Определение № 2884 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1874/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. А., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Д. Н. Г., срещу въззивно решение № 47 от 17.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 588/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С обжалвания съдебен акт въззивният съд е потвърдил решение № 308 от 28.04.2025 г. на РС - Хасково, постановено по гр. д. № 2839 по описа за 2023 г., с което:

• упражняването на родителските права по отношение на децата Д. М. Д. и Н. М. Д. са предоставени на майката А. Н. А.;

• определено е местоживеене на децата Д. М. Д. и Н. М. Д. при майката А. Н. А., понастоящем в А., [населено място], Г. 6/23, п.к. 1200, а в България - [населено място], [улица], като децата следват нейното местоживеене в случай на промяната му;

• определен е режим на лични отношения на децата Д. М. Д. и Н. М. Д. с бащата М. Д. А., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца в петък, събота и неделя, от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, разделен на два пъти по 15 дни, като периодите се уговарят до 31.05. на всяка година, а при непостигане на съгласие между родителите - от 01.07. до 15.07. и от 01.08. до 15.08. от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден.

• М. Д. А. е осъден да заплаща на А. Н. А., като майка и законен представител на малолетното дете Н. М. Д., месечна издръжка в размер на 300 лева, платима до 10-то число на всеки месец по банкова сметка на майката, считано от 29.12.2023 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното й изплащане.

• М. Д. А. е осъден да заплаща на Д. М. Д., действащ лично и със съгласието на майка си А. Н. А., месечна издръжка в размер на 400 лева, платима до 10-то число на всеки месец по банкова сметка на майката, считано от 29.12.2023 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното й изплащане.

• заместено е на основание чл.127а, ал.2 от СК, вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД съгласието на бащата М. Д. А., като е разрешено да бъдат издадени задгранични паспорти и всички съпътстващи ги документи на децата Д. М. Д. и Н. М. Д., както и неограничен брой пътувания на Д. М. Д. и Н. М. Д., извън пределите на Република България до всички държави в Европейския съюз, Великобритания и Турция и обратно, придружавани от майката А. Н. А., за срок от две години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в разрез с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Касаторът моли същото да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което съдът да предостави упражняването на родителските права на бащата; да определи режим на лични отношения с майката, съобразен с желанието и интереса на децата; да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева за всяко от децата. В условията на евентуалност се моли съдът да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, се позовава на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по направено искане за повторно изслушване на дете над 10-годишна възраст при наличие на нови обстоятелства и изминал значителен период от първоначалното изслушване? Длъжен ли е въззивният съд да мотивира отказа си за повторно изслушване на дете в такава хипотеза?

Касаторът счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, доколкото засяга разпоредбите на чл. 15 33Дт и чл. 59, ал. 6 СК – т. е. сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

2. Съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането на релевантни доказателства, събрани във въззивното производство, включително социален доклад, изготвен по разпореждане на съда?

3. Допустимо ли е съдът да формира извод относно трайното установяване на родител въз основа на предположение, без анализ на представените доказателства?

4. Длъжен ли е съдът при писмени данни за започната процедура в Център за обществена подкрепа за работа с децата и бащата да изиска служебно доклад от ЦОП?

5. Длъжен ли е въззивният съд да извърши конкретна и мотивирана оценка на представените индивидуални оценки на децата и заключителен доклад на Център за обществена подкрепа, съдържащ данни относно емоционалното състояние на детето, родителския капацитет и стабилността на средата, когато тези обстоятелства са пряко относими към преценката на най-добрия интерес по чл. 59 СК?

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от страна на майката А. Н. А., действаща чрез своя процесуален представител адвокат К. Р., със становище за нейната нередовност, евентуално неоснователност.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е редовна и допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото - чл. 280, ал. 3, т. 2, изключение първо ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е посочил, че при разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички посочени от страните и съотносими към спора доказателства; че фактическата обстановка е установена правилно; че въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е достигнал до правилния и законосъобразен извод,че предявените от А. Н. А. от [населено място], живуща понастоящем в А., против М. Д. А. от [населено място], обективно съединени искове са основателни и доказани.

Изложените мотиви на районния съд са споделени от въззивния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК е препратил към тях. Въззивният съд е посочил, че събраните нови доказателства не дават основание да се направят изводи, различни от направените от решаващия съд, поради което е отбелязал, че постановеното от РС - Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

След този свой генерален извод въззивният съд е обсъдил направените във въззивната жалба доводи. Посочил е, че изводите на съда,че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката - ищцата А. Н. А., са правилни. Отбелязал е, че при преценка на кого от двамата родители да бъдат предоставени родителските права надделява изводът, че майката е по-пригодният родител да упражнява родителските права, тъй като от момента на раждането, след това в А. и до момента, в който двамата родители и децата са се върнали в България, децата са били отглеждани от майката и бащата, като при нужда помощ е оказвала и бабата по бащина линия.

Според въззивния съд проблемите са започнали след като семейството се е върнало в България през 2022 г. и ответникът е отказал да разреши децата да пътуват до А. и да живеят с майка си; отказан е всякакъв контакт на майката с децата; волно или не децата са настройвани против майката от страна на бащата и бабата по бащина линия.

Въззивният съд е посочил, че бащата е този, както е посочено и в заключението на вещото лице-психолог, който като родител носи отговорност за емоционалното и психическо състояние на децата, а бабата и дядото са подкрепяща среда; че неглижирайки ролевия модел на майката, бащата дава на децата си поведенчески пример на обезценяване на майката.

Според въззивния съд каквото и да се е случило в Англия, дори действително детето Н. да е станало свидетел на полов контакт на майката с друг мъж, по мнение на съда това се преекспонира от бащата и бабата по бащина линия и вместо да се помогне на детето да отработи тази травма, с непрекъснатото й повтаряне те я засилват, използват целенасочено този момент, за да настроят детето против майката; игнорира се факта,че към момента бащата е създал друга връзка и живее с друга жена, а според твърдения на майката и св. Р., ответникът е имал връзка в А. и това именно е причината за раздялата между съпрузите.

На следващо място съдът е посочил, че децата се отглеждат от родителите на бащата, а не от самия него; че той също е живял и работил в А. като децата са отглеждани в България от неговите родители. Според въззивния съд обстоятелството,че бащата към момента пребивава в РБългария и е започнал работа по срочен трудов договор, за което представя доказателства в съдебно заседание - трудов договор № 466/20.01.2026 г., не променя направения по-горе извод, тъй като тази промяна е настъпила в хода на производството пред въззивната инстанция и би могла да обслужва нуждите на настоящия процес, без да има траен характер. Към настоящия момент, според въззивния съд, не би могло да се направи извод, че бащата трайно се е установил в България, че живее заедно с децата си и че полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание.

Съдът е посочил, че видно от представения социален доклад от социалните служби във В., А., майката има битови и материални възможности да отглежда децата в А.; в района, в който живее има подходящо училище за децата, бабата по майчина линия е изразила готовност, ако децата бъдат при нея, да оказва помощ; като семеен ресурс е посочена и леля, която има майката и която живее в същия район.

Съдът е отбелязал, че жилището, в което в момента майката живее е малко, но това не е пречка да й бъдат предоставени родителските права и децата да живеят при нея, доколкото има финансовата възможност да наема по-голямо жилище, което да задоволява битовите им потребности.

Съдът е приел, че предоставянето на упражняването на родителските права на майката и установяването им те да живеят с нея в А. е в изключителен интерес на децата; че средата в А. не е непозната за тях и адаптацията им не би била трудна и невъзможна, още повече за детето Н., която към момента е на 11 години. Съдът е отчел, че с оглед възрастта на детето Д. ще бъде по-трудно да бъде мотивиран да отиде да живее при майка си, но e приел, че с подходящи разговори, вкл. с психолог, тази негативна нагласа би могла да бъде преодоляна.

Съдът е отбелязал, че разкъсаната връзка между децата и майката ще бъде възстановена трудно и не без съответната специализирана помощ, но предоставянето на упражняването на родителските права на бащата и оставането на децата да живеят при бабата и дядото по бащина линия, определено би означавало окончателно да бъде прекъсната връзката между децата и майката, което не е в техен интерес. Този преход, според въззивния съд следва да стане постепенно и с активното съдействие и на двамата родители и най-вече на бащата като не е в интерес на децата, предвид установената емоционална връзка между тях, те да бъдат разделени.

Въззивният съд е отбелязал, че с оглед предоставяне на родителските права на майката, правилно е определено и местоживеенето на децата при майката; правилно е определен и режимът на лични контакти между бащата и децата и издръжката, която следва да заплаща и доколкото няма конкретни оплаквания във въззивната жалба в тази насока, въззивната инстанция е намерила, че не следва да излага допълнителни доводи в тази връзка.

С тези съображения въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение.

При така установените данни касационната инстанция намира следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

В настоящото производство от значение са само основанията за допускане до касационно обжалване. Касационните отменителни основания не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са изчерпателно изброени в чл. 280, ал. 1 ГПК и те са две – едно общо основание, представляващо конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, и специални основания, които са посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество, при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело.

Поставеният от касатора втори въпрос, касаещ задълженията на въззивната инстанция като инстанция по същество да обсъди всички доказателства по делото, е процесуален и важим във всяко едно производство, особено в производство, в което съдът, изпълнявайки служебното си задължение да защити най-добрия интерес на децата, разглежда спор кому да се предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират за това.

По този въпрос е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение на касационен контрол. Независимо от липсата на посочена в касационната жалба съдебна практика, доколкото е налице задължителна такава, въззивното решение следва да се допусне на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверката му за съответствие с тази съдебна практика.

Останалите въпроси в изложението самостоятелно не обосновават критериите за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, те преформулират касационни оплаквания, които предстои да бъдат обсъдени по същество от касационната инстанция като включени в спорния предмет.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС общо сумата от 291.44 евро.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение