката между детето и бащата не е прекъсната, нито има данни за родителско отчуждение. Съдът отчел и обстоятелствата, че промяната на пребиваване и преспиване на детето би имала положително отражение за него; детето е в състояние успешно да се адаптира към промени; същото вече било водено на места, различни от дома, в който е отглеждано. Отбелязал още, че с оглед напредналата му възраст (7 години), детето има нужда от пълноценно общуване с всеки един от своите родители поотделно, с оглед тяхната различна роля в неговото развитие и формиране. Приел, че когато родителите не живеят заедно, с оглед пълноценното развитие на детето, мерките за лични отношения следва да се определят по начин, който да позволи съхранението на добра емоционална връзка между детето и родителя, на когото не е възложено упражняването на родителските права, като даде възможност на този родител да участва във възпитанието на детето и в грижата за него, като способства за изграждането му като една цялостна хармонична личност. Въззивният съд намерил за неоснователни въведените с жалбата възражения относно: Недопустимостта на решението на първостепенния съд като постановено свръх петитум, с оглед характера на производството (спорна съдебна администрация), в което при определяне режима на лични отношения съдът преценява интереса на детето и не е обвързан от исканията на страните. В този смисъл, приел, че постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява нещо извън петитума на исковата молба. Намерил за неоснователно и възражението в насрещната въззивна жалба относно времетраенето на ежемесечните свиждания между детето и бащата, като посочил, че по делото не е установено наличие на обстоятелства които да налагат определяне на режим, извън обичайния. В заключение, съдът направил извод, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения на бащата с детето е адекватен и ще бъде ефективен за детето, тъй като състоянието на детето не предполага то да е напълно зависимо от непосредствените грижи на майката; бащата е участвал в отглеждането му до раздялата на родителите; има висок родителски капацитет, познава навиците и поведението му и специално образование, знанията от което успешно прилага във взаимоотношенията си с детето; има подходящи битови условия за неговото отглеждане. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК (т.1 от ТР №1/2009г. н ОСГТК на ВКС; решение №60134/08.11.2021г. по г.д.№1062/2021г. на І г.о.; ППВС №1/12.11.1974г.; решение №50066/16.05.2023г. по г.д.№2088/2022г. на ІV г.о.; решение №50034/11.04.2023г. по г.д.№1257/2022г. на ІІІ г.о.; решение №50035/23.03.2023г. по г.д.№2446/2022г. на І г.о.) по следните правни въпроси: Дължи ли съдът да докладва заявените с въззивната жалба възражения, да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба и да обсъди всяко едно от тях поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или не, съответно да прецени всички релевантни факти или само част от тях?. Този въпрос е поставен във връзка с твърденията на страната, че въззивният съд не е обсъдил в цялост показанията на разпитаните по делото свидетели и се е позовал на оспорената съдебно-психологична експертиза, която е непълна и недостатъчна. Въпросът е принципно значим по всяко исково производство и по него е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава – т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото в нея разрешение, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи (чл.235, ал.2 от ГПК). Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Когато предметът на спора изисква съдът служебно да следи за интересите на детето, същият не е ограничен от предметните предели на исковата молба/жалбата, като е длъжен служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват относимите към спора обстоятелства или сам да събере нужните му доказателства. В конкретния случай обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочените разрешения. Съдът е извел извода си за наличие на обстоятелства налагащи изменение в одобрения по постигнатото между страните споразумение режим на личен контакт между детето В. и неговия баща, както и за режима, който ще бъда адекватен и ефективен за детето, въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които преценил в тяхната съвкупност; отчел изготвените социални доклади, кредитирал заключенията по допуснатите експертизи в съвкупност с обясненията на страните и представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания; изложил становище по въведените в производството възражения. При постановяване на решението въззивният съд е отчел наличието на две групи свидетелски показания относно родителските качества на бащата; констатирал е наличие на данни за заинтересованост на двама от свидетелите и изрично е посочил защо кредитира показанията на незаинтересованите свидетели, които са преценени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства (социални доклади и заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза), поради което по отношение на същия не е налице допълнителната предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В изложението са поставени и въпросите: 1/ Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични отношения между децата и родителя, който не упражнява родителските права, които обстоятелства могат да наложат постановяване на разширен режим на лични отношения на детето с бащата, налице ли са те в случая и съобразен ли е интереса на детето с оглед определения режим на лични контакти на детето с бащата, с оглед неговото здравословно състояние и потребности, свързани с това? и 2/ На какви критерии трябва да отговаря разширения режим на лични контакти с другия родител, който да вижда детето през седмицата, като се съобрази режима на детето, ниската му възраст, ниската възраст на детето, училищни занимания и необходимостта от почивка, както и с възможността родителят, който упражнява родителските права да има възможност да организира пътуване, екскурзия, почивка с детето и възможност и достатъчно време за контакт с детето? Тези въпроси са свързани с комплекса обстоятелства, които подлежат на преценка при определяне режима на личен контакт на детето с другия родител. Разрешение на същите е дадено в многобройната и трайно установена практика (включително задължителна такава) на ВС и ВКС. Според дадените в същата разяснения, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите; полаганите до момента грижи; желанието и способността им да се грижат за детето; връзката между родителите и детето, отношенията между тях и готовността им да го подкрепят и подпомагат в развитието му като личност, да се съобразяват с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителите; привързаността на детето към всеки от тях, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението. Посочено е още, че преценката на конкретните обстоятелства винаги се извършва при зачитане на най-добрия интерес на детето, за съблюдаването на който съдът следи служебно, след изслушване на двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК, съобразяване на техните становища, както и на становищата на компетентната дирекция „Социално подпомагане“. Настоящата инстанция намира, че в въззивният съд се е съобразил с посочените разрешения. При определяне режима на личен контакт съдът е изследвал и обсъдил всички конкретно установени и значими обстоятелства: родителския капацитет и условията на живот при двамата родители; отношенията на детето към всеки един от родителите и тяхното обкръжение, както и добрата комуникация между тях; липсата на родителско отчуждение; съхранената връзка между детето и бащата, който познава неговите навици и не е прекъснал общуването си с него; изминалия период от време от първоначалното определяне на режима на лични контакти и обстоятелството, че за този период детето е било отглеждано съвместно от родителите; нуждата от пълноценно общуване и присъствие на бащата в живота на детето, която нараства с увеличаване на възрастта му; положителното въздействие, което промяната на пребиваване и преспиване на детето би имала върху него; качествата и способността на бащата да се справя със специалните потребности на детето. Поставените въпроси в частта относно разширения режим на личен контакт и обстоятелствата, които следва да са налице за определянето му са неотносими към произнасянето на въззивния съд и са необуславящи правните му изводи. Определеният режим е в рамките на обичайния такъв, обхващащ ежемесечните срещи, празничните дни и ваканции, както и личните празници на детето, при съобразяване на конкретните обстоятелства, възрастта на детето и неговите специфични потребности. С оглед на изложеното, по отношение на тези въпроси не е налице както общата, така и специалната предпоставка за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В изложението е направено искане за допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на въззивното решение, която отново е обоснована с въведените оплаквания за нарушение на процесуалните правила и формалната логика с приетото от съда, че емоционалните отношения на бащата и детето следва да се поддържат от режима на личен контакт. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане Г. Г. Д. следва да бъде осъдена да заплати на П. В. Д. сумата от 1200лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. В касационната жалба се съдържа оплакване на липса на произнасяне на въззивния съд по отношение на направеното оспорване на решението на първостепенния съд в частта за разноските. По естеството си това е искане по чл. 248 ГПК, по което е компетентен да се произнесе по съставът на Окръжен съд – Стара Загора, поради което същото следва да бъде изпратено на въззивния съд по компетентност. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,