Определение № 2287 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Д., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител Г. Т. Д. и представляван от адв. Г. Й., срещу решение № 355/21.03.2023 г. по гр. дело № 3107/2022 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 183 от 13.09.2022 г., постановено по гр. дело № 62/2022 г. на Окръжен съд – Враца за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на Детска градина „Зора“, гр. Враца, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 10 000 лв. до размер от 50 000 лв.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е решаващият съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страните, или може да прави това избирателно?“, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 139 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 4375/2018 г. на ВКС, 3-то гр. отделение, решение № 60171 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 3431/2020 г. на ВКС, 3-то гр. отделение, решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г., на ВКС, 4-то гр. отделение;

2. „Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. и да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и в мотивите към решенията съдилищата да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС, решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК, решение № 158 от 28.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 157/2011 г., I т. о., ТК;

3. „Длъжен ли е съдът задълбочено да обсъди всички относими критерии за определяне понятието справедливост и реално да ги съпостави с конкретните увреждания на пострадалия, като оцени значението им за размера на вредите или е достатъчно само формално да посочи критериите, които са водещи при определяне на справедливия размер на обезщетение без да изложи конкретни и задълбочени мотиви?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 78 от 13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016 г., ВКС, 2-ро г. о., определение № 301 от 15.05.2018 г. по т. д. № 3158/2017 г., на ВКС, 2-ро т.о.;

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от Детската градина „Зора“, подаден от адв. Е. В., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел следното:

По делото е установено, че първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 10 000 лв., е влязло в сила като необжалвано, с оглед на което е прието, че със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът относно фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл. 49 ЗЗД – на 15.01.2021 г. ищецът Д. Д., на възраст от три години без да бъде надзираван от възпитателките, претърпял инцидент, при който върху него паднал един от шкафовете и затиснал десния му крак, в резултат на което настъпило счупване на бедрената кост на детето, което е причинило вреди от неимуществен характер.

От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че не били извършвани кръвни оперативни интервенции, а било предприето неоперативно наместване под рентгенов контрол и анестезия. Възстановителният период е между 9 и 12 месеца, като в случая се очаквало пълно възстановяване и не е наложително извършването на нови оперативни интервенции. Посочено е, че долният десен крайник на детето е скъсен с 0,5 см. Пояснено е, че скъсяването на крайника е един от симптомите на счупване, като такова може да настъпи и при болестни явления на костно-мускулния апарат или при вродени заболявания, каквито в конкретния случай не са налице. Сочи се, че счупването на долния крайник почти винаги е съпроводено със скъсяване на същия, поради наличието на обемна мускулатура с голяма мускулна сила, която при инцидент се контрахира и това води до скъсяване. Заключението на експерта е, че в процеса на растеж на детето, двата крайника ще се изравнят на дължина и няма да останат трайни последици за здравословното му състояние. Видно от епикриза от „Специализирана болница за рехабилитация Банкя“ АД, от която се установява, че Д. Д. е бил на лечение от 15.03.2021 г. до 22.03.2021 г. с диагноза: лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури; последици от счупване на бедро.

От съдебно-психологичната експертиза е установено, че в резултат на инцидента за детето е настъпило плашещо изживяване, нарушаващо усещането за сигурност и предвидимост в неговия свят, но не било констатирано посттравматично стресово разстройство.

Посочено е, че по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани от страна на ищеца, които установяват физическите болки и психическите травми, настъпили при детето след инцидента. Съобразени били и показанията на свидетелите, ангажирани от страна на детското заведение, касаещи начина на настъпване на инцидента и поведението на детето след като отново е започнало да посещава същата детска градина.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд преценил характера на травматичното увреждане и свързаните с него болки и страдания, предприетото лечение, възрастта на пострадалия, както и продължителността на възстановителния период. За да отхвърли предявеният иск за сумата над 10 000 лв. съдът се е позовал на събраните по делото доказателства, от които е установено пълно възстановяване при детето – нямало да останат трайни последици за здравословното му състояние в резултат на инцидента. Съобразено е още, че не били извършвани кръвни оперативни интервенции, както и че не се налагат допълнителни такива. Отчетено било и заключението на изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза, според която емоционалната травма, която е претърпяло детето, е вече преодоляна. Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение било потвърдено.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Първият поставен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страните. Въпросът е свързан с наведени от жалбоподателя оплаквания, че съдът не е обсъдил достатъчно задълбочено претърпените от пострадалия травми и последиците от тях. Същият е обуславящ за изхода на спора, но не се установява противоречие с представената с касационната жалба съдебна практика. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства. Обсъдено е заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, установяваща, че периодът на възстановяване бил от 9 до 12 месеца, като се очаквало пълно възстановяване, а констатираното скъсяване на десния крак ще бъде преодоляно в процеса на растежа (т. 3 и т. 7 от експертното заключение). Експертното заключение не било оспорено от страните, с оглед на което съдът е приел същото и се е позовал на него при разрешаването на спора. Макар и да не са възпроизведени подробно, по делото са обсъдени и събраните по делото свидетелски показания, включително и тези на свидетелите на ищеца, които установяват физическите болки и психическите травми, настъпили при детето след инцидента. Предвид изложеното, не е налице соченото от касатора противоречие със съдебната практика на ВКС.

Поставените в изложението въпроси втори и трети имат сходно съдържание и се отнасят до критериите, които следва да вземе предвид решаващият съд, при определяне на размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Тези въпроси са обуславящи за изхода на спора, но не са разрешени в противоречие както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта на пострадалия и други.

Въззивното решение не е постановено в противоречие с така възприетото в трайната съдебна практика, тъй като при определяне размера на дължимото на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, са взети предвид посочените по-горе обстоятелства. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е обсъдил всички обстоятелства отнасящи се до изживените болки и страдания, в резултат от претърпяното увреждане – счупване на бедрената кост. При определяне на обезщетението били съобразени още: ниската възраст на ищеца; от събраните по делото медицинска и психологическа експертизи били установени продължителността на общия лечебен и възстановителен период – в рамките на 9-12 месеца, психическото и физическото състояние на детето след увреждането, както и отсъствието на трайни негативни последици за физическото му и психическо здраве. Преценени са в съвкупност всички обстоятелства, които имат значение при определяне обема на неимуществените вреди и съответно – на дължимото за тях обезщетение. С оглед това, не са налице основанията за допускане на касация по поставените въпроси.

Горните съображения обосновават отказ за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят трябва да заплати на ответника по касация направените разноски, възлизащи на 2 930 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение