Определение № 80 от 08.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2612/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дунарит”АД, гр. Русе срещу решение № 894/13.04.2018г., постановено по т.д.№ 4502/2017г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 1043/01.06.2017г. по т.д.№ 8128/2016г. на Софийския градски съд и е обявена относителната недействителност на прихващане на основание Пар.8 от ПЗР на ЗИД ЗБН (ДВ бр. 22 от 13.03.2018г. в сила от 16.03.2018г.) във връзка с чл.59, ал.5 ЗБН, извършено от „Дунарит” АД с изявление за прихващане вх.№ 10319 от 31.10.2014г. до „Корпоративна търговска банка” АД за сумата от 500000 лв., придобито вземане с договор от 30.10.2014г. между „Интерпред - Световен търговски център София” АД и „Дунарит” АД, за което е уведомена на същата дата и банката, по силата на който „Интерпред - Световен търговски център София” АД е прехвърлило на „Дунарит” АД вземане от „КТБ” АД, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 03.06.2014г. с „КТБ” АД със задължение на „Дунарит” АД по договор за банков кредит от 14.12.2006г. с дължима главница към 31.10.2014г. в размер на 19100000 лв., частично до размер на погасяване 500000 лв. с вземания на същото дружество към „КТБ” АД, придобити на основание гореописания договор за прехвърляне на вземания от 30.10.2014г. с изключение на частта, която „Дунарит” АД би получил при разпределение на осребреното имущество, по иска на „Апокалия” ЕООД срещу „Дунарит” АД и „КТБ” АД /н./. С молба от 03.12.2018г. касаторът е направил искане за спиране на производството по делото до приключване на к.д.№ 11/2018г. на Конституционния съд на Република България. Настоящият състав на ВКС намира, че искането е основателно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпроси за приложимата редакция на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, включително за прилагането на Пар.8 от ПЗР на ЗИД ЗБН ДВ бр.22/2018г., т.е. и относно съобразеното от въззивния съд законодателно изменение, съгласно което разпоредбите на чл.59, ал.5, 6 и 7 от ЗБН се прилагат от 20.06.2014г. С определение от 03.07.2018г. по конст. дело № 11/2018г., Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на Пар.8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 год./ в частта: „Чл.59 ал. 5 и ал. 6 се прилагат от 20.06.2014г.“. Изходът на образуваното пред Конституционния съд дело, ще бъде от значение при произнасянето по искането за допускане на касационното обжалване, поради което настоящият състав счита, че производството по т.д. № 2612/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд