Определение № 1927 от 26.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 902/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Блу енерджи газ“ ООД срещу решение №324 от 29.12.2025 г. по в.т.д.№403/2025 г. на АС Варна. С обжалваното решение след отмяна на решение №56 от 04.07.2025 г. по т.д.№172/2024 г. на ОС Добрич, са отменени решенията на Общо събрание на съдружниците на „Блу енерджи газ“ ООД, проведено на 18.11.2024 г., изразяващи се в: изключване на съдружника М. Г. М. поради извършване на действия против интересите на дружеството и неизпълнение на задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, извършени на 11.10.2024 г. и непреустановени до момента; за изплащане на М. Г. М. ликвидационен дял във връзка с изключването му като съдружник съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, след приспадане на дължимия данък и съгласно счетоводен баланс към 30.11.2024 г.; за поемане на дяловете на изключения съдружник – 10 050 др.дяла, всеки с номинал от един лев, от съдружника Д. Т. Д., която да внесе стойността им по номинал в дружеството, като незаконосъобразни, на основание чл.74 ТЗ. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Когато съдът анализира действия или бездействия на изключвания съдружник, в хипотезата на чл. 126 ал. 3 т.3 ТЗ, следва ли да бъдат взети предвид такива (факти и обстоятелства) извършени и/или настъпили след датата на предупреждението и/или след решението на ОС за изключване; Длъжен ли е съдът, по аналогия с чл.235 ал.3 ГПК, да вземе предвид факти и обстоятелства настъпили в периода от датата на връчване на предупреждението до датата на ОС и в периода след това до отнасяне на спора пред съда, особено ако те доказват дълготраен негативен ефект от еднократно действие отразено в предупреждението и/или решението на ОС, или че неправомерните действия с/у интересите на дружеството продължават. 2. Достатъчно ли е съдът да се позове на „служебни отношения“, за да постави под съмнение свидетелски показания във връзка с преценката за „заинтересованост“ по аргумент от чл. 172 от ГПК. Когато мястото и спецификата на дейността обуславят присъствието, предимно или изцяло на лица (потенциални свидетели) извършващи тази дейност по занятие, евентуалните им свидетелски показания могат ли да бъдат поставени под съмнения единствено по критерий „служебни отношения“ със страна по процеса (работодател или възложител) или съдът следва да ги преценява предварително, в хода на процеса, индивидуално и аргументирано за всеки свидетел. Ако съдът индивидуално и аргументирано прецени, че „служебните отношения“ са пречка за кредитирането на показанията на определен свидетел(и), следва ли да уведоми заинтересованата страна за заключението си, в хода на процеса. Следва ли съдът да прилага аргумента за „служебни отношения“ към всички свидетели по делото (тези на ищеца и ответника), по аргумент от чл.172. 3. Когато противоправните действия на изключвания съдружник - управител са силни по интезитет и имат дълготраен негативен ефект върху нормалното функциониране на дружеството, могат ли същите (действия), макар извършени в рамките на един ден, да се приравнят от съда на системни действия, компрометиращи дейността на дружеството и тежко нарушение на задълженията на съдружник - управител, по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ и съответно (тези действия) да бъдат достатъчно основание за изключване. Съдът следва ли да бъде по-взискателен и критичен към потенциално компрометиращи дружеството извършени действия (бездействия) от съдружник-управител, ако същият контролира дружеството и го представлява само заедно с другия съдружник. Съдът следва ли да бъде по-взискателен и критичен към потенциално компрометиращи дружеството извършени действия (бездействия) от съдружник- управител, ако дружеството извършва особена дейност под лицензионен режим, извършвана на територията на данъчен склад (по ЗАДС), предвид по-строгите изисквания към тази дейност, завишен контрол и отчетност към държавните органи. Достатъчно тежко нарушение по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, ли е временното или постоянно преустановяване на дейността на данъчен склад на дружеството регистриран на определен адрес, смущаване на нормалната му дейност, или преместването му, предизвикано от еднократно действие на съдружник-управител, като дадени ултимативни нареждания и заплахи отправени до другия съдружник- управител и лицата обслужващи ежедневната дейност на дружеството. 4. Допустимо ли е съдът да мотивира решението си, отменящо решението на ОС за изключване на съдружник, с мотиви за взаимни неправомерните действия на съдружниците, ако не е сезиран е този въпрос по делото и допустимо ли е съдът да заключава взаимно „неправомерно поведение“ на съдружниците само въз основа на установена по делото извършвана „сходна дейност“ на дружества на всеки от съдружниците, с тази на общото им дружество. 5. Допустимо ли е съдът да препоръчва на съдружниците решение за прекратяване на дружеството или следва да изследва до край възможностите за изключване на провинил се съдружник, като се защитят интересите на дружеството, чрез запазване на неговата дейност и следва ли съдът да вземе предвид при преценката си особената дейност на дружеството-лиценз по ЗАДС. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като по отношение на първи и трети въпроси се твърди, че са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация М. Г. М. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждането на разноски з адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е констатирал спазване на процедурата по отправяне на предупреждение до изключвания съдружник с посочване на основанията за налагане на санкцията по чл.126, ал.3 ТЗ, съвпадащи с посочените в протокола на ОСС от 18.11.2024 г., при ясно и точно обявен дневен ред на събранието, поради което е приел, че оплакването за процесуална незаконосъобразност на взетите решения, е неоснователно. По отношение на материалната незаконосъобразност на решенията, взети на Общото събрание на 18.11.2024 г. е посочил, че: с оглед отправеното предупреждение /което представлява двукомпонентен документ/ и отговора на исковата молба, се е поддържало от ответника, че ищецът е посетил данъчния склад на дружеството на 11.10.2024 г., като демонстрирал агресия и заплахи спрямо служителката, която обработва счетоводната информация, спрямо управителката и присъстващите на място трети лица, че от 11.10.2024 г. е била принудително преустановена дейността на данъчния склад, стопанисван от дружеството, като това положение е продължило до изготвяне на предупреждението на 16.10.2024 г., че служителите се опасявали да отидат в данъчния склад след посочената дата именно заради поведението на изключения съдружник, че последният иззел ключовете на служителите и възпрепятствал другия управител да изпълнява функциите си. Независимо от изложеното препятстване работата на склада, в предупреждението е посочено, че на 14.10, поради подаден от ищеца сигнал до МВР, отново била преустановена дейността на склада. Същевременно е отчел, че в протокола на ОСС на 18.11.2024 г. /л.85 и сл./ на което е присъствал ищецът, са посочени следните нарушения: препятстване дейността на дружеството, считано от 11.10.2024 г. и прекратяване дейността на данъчния склад в [населено място]; препятстване счетоводната дейност на дружеството – изгонване на счетоводителя от работното място на 11.10.2024 г. както и спиране на работата на 11.10.2024 г. чрез забрана продажбата на газ пропан-бутан в бутилки на фирма Блу енерджи газ ЕООД. Изложил е съображения, че за част от направените разисквания на събранието /л.86/, се констатира, че не се обхващат от предметното съдържание на отправеното предупреждение до ищеца /по отношение продажбите на газ пропан-бутан в бутилки на друго дружество, собственост на съпруга на управителката; относно подписването на платежни за ДДС и акциз от втория управител и др./, а приложените по делото ел.писма /на л.155 и сл. по делото/ относно необходимостта от подписване на документи и от втория управител, свързани с лиценза на дружеството за извършване на дейност по ЗАДС, е намерил за неотносими, доколкото касаят непосочени в предупреждението обстоятелства и са съставени след провеждане на ОС, на което ищецът е бил изключен като съдружник в дружеството, поради което не попадат в предметните предели на иска. Установил е, че посочените в протокола от 18.11.2024 г. /л.86/ неизпълнения на задължения на съдружника, свързани с неговото поведение са общи и бланкетни и не са основани на точни твърдения за конкретно извършени от него по отношение на дружеството нарушения и проявено бездействие, а същите, както и предупреждението, визират единствено поведението на съдружника при посещение офиса на дружеството в [населено място] на 11.10.2024 г., като при съвкупен и изключително подробен и задълбочен анализ на свидетелските показания не е намерил за установени основанията за изключване на съдружника съгласно чл.126, ал.3, т.1-3 ТЗ, визирани в отправеното до последния предупреждение и обективирани в протокола от ОСС на 18.11.2024 г. Посочил е, че дори и да е превишил добрия тон при направеното на 11.10.24 г. посещение на адреса на управление на дружеството, което съдът не възприема за установено по убедителен начин /чрез пълно и главно доказване/, ищецът е действал в рамките на правомощията си като управител и като съдружник съгласно чл.123 и чл.124 ТЗ, съответно чл.141 и чл.143 ТЗ, като съдът не може да кредитира безрезервно дадените в тази връзка показания на свидетелите, които се намират в служебни отношения с другия управител и съпруга й, с арг. от чл.172 ГПК, а в подкрепа на техните сведения не са представени протоколи от извършената от МВР проверка по сигнал на 11.10.2024 г. Приел е също така, че спирането на дейността на данъчния склад в [населено място] не може да се свърже с конкретно поведение на ищеца нито е причинно-обусловена последица от посещението на съдружника на 11.10.2024 г., като в обобщение не се установява системно и целенасочено негово поведение за отказ от съдействие за осъществяване дейността на дружеството, за неизпълнение решения на ОС и действия против интересите на дружеството. Навел е съображения, че съществуващите противоречия относно дейността на общото дружество не могат да бъдат решени по реда на изключването на единия или другия съдружник, като нито един от управителите не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, доколкото и двамата управители са извършвали чрез собствени еднолични дружества, сходна с тази на ответника, дейност. Отделно от изложеното е изтъкнал, че дори съдружникът да е превишил добрия тон, то това е демонстрирано по отношение на трети за дружеството лица – служители на друг търговец, а не на „Блу енерджи газ“ ООД, като установеното пререкание с другия управител е останало епизодично и не може да обуслови прилагане на най-тежката санкция спрямо съдружника, нито се установява и това поведение да е повлияло на реномето и добрата репутация на търговеца /макар да липсват точно такива твърдения/ или, че отношенията между двамата съдружници да са толкова нетърпими, че същите да не могат да вземат общо решение за продължаване или прекратяване дейността на „Блу енерджи газ“ ООД, което би удовлетворило създадените в действителност отношения и дезинтересиране от общата дейност. Изтъкнал е, че разногласията между съдружниците следва да бъдат разрешени по друг ред, а не чрез взаимно изключване поради нежелание да продължат съвместната си дейност и тъй като изключването на съдружник е крайна санкционна мярка, тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение - критериите следва да се търсят както в посока на виновни действия, водещи до компрометиране на търговската дейност, свръхзадлъжнялост и др., като тези действия трябва да имат траен, а не епизодичен характер и да демонстрират явното желание на съдружника да действа против интересите на дружеството /решение № 554 от 12.06.2007 год. по т. д. № 221/2007 год. ВКС, ІІ т. о./. Тъй като в случая установеното визира инцидентна проява на съдружника, породена от фактическо изолиране от пряката дейност на данъчния склад, опериран от дружеството и доколкото изключването на съдружник е предвидено за тежки и системни нарушения на задълженията му, произтичащи от закона или от дружествения договор, които не са отстранени след предупреждение, а такива не се установяват по делото, е достигнал до извод, че решението за изключване на съдружника се явява материално незаконосъобразно, а предявените искове с правно основание чл.74 ТЗ са основателни. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изложените в решението мотиви първият от формулираните от касатора въпроси е обусловил правната воля на съда, но не се установява наличие на поддържаните селективни основания. Въззивният съд изцяло е съобразил решението си с разясненията, дадени в т.8 от ТР №1 от 06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС и с константната практика на ВКС (изключващи наличието на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК). Съобразно визираната практика при предявен иск по чл.74 ТЗ преценката за материалната и процесуална законосъобразност на решенията на общото събрание следва да се извършва към момента на вземането им, а целта на предупреждението по чл.126 ал.3 ТЗ - да уведоми съдружника за констатирани нарушения по повод дружествените работи, предвид възможността той да се подготви за ОС и да изложи доводи против съобщените му провинения, евентуално да коригира поведението си, ако нарушението позволява, налага в предупреждението за изключване да се посочат и конкретизират действията против интересите на дружеството, съставляващи основание за изключване по чл.126 ал.3 ТЗ. Не се установява наличие на поддържаното селективно основание и по отношение на втория от въпросите. При произнасянето си въззивният съд се е съобразил изцяло с разясненията на ВКС относно приложение на нормата на чл.172 ГПК, според които към показанията на свидетелите по посочената норма съдът трябва да подходи със засилена критичност, като не съществува забрана въз основа на техни показания да бъдат установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му (която преценка въззивният съд е обосновал подробно в решението). Касационно обжалване не следва да се допусне и по останалите въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Трети въпрос е израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от съда теза, за осъществени от ищеца противоправни действия (които съдът изрично е отрекъл да са установени по делото при условията на пълно и главно доказване), а становището на съда, във връзка с което са поставени четвърти и пети от въпросите, по никакъв начин не е свързано с обосноваване на основателността на иска, поради което визираните въпроси не притежават характеристиката на правни въпроси, изведени от становищата на състава и определили постановения по делото резултат и по тях при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Следва да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност (каквато не се твърди, а и установява по делото), не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1100 евро. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,