Определение № 112 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 159/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 87774/19.12.2022 г. на М. Д. Д., чрез съпругата му М. Г. - Д., срещу въззивно определение № 12201/28.11.2022 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 9897/2021 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 20046806/18.02.2021 г. по гр. д. № 16252/2019 г. на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК като заведено по - късно от гр. д. № 19823/2019 г. по описа на Софийския районен съд със същия предмет и страни. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като производството по гр. д. № 19823/2019 г. по описа на Софийския районен съд не е образувано преди гр. д. № 16252/2019 г. по описа на същия съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като сочи, че „в нарушение на правото на Съда на ЕС е нарушено правото му на справедлив съдебен процес от безпристрастен съд и в нарушение на чл. 6 ЕКПЧ“. Конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Поддържа се, че решението е постановено от незаконен състав поради факта, че съдиите от състава са се отвеждали по множество дела на касатора, а сега не са се отвели и са разгледали делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: Производството по гр. д. № 16252/2019 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по искова молба на М. Д. против Прокуратурата на РБ. Ищецът претендира заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, а именно: сумата 24 900 лв. (частичен иск от 3 500 000 лв.) обезщетение за имуществени вреди; сумата 15 000 лв. имуществени вреди от заплатени средства за лекарства, лечение и усилена храна; сумата 24 900 лв. (частичен иск от 3 000 000 лв.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, търпени от повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила законна присъда по внохд № 204/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд. По искова молба вх. № 81088/22.05.2015 г. е образувано гр.д. № 8165/2015 г. по описа на Софийски градски съд, по което срещу прокуратурата и Софийския районен съд са предявени субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, както следва: за сумата 500 000 лв. (частичен иск от 3 500 000 лв.) пропуснати ползи от загуба на клиенти и спиране дейността на управлявана от жалбоподателя консултантска фирма; за сумата 15 000 лв. имуществени вреди от заплатени средства за лекарства, лечение, изследвания и усилена храна; и за сумата 500 000 лв. (частичен иск от 3 000 000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди от накърняване на честта, достойнството и доброто име на ищеца, като е посочено, че всички вреди са пряка и непосредствена последица от повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано с влязла в сила на 09.12.2013 г. присъда по внохд № 204/2013 г. на Софийския окръжен съд. С молба от 26.10.2018 г. жалбоподателят е изменил предявените по гр.д. № 8165/2015 г. частични искове, като претендира заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на сумата 24 500 лева (частичен иск от 3 500 000 лв.) и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 500 лв. (частичен иск от 3 000 000 лв.). Изменението в размера на частичните искове е допуснато с определение от 26.02.2019 г. и със същия съдебен акт производството по гр. д. № 8165/2015 г. на СГС е прекратено, делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Софийския районен съд, където е образувано гр. д. № 19823/2019 г. С разпореждане № 278145/18.11.2019 г. е прекратено производството по делото срещу ответника Софийски районен съд. При тези данни въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК установява забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат едни и същи страни и предмет, и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Посочено е, че след влизане в сила на разпореждане № 278145/18.11.2019 г. е налице пълен субективен и обективен идентитет между производствата по гр. д. № 16252/2019 г. и по гр. д. № 19823/2019 г. по описа на Софийския районен съд. Претендираните и в двете дела претенции за обезщетения са заявени като частични и като изключение от общото правило по чл. 126 ГПК поначало е допустимо, след съдебно предявяване на част от претендираното вземане и по време на висящността на производството по неговото разглеждане, останалата част от вземането да бъде предявена в друг исков процес. В конкретния случай обаче липсват каквито и да е твърдения, че заведеното второ по време производство се отнася до друга част от вземанията за обезщетения, различна от претенциите предмет на първото дело, поради което исковете са идентични, респ. двете дела са с еднакъв предмет и страни. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В конкретния случай в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсва изведен от касатора конкретен правен въпрос, липсва и обосновка на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – касаторът не се позовава на конкретни актове на СЕС и не обосновава в какво се състои твърдяното противоречие на обжалваното определение с такива актове на СЕС. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преповтаря оплакванията на касатора по съществото на спора и несъгласието му с крайния решаващ извод на съда. Съгласно приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е ВКС да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Бланкетното позоваване в изложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос не може да обуслови селектирането на жалбата. Извън това следва да се посочи, че наличието на основание за отвод на съдията по едно дело, не е абсолютно основание за отвод и по друго дело с участието на същата страна. Предходни отводи на съдебния състав, доколкото са обусловени от конкретните обстоятелства по съответното дело, не са автоматично относими и не съставляват сами по себе си основание за отвод и по настоящото дело. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение