Определение № 1923 от 23.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2844/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Търговско-производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“ срещу решение № 478 от 16.07.2024г. по в.т.д. № 328/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 101 от 18.01.2024г. по т.д. № 2284/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Хисар Милениум“ ООД иск с правно основание чл. 93 от ЗМГО за установяване, че бутилираната от дружеството минерална вода от находище „Старо Железаре“, [населено място], [община], област Пловдив, сондаж № 2 и сондаж № 4, не притежава качествата и особеностите на „Хисарска минерална вода“. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно. Неправилен е изводът на въззивния съд, че естествените флуктуации на водата следва да се отчитат като стойности, отделно от/извън референтните стойности по отделните показатели, съдържащи се в издадената заповед на централното ведомство (Заповед № РД-1012/27.09.2004г. на Министерството на околната среда и водите), издадена на основание чл. 54, ал. 2 от ЗМГО (отм.). При позоваване на Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, касаторът прави извод, че чрез посочване на референтни стойности на отделните показатели от състава на натуралните минерални води, а не чрез фиксирани и константни величини, се постига отчитането на естествената флуктуация на водата. Недопустимо от въззивния съд са били разширени границите на географското място. С посочената заповед от 27.09.2004г. са били определени границите на находището на минерална вода „Хисаря“, [населено място], а ответникът добива минералната вода в находище „Старо Железаре“. За съда е било задължително при предявен иск по чл. 93 от ЗМГО и при въведени твърдения в исковата молба, както и последващите уточняващи молби, че минералната вода, бутилирана от ответника, не притежава установените качества и особености на хисарската минерална вода, както и не попада в границите на географското място, определени със заповедта по чл. 89, ал. 2 на централното ведомство, да извърши преценка на тази функционална връзка между географската среда и качествата на водата. Липсва произнасяне по твърдението на касатора за отсъствие на сулфатен йон в минералната вода, добивана и бутилирана от ответника, в каквато връзка са всички документи (оценки и сертификати), издадени за находище [населено място], сондаж № 2 и сондаж № 4. В тях водата не е била определяна като „сулфатна“. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Следва ли да се приеме, че в издадената заповед на централното ведомство (Заповед № РД-1012/27.09.2004г. на Министерството на околната среда и водите), на основание чл. 89, ал. 2 от ЗМГО (респективно чл. 54, ал. 2 от ЗМГО (отм.)) посочените референтни стойности относно качества и особеностите на стоките (минерална вода „Хисар“) отчитат естествените отклонения (флуктуации) в състава на минералните води? 2.) След като границите на географското място са определени в заповедта на централното ведомство (Заповед № РД-1012/27.09.2004г. на Министерството на околната среда и водите), издадена на основание чл. 89, ал. 2 от ЗМГО (респективно чл. 54, ал. 2 от ЗМГО (отм.)), допустимо ли е същите да бъдат разширявани по тълкувателен път в мотивите на съда, в случая с обжалваното съдебно решение на Софийския апелативен съд, при произнасяне по предявен иск по чл. 93 от ЗМГО (респективно чл. 58 от ЗМГО (отм.))? 3.) При предявен иск по чл. 93 от ЗМГО – за признаване за установено, че произведените от ползвателя на географското указание стоки не притежават установените качества и особености, следва ли да бъде извършена от съда преценка относно функционалната връзка между географската среда и качествата на водата? Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 4.) За задълженията на въззивния съд по чл. 12 от ГПК и чл. 235 от ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните? Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 113 от 01.11.2021г. по гр.д. № 2895/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., на което въззивното решение противоречи. Според касатора въззивното решение и очевидно неправилно. От насрещната страна „Хисар Милениум“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Подробно се обсъждат заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Според страната първите два въпроса не са правни, а фактически, както и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице твърдяното като извършено процесуално нарушение. Въззивният съд е разгледал всички документи по делото, включително тези, според които добиваната от ответника вода има физико-химична характеристика, сходна на всички води в Хисарския регион, и може да бъде причислена към типа на минералните води от Хисаря. Отделно от това водата е определена като хидрокарбонатна-сулфатна, натриева и съдържаща флуроид. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. В първоинстанционното производство от Търговско-производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“ е било поддържано, че по реда на ЗТМПО (отм.) въз основа на заявление от 22.12.1993г. на 13.06.1994г. е било регистрирано наименование за произход „Минерална вода Хисар“ за стоки от клас 32 (минерална вода), с място на произход изворите в [населено място] и околностите му, както и територията на землището на [населено място] и неговите квартали Момина баня, Веригово и Миромир. При извършена пререгистрация от 05.12.2001г., на основание § 3 от ПЗР на ЗМГО (отм.), кооперацията е била вписана като ползвател на географско указание (рег. № 178-01). Също съгласно изложеното от ищеца, ответникът е бил регистриран ползвател на географското указание („Хисарска минерална вода“) за същия клас стоки, съгласно заявка от 28.10.2002г. и с регистрация от 15.04.2005г. в Регистъра на географските означения на Патентното ведомство. Кооперацията добива и бутилира минералната вода въз основа на договор за концесия на находище „Хисаря“, сондаж № 1 и сондаж № 7. Договорът е сключен с министъра на околната среда и водите. Ответникът бутилира натурална минерална вода с мястото на произход минерален водоизточник – сондаж 2 и сондаж № 4 в землището на [населено място], [община]. Факторите на географската среда на минералните води от находище „Хисаря“ (геоложки и хидрогеоложки характеристики, физико-химичен състав и свойства) водят до формиране на конкретни качества и свойства на минералната вода, от които температура от 26 до 52 градуса по Целзий, слаба минерализация(М=0.250-0.300г/л), с алкална реакция (рН8.6-9.0), хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви (52-56 мг/л) и флуорни (4.0-5.0 мг/л). Минералните води от находище „Старо Железаре“, с оглед факторите на географската среда, са различни - с температура 29-30 градуса по целзий, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, със слабо изразена алкална реакция (РН 8.6). Те не притежават установените за местността „Хисаря“ качества и особености. За определената местност по смисъла на чл. 85, ал. 2 от ЗМГО следва да се приеме местност, което обхваща землището на [населено място]. С оглед всички тези обстоятелства кооперацията е поискала да бъде установено, че бутилираната от ответника натурална минерална вода не притежава установените качества и особености на „Хисарска минерална вода“. Ответникът е оспорил предявените искове. Възразил е, че е вписан ползвател на географското указание „Хисарска минерална вода“ (регистрация № 178-04). Съгласно чл. 85, ал. 3 от ЗМГО географското указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход. Доколкото територията на [община] се свързва с наименованието Хисар/Хисаря, е обосновано минералната вода, добивана от водовземни съоръжения на територията на страната, да се назовава „Хисарска минерална вода“, ако има качествата и особеностите на тази вода. В тази връзка в производството на вписване на ползвател е представено становище на директора на Специализираната болница за физикална терапия и рехабилитация (СБФТР) към Министерство на здравеопазването и на ръководителя на акредитираната лаборатория на анализ на минералните води, според което водата на сондажи № 2 и № 4 в [населено място], [община], има физико-химични характеристики, сходни на всички води в Хисарски регион и може да бъде причислена към типа на минералните води от Хисаря. Също съгласно представено удостоверение в производството по регистрация, качествата на произведената бутилирана вода е отговаряла по физико-химичен състав на водата, добита от водовземно съоръжение в [населено място], и се е определяла като „хисарски“ тип вода. Представено е било и удостоверение от кмета на града, че производствената дейност по бутилиране на минералната вода се извършва на територията на общината въз основа на договор за концесия. В хода на производството пред Софийски градски съд са били събрани писмени доказателства, от които представени от Патентно ведомство заверени копия от досието на географско указания „Хисарска минерална вода“ („Минерална вода Хисар“) с рег. № 178. С тези доказателства изложените от страните обстоятелства относно извършените от Патентно ведомство вписвания са били изцяло потвърдени. Обстоятелствата не са били и спорни. Допълнително от ищеца е била представена Заповед № РД-1012 от 27.09.2004г., издадена от министъра на околната среда и водите на основание чл. 54, ал. 2, вр. чл. 51, ал. 3 от ЗМГО (отм.), с която са били определени границите на находището на минерална вода „Хисаря“, [населено място], качествата на минералната вода и връзката им с географската среда – геоложки строеж на находището. В същата заповед е направен извод, че специфичните качества и особености на минералните води от находището „Хисаря“ се дължат на природните условия – геоложки строеж и хидрогеоложки особености на находището, които са формираща среда на минералната вода. В първоинстанционното производство е изслушана експертиза (химическа), изготвена от ръководителя на Специализирана лаборатория за анализ на минерални води при НСБФТР, [населено място]. Съгласно заключението на вещото лице, има различия в характеристиките, минералния и химичен състав на находището на минерална вода „Хисаря“ и находището „Старо Железаре“, в какъвто смисъл са били и направените изпитвания в периода 1993-2022г. Процентните разлики в естествените флуктуации (отклонения) на разглежданите сондажи на ищеца и ответника са повече от 20% в рамките на еквивалент процентите, определящи характеристиките на водите. Според вещото лице може да се говори за близки, но не идентични находища на минерални води, с различни лечебно и профилактични свойства и приложения. С решение № 101 от 18.01.2024г. по т. д. № 2284/2021г. на Софийски градски съд воденият от Търговско-производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“ е бил отхвърлен. Съгласно мотивите на състава характерно за географските означения е, че служат за означаване на стоки с произход от съответната географска среда и за отличаването им от сходни стоки, които не произхождат от нея (чл. 85 от ЗМГО). Правната закрила на географското означение, съгласно нормата на чл. 88, ал. 1 от ЗМГО, се предоставя чрез регистрацията му в Патентно ведомство, осъществявана въз основа на заявка от всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установени качества и особености (чл. 89, ал. 1 от ЗМГО). Заявителят не е свободен да заяви тези индивидуализиращи белези. Границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката им с географската среда или произход се определят или установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му (чл. 89, ал. 2 от ЗМГО). Възможно е вписване на ползвател на географското означение (чл. 97, ал. 4 от ЗМГО). Регистрирано географско означение може да се ползва само от лице, което е вписано като негов ползвател (чл. 90 от ЗМГО). При иск по чл. 93 от ЗМГО регистрираният ползвател на географско означение извършва нарушение във връзка с обозначението на предлаганите стоки – означават се други стоки или произведените стоки не притежават установените качества или особеност. В случая качеството и особеностите на стоките са установени в Заповед № РД-1012/27.09.2004г. и са следните: слабо минерализиране (М=0.250-0.300 г/л), с алкална реакция (рН 8.6-9.0), хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви (Н2Si03=52-60 мг/л) и флуорни (О=4.0-5.0 мг/л). Съгласно заключението на съдебно-химичната експертиза и обясненията на вещото лице, съдържанието на химическите елементи във водата и нейните свойства показват естествени отклонения (флуктуации) от 20%. Следователно, за да е налице несъответствие на качествата и особеностите, водите на ответника следва да са с характеристики, различни от отразените в заповедта от 27.04.2004г., при отчитане на диапазона на възможните флуктуации. При сравняване на релевантните стойности, с тези установени за водата на находището в [населено място] за различните години, се установява, че са в рамките на допустимото отклонение. Според изложеното от първоинстанционния съд наличието или липса на функционална връзка между географската среда е ирелевантно в производството по чл. 93 от ЗМГО. Ответникът е регистриран ползвател на географско указание с определени граници на водоизточниците, които не могат да бъдат предмет на делото. Правно значимо е дали стоката притежава установените граници или особености, която преценка се установява по описания начин. Срещу първоинстанционното решение е била подадена въззивна жалба на Търговско-производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“, по която е било образувано в.т.д. № 328/2024г. С решение № 478 от 16.07.2024г. по това дело първоинстанционното решение е било изцяло потвърдено. Не са били събирани нови доказателства. От въззивния съд е било потвърдено, че ищецът е регистрирал процесното географско означение (указание), както и че е бил вписан като първи ползвател. Ответникът е бил вписан като четвърти по ред ползвател на географското указание. И двете страни осъществяват производствена дейност по бутилиране на натурална минерална вода. Споделен е бил изводът на първоинстанционния съд, че при извършената регистрация в съдебното производство не следва да се извършва преценка относно функционалната връзка между географската среда и качествата на водата. Находището в [населено място] е на територията на [община] и е публична общинска собственост, ответникът упражнява производствена дейност там. Правото на ползване върху съответното географско означение може да бъде придобито от множество лица, чийто брой не може да бъде лимитиран, доколкото множество лица могат да извършват производствена дейност в определеното географско място. Действително в Заповед № РД 102/27.09.2004г., издадена от министъра на околната среда и водите, са посочени границите на находището на минерална вода „Хисар“, но това не означава, че минерална вода, която притежава същите качества като посочените в заповедта, но се извлича в други части на района, попадащ в района на [община], не притежава качествата на хисарската вода. Качествата на водата са с променлива характеристика, като могат да варират в допустимите 20% отклонение от посочените в заповедта референтни стойности, което не води до извод, че стоката не притежава качествата и свойствата на регистрираното географско указание. Ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че минералната вода от находище „Старо Железаре“, [община], сондаж № 2 и сондаж № 4, не притежава установените качества и особености на Хисарска минерална вода. При тези установени обстоятелства първият поставен въпрос дали при посочване на референтните физико-химични стойности издадената на основание чл. 54, ал. 2 от ЗМГО (отм.) Заповед № РД-1012/27.09.2004г. на министъра на околната среда и водите отчита естествените отклонения (флуктуации) в състава на минералните води (минерална вода „Хисар“) не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е фактологичен. Той изисква преценка от касационната инстанция на конкретни факти (съдържанието на издадената заповед), съответно преценка на правилността (обосноваността) на въззивното решение в частта на приетото от този съд тълкуване. Материалноправният или процесуалноправния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В този смисъл е възприетото в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Вторият въпрос на касатора дали при произнасяне по предявен иск по чл. 93 от ЗМГО съдът може по тълкувателен път да разшири границите на географското място, определени в заповедта на централното ведомство по чл. 89, ал. 2 от ЗМГО (идентичен на чл. 54, ал. 2 от ЗМГО (отм.)), не е решаващ с оглед мотивите на въззивния съд, обосновали отхвърляне на иска на касатора, при което отново не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. При произнасянето си, въззивният съд е приел за релевантно описанието на границите на географското място в Държавния регистър на географските означения, воден и поддържан от Патентно ведомство, а заповедта по чл. 89, ал. 2 от ЗМТО (чл. 54, ал. 2 от ЗМГО (отм.)) – че е от значение само за извършването на регистрация, когато е подадено заявление за регистрация на географско указание. В случая, съгласно възприетото от въззивния съд, се е касаело за вписано географско указание с рег. № 178 („Минерална вода Хисар“/“Хисарска минерална вода“) и географски граници, съгласно вписването – територията на [община], на която се намира и находището „Старо Железаре“, за което ответникът има сключен договор за концесия с общината - собственик. Възприето е съответствие на границите на географското място с тези на регистрираното географско указание под № 178. Регистрацията на географското указание е било по заявление на ищеца, който е бил регистриран като първи ползвател, при което не е бил отречен, а е бил потвърден правен интерес от водения иск срещу ответника, също вписан ползвател на географското указание. С оглед конкретните обстоятелства по делото въззивният съд е приел, че не е налице нарушение по чл. 93 от ЗМГО, което да бъде установено. Прието е за недоказано, че минералната вода от находище „Старо Железаре“, [община], сондаж № 2 и сондаж № 4, не притежава установените качества и особености на „Хисарска минерална вода“. В този смисъл е било произнасянето по водения установителен иск по чл. 93 от ЗМГО за факт, целящ отмяна на вписването на ползвателя – ответник, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 13 от ЗМГО, при което той да бъде лишен от правата, произтичащи от регистрацията, и защитата на тези права на територията на страната. От въззивния съд е било потвърдено, че за иска е предвидена широка легитимация, включително за всички вписани ползватели, чийто възможен брой не е ограничен и които се стремят да гарантират очакваните качества на стоките, законно носещи географското указание. Не съответства на мотивите на въззивния съд и третият въпрос на касатора. Въпросът е предпоставен от оплакването в касационната жалба, че не е съобразена установената в Заповед № РД-1012/27.09.2004г. на министъра на околната среда и водите функционалната връзка между географската среда и качествата на водата. Както се посочи, от въззивния съд са съобразени вписванията в Държавния регистър на географските означения и по-специално описаните качества и особености на стоката (минерална вода) и връзката с географската среда (района на [община]). Така не е отречено, че обхватът на географското указание се ограничава до стоки, за които съществува присъща връзка между характеристиките на стоката и географския произход. Вписването на ответника като ползвател, съобразено от въззивния съд, е било въз основа на представени документи от Министерство на здравеопазването (удостоверения от Специализирана лаборатория за анализ на минерални води при НСБФТР, [населено място]), съгласно които водата на сондажи № 2 и № 4 в [населено място], [община], има физико-химични характеристики, сходни на всички води в Хисарски регион и може да бъде причислена към типа на минералните води от Хисаря (касае се за „хисарски“ тип вода). Тези обстоятелства не са били опровергани от вещото лице химик по изслушаната съдебна експертиза. Напротив, били са потвърдени геоложките и хидрогеоложки характеристики, физико-химичен състав и свойства на произвежданата от ответника бутилирана вода, удостоверени и в представените удостоверения и сертификати. Четвъртият от въпросите на касатора (процесуалноправен) относно задължението на въззивния съд да отговори на доводите и възраженията на страните и да обсъди събраните доказателства, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, е въпрос от значение за изхода на спора, но не е удовлетворено допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посоченото от касатора съдебно решение, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). По-конкретно е обсъдено заключението на съдебната експертиза на вещото лице химик относно различията в характеристиките, минералния и химичен състав на находището на минерална вода „Хисаря“ и находище „Старо Железаре“, включително дали бутилираната от ответника вода е „сулфатна“. В същия смисъл са били направените изпитвания в периода 1993-2022г., изрично посочено и от вещото лице, за които по делото са били представени удостоверения, оценки и сертификати. Според въззивния съд е било релевантно, че не е отречено, че водата от находището „Старо Железаре“ притежава качествата на хисарската вода. Т.е. тя притежава качествата и свойствата на регистрираното географско указание. Правилността на този извод на въззивния съд не може да бъде съобразявана във фазата по допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. От името на „Хисар Милениум“ ООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева по сключен договор за правна защита и съдействие с адвокат Иванка Пакиданска от 11.11.2024г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК). Воден от горното съдът