Определение № 8864 от 14.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8847/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 33959 от 31.08.2026 г., постановено по адм. дело № 10320/2026 г. по описа на Административен съд София – град на основание чл. 135, ал. 6 АПК пред Върховния административен съд е повдигнат спор за подсъдност между него и Административен съд - Хасково. Съдебното производство, първоначално образувано в Административен съд – Хасково, е инициирано по жалба от У. Я., гражданин на Пакистан срещу решение № УПП – 96/05.08.2026 г. на интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което е отхвърлена молбата му за международна закрила, поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) 2024/1347 и за субсидиарна закрила поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл. 42, параграф 1, б. „а“, във връзка с б. „й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 молбата за международна закрила е обявена за явно неоснователна. След осъществена проверка на местната подсъдност по подаденото оспорване, Административен съд – Хасково приема, че не е компетентен да се произнесе по спора. Излага съображения, че производствата по глава VII на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и чл. 84 ЗУБ са неприложими спрямо процедурите на границата по Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета, за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС. Посочва, че именно поради това следва да се съобрази общата разпоредба на чл. 133, ал. 1 АПК и на основание изр. 2 от същия местно компетентен да разгледа жалбата е Административен съд София - град. С определение № 33959 от 31.08.2026 г., постановено по адм. дело № 10320/2026 г., Административен съд София - град прекратява производството и повдига спор за подсъдност. Приема, че настоящият адрес от регистрационната карта на чужденеца е в [населено място], община Свиленград, област Хасково, поради което и на основание чл. 84, ал. 2 ЗУБ, която разпоредба е специална спрямо чл. 133, ал. 1 АПК, компетентен да се произнесе по спора е Административен съд - Хасково. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд, тричленен състав, взе предвид следното: Съгласно чл. 133, ал. 1, пр. 1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалище на посочения в акта адресат. Съгласно чл. 91 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Според чл. 3, ал. 2 ЗГР в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Цитираната норма сочи, че за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва алтернативно: да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 ЗУБ или да им е предоставено убежище от президента на Република България. В случая оспорващият е чужденец, търсещ международна закрила, който няма и по принцип не може да има постоянен адрес в Република България по смисъла на чл. 93 ЗГР, доколкото не подлежи на вписване в регистъра на населението. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК относно „постоянен адрес или седалище в чужбина“ изисква адресат с установима и правно релевантна връзка в чужбина, а не лице, което търси международна закрила и фактически се намира на територията на страната, независимо коя от процедурите по предоставяне на закрилата е приложима. За търсещия закрила чужденец единственият обективен и нормативно установен критерий за привързване е настоящият му адрес, който по силата на чл. 44, ал. 1, т. 11 ЗУБ се вписва в регистрационната карта заедно със зоната, определена от председателя на ДАБ. След като единственият известен и предоставен по делото адрес на жалбоподателя - чужденец е този, посочен в неговата регистрационна карта, издадена от ДАБ и в същата изрично е отразено правото му да остане на територията на Република България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗУБ, то релевантно по смисъла на § 3, ал. 1 ПЗР АПК е обстоятелството, че [населено място] попада в съдебния район на Административен съд - Хасково. Посочените обстоятелства изключват възприетото от този съд разбиране, че за целите на определяне на местната подсъдност лицето следва да се третира като имащо постоянен адрес в чужбина. Следва да се посочи, че разпоредбите на Закона за убежището и бежанците, които не са в колизия с нормите на Регламент (ЕС) 2024/1348, не са загубили своето правно действие. При липсата на общностна регулация относно подсъдността на съдебните спорове по предоставяне на международна закрила, то този въпрос се урежда съобразно принципа на процесуална автономия от съответната държава - членка. Това изрично е изтъкнато в съображения 88 и 89 към Регламента, а неговото пряко приложение съобразно чл. 288, ал. 2 от Договора за функционирането на ЕС не дерогира действието на националните процесуални норми, доколкото те осигуряват спазването на принципите на равностойност, на ефективност и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС). В този смисъл е и решението на Съда на ЕС от 27.06.2013 г. по дело С-93/12 Агроконсултинг, в което еднозначно се уточнява, че правото на Съюза допуска национално правило за подсъдност, при условие, че то не поставя защитата на правата, черпени от правото на Съюза, при по - неблагоприятни условия и не създава процесуални задължения, включително по отношение продължителността на производството, които правят упражняването на тези права прекомерно трудно. Именно принципът на предимство на правото на ЕС и правото на ефективна съдебна защита по чл. 47 от ХОПЕС задължават сезирания съд да се обяви за компетентен и да разгледа спора, който попада в приложното поле на правото на ЕС, ако липсва процесуална норма, която е приложима пряко или по аналогия за подсъдността на този спор – Решение на СЕС от 14.05.2020г. по дела С-924/19 и С-925/29, FMS. В съответствие с дадените разяснения на СЕС, в случая следва да се съобрази, че срокът за обжалване на атакуваното решение е седемдневен, жалбоподателят е настанен в транзитен център в област Хасково и зоната му на движение е ограничена до тази област. Съгласно съображение 68 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2024/1348 процедурата на границата съставлява самостоятелен срок, който тече от регистрирането на молбата и обхваща както административната фаза, така и произнасянето по искането да се остане и по жалбата. В този аспект разглеждането на делото от съда по мястото на настаняване осигурява реален достъп до правосъдие и бързина на съдебния контрол. Предвид изложеното настоящият състав приема, че местно компетентен да се произнесе по оспорването на горепосоченото решение е Административен съд - Хасково. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение