Определение № 2585 от 28.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1736/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. М., чрез адвокат М. К., срещу решение № 8 от 17.01.2023 г. по в.гр.д.№ 336/2022 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено р ешение № 260031 от 28.02.2022 г. по гр. д. № 1295/2020 г. на Районен съд – Хасково в частта, с която са уважени предявените от Б. Д. М., А. А. М. и Д. А. М., действащ със съгласието на майка си Б. Д. М., срещу С. Т. М., искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН - за намаляване на дарение, извършено с нотариален акт № 178, том 02, рег. № 3011, дело № 184/2015 г. на нотариус с № 353 от Регистъра на Нотариалната камара на Република България, до 72179.10/93309 идeални части от дарения недвижим имот – апартамент № *, със застроена площ от 115 кв. м., находящ се на първо ниво от сградата на [улица], [населено място], нанесен като обект на собственост с идентификатор *по КККР на [населено място], и възстановяване на запазените части на Б. Д. М., А. А. М. и Д. А. М. от по 1/6 идеална част за всеки от тях, възлизащи на по 24059,70/93309 идеални части. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на исковете, евентуално – намаляване на дарението на гаража, извършено с нотариален акт № 160/2001 г., а не дарението на апартамента, извършено с н.а. № 178/2015 г.

Подаден е писмен отговор от ищците Б. Д. М., А. А. М. и Д. А. М., чрез адвокат Т. В., в който се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че А. К. М., починал на 10.01.2017 г., е оставил за наследници съпругата си Б. Д. М. и децата си А. А. М. и Д. А. М. (от брака му с Б. М.), както и В. А. М. и К. А. М. (от предходен брак). Ищците са приели наследството по опис по реда на чл. 61, ал. 2 ЗН.

Наследодателят на ищците А. М. е дарил на майка си С. Т. М. следните имоти: 1/. апартамент № *, със застроена площ от 115 кв. м., находящ се на първо ниво от сградата на [улица], [населено място], нанесен като обект на собственост с идентификатор *по КККР на [населено място], ведно с 1/2 идеална част от прилежащото му мазе № *, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като дарствената сделка е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178/14.04.2015 г., 2/. поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], c адрес: [населено място], ж. р. „К.“, с площ 2 950 кв. м. по скица, а по нотариален акт – с площ от 2 928 кв. м, ведно с построените в имота сгради: вилна сграда с идентификатор *, със застроена площ от 21 кв. м., и селскостопанска сграда с идентификатор *, със застроена площ от 10 кв. м., като дарствената сделка е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147/14.04.2015 г.; 3/ 1/6 идеална част от гараж № *, с площ от 22 кв.м., южен, находящ се в сградата на ЖСК “Б.” в [населено място], ул. „Д. № *“, ведно със складово помещение № * и складово помещение № *, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавен парцел, който гараж е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ***на одобрената КККР, като дарствената сделка е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160/ 26.10.2001 г.

Установено е по делото, че в периода 2018 г. – 30. 06. 2020 г. апартамент № *, със застроена площ от 115 кв. м., находящ се на първо ниво от сградата на [улица], [населено място], нанесен като обект на собственост с идентификатор *по КККР на [населено място], е разделен, съгласно одобрен на 08.01.2018 г., на основание чл. 202 от ЗУТ, архитектурен проект и обяснителна записка към него, на две самостоятелни жилища: апартамент с идентификатор *и застроена площ от 40, 48 кв. м., ведно с прилежащите 1/2 ид.ч. от общо антре с площ от 3,90 кв.м. и от мазе № *, и апартамент с идентификатор * и застроена площ от 78, 01 кв. м., ведно с прилежащите 1/2 ид.ч. от общо антре с площ от 3.90 кв. м. и от мазе № *;

Стойността на подареното имущество е в размер общо на 144358.17 лева, определена по цени към момента на откриване на наследството (10.01.2017 г.) и положение към момента на извършване на даренията, която сума включва: 93 309 лева – стойност на имота, описан в н.а. № 178/2015 г. (апартамента); 7306.17 лева – стойността на имота, писан в н.а. № 160/2001 г. (гаража) и 43747 лева – стойността на имота, описан в н.а. № 147/2016 г. (вилния имот). Въззивния съд е кредитирал първоначалното и допълнително заключения на вещото лице, представени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, неоспорени от страните.

Прието е, че стойността на актива в наследствената маса, включваща имотите, вещите и дружествените дялове, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му и по цени към 10.01.2017 г. е в размер общо на 58440.99 лева, а именно: 47 158 лева – стойност на апартамент и гараж, находящи се в [населено място], [улица], 2 412 лева – стойност на МПС (мотопед и товарен автомобил); 6 500 лева – стойност на обзавеждане и 2 370. 99 лева – стойност на дружествени дялове в “Моден БГ” ЕООД и в “Тeхношопет” ЕООД. Въззивният съд, при определяне стойността на актива, е кредитирал допълнителното заключение, прието в първоинстанционното производство и неоспорено от страните, тъй като в основното не са остойностени дружествените дялове на наследодателя. Стойността на пасива – задълженията на наследодателя към момента на смъртта му, възлиза общо на 114852.71 лева, която сума включва: 38417.60 лева задължения по договор за кредит № 1516R/2007 год.; 9207.05 лева – задължения по договор за кредит № 843/2007 год. и 67228.06 лева – данъчни задължения на ЕТ “Ейнджъл Мюзик”. Въззивния съд е кредитирал допълнителното заключение, прието в първоинстанционното производство, тъй като в основното не са включени данъчните задължения на ЕТ “Ейнджъл Мюзик” и неправилно е изчислена стойността на задълженията по договора за кредит № 843/2007 г., като не е отчетено, че сумата по договора е в евро. Направеното с въззивната жалба оплакване за неправилно определяне на пасива от наследството e намерено за неоснователно, предвид липсата на доказателства, опровергаващи констатациите на експерта, обективирани в представените от него заключения. Допълнително изложеният довод за това, че от пасива следва да се приспадне застрахователното обезщетение по застраховка "Живот", обезпечаваща вземането по договор за кредит № 1516R/2007 г., е намерен за неоснователен по съображения, че в наследството и в масата по чл. 31 ЗН не влизат правата, които, макар да са придобити от наследниците поради смъртта на наследодателя, не са влизали в неговото имущество към смъртта му. Наследниците придобиват правото върху застрахователната сума поради смъртта на наследодателя, на основание сключен в тяхна полза, от наследодателя, застрахователен договор и настъпване на застрахователното събитие.

От правна страна въззивният съд е приел следното:

Размерът на задълженията на наследството (114852.71 лева) превишава размера на останалите в наследство оценими в пари права (58440.99 лева), поради което стойността на дарствените разпореждания следва да се прибави към стойност “нула”, при което масата по чл. 31 от ЗН се равнява на стойността на даренията и възлиза на 144358.17 лева, а стойността на запазената част на всеки един от ищците, както и на разполагаемата част на наследодателя, възлизат на стойност от по 24059.70 лева (144358.17:6), съгласно чл. 29, ал. 3, предл. последно ЗН (по 1/6 – запазените и разполагаемата част). С извършените дарения на обща стойност 144358.17 лева е накърнена запазената част на ищците от наследството на А. К. М., предвид безспорно установените по делото обстоятелства, че оставените от последния в наследство права възлизат на стойност 58440.99 лева, а задълженията на стойност 114852.71 лева, при което е налице превишение на пасива над актива с 56411.72 лева – обстоятелства, обуславящи основателност на исковете, предявени на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Съдът е съобразил постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 157/2019 от 05. 06. 2020 г. по гр. д. № 784/2019 г. на ВКС, 2 г.о., постановено по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН от децата от първия брак на наследодателя (К. А. М. и В. А. М.) против надарената С. Т. М., в тълкувателната част на мотивите към което е разяснено, че когато стойността на активите е по-ниска от стойността на задълженията и резултатът от математическото действие, предписано с чл. 31, изр. 1 ЗН, е отрицателно число, този отрицателен резултат не се взема предвид при извършване на следващото действие – това по чл. 31, изр. 2 ЗН (прибавяне на даренията), а стойността на безвъзмездните разпореждания се прибавя към стойност „нула“.

Относно способа за възстановяване на запазените части въззивния съд е приел, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 34, изр. 1 от ЗН, съгласно която, когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Упражнявайки предоставеното й право на избор, с молба, подадена от пълномощника на ответницата, намираща се на л. 110 от гр. д. № 1295/2020 г. по описа на РС – Хасково, е посочен редът, по който да се извърши намалението на дарствените разпореждания, обективирани в цитираните по-горе нотариални актове, както следва: 1. на дарението, извършено с н.а. № 147/2016 г. – на вилния имот; 2. дарението, извършено с н.а. №160/2001 г. – гаража; 3. Дарението на апартамента, извършено с н.а. № 178/2015 г.

При преценка възможността за спазване на тази поредност, въззивния съд е отчел обстоятелството, че с влязло в сила р ешение № 157 от 05.06.2020 г., постановено по гр. д. № 748/2019 г. по описа на ВКС, е намалено дарението на вилния имот, извършено с н.а. № 147/09.09.2016 г., до размер на по 21873.50/43747 идеални части за всеки един от ищците и са възстановени запазените части на К. А. М. и на В. А. М. от наследството на А. К. М. с по 21873.50/43747 идеални части за всеки един от тях от вилния имот. Това води до невъзможност за уважаване искането на ответницата намаляването на дарението и възстановяването на запазените части на ищците да се извърши от стойността на описания имот.

Като неоснователно е преценено искането на ответницата за намаляване на посоченото от нея, като второ по ред, дарение на 1/6 идеална част от гаража, обективирано в н.а. № 160/2001 г. В тази връзка е прието, че тъй като стойността на дарственото разпореждане на 1/6 ид.ч. от гаража - 7302.17 лева, която е значително по-ниска от запазената част от всеки един от ищците – по 24059.70 лева, то надарената следва да задържи този имот. Целта на нормата на чл. 36 от ЗН е отношенията по повод на имота, предмет на дарението, да се уредят с най – малко разместване на икономически блага, при зачитане интересите както на надарените, така и на наследниците, които са упражнили правото си на възстановяване на запазената част, като при възможност се избягва възникването на съсобственост и изнасянето на имота на публична продан. Дори и дарението на 1/6 идеална част от гаража, на стойност 7302.17 лева, посочен като втори по ред избор на надарената, да бъде отменено, то със стойността на същото не би могло да бъде възстановена дори и частично запазената част и то само на един от ищците, възлизаща на 24059.70 лева (на 72179.10 лева общо за тримата ищци), поради което и в този случай би се стигнало до отмяна и на третото по ред, посочено от ответницата дарение на апартамента.

Прието е, че намаляването на дарението на апартамента, според посочената от ответницата поредност, извършено с н.а. № 178/2015 г., следва да се осъществи, като се съобрази видът на имота към момента на извършване на дарението, предвид изричната разпоредба на чл. 31, изр. 2 ЗН, според която даренията се прибавят към масата според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството. По тази причина за неоснователни са намерени доводите на ищците, че запазените им части следва да бъдат възстановени от стойността на едно от новообразуваните жилища, а другото да остане в изключителна собственост на надарената. Прието е, че това е невъзможно и предвид обстоятелството, че от страна на надарената не е заявено съгласие “разпределението” на новообразуваните две жилища да бъде извършено по предложения от ищците начин.

Изхождайки от стойността на апартамента – 93 309 лева и от стойността на запазената част на ищците – общо 72179.10 лева, дарението, извършено с н.а. № 178/2015 г. следва да бъде отменено до 72179.10/93309 идeални части, представляващи общия размер на запазените части на ищците и възстановена запазената част на всеки от тях в размер по на 1/6 идеална част, възлизаща на по 24059.70/93 309 идеални части.

В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. За задължението на въззивната инстанция да действа като инстанция по същество, като прави собствена преценка на събраните по делото доказателства, и да постанови безпротиворечиви мотиви.

2. Правилно ли е определен размерът на наследствената маса към момента на откриване на наследството и съответно правилно ли е определена стойността на запазената част на ищците.

3. „Отговаря ли на изискванията на чл. 30, ал.1 ЗН, чл. 31 ЗН и сл. и извършил ли е съдът съдебния контрол в съответствие с цитираните от него, посочени решения на ВКС“.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 157 от 31.10.2019 г. по гр.д.№ 4152/2018 г. на ВКС, І г.о., решение № 137 от 15.01.2020 г. по гр.д.№ 4772/2018г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 14 от 14.02.2019 г. по гр.д.№ 953/2018 г. на ВКС, І г.о., решение № 61 от 14.06.2019 г. по гр.д.№ 2439/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.

Изложението съдържа и позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че решението следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради очевидна неправилност на извода на съда, че с оглед разпоредбата на чл. 31, изр. 2 ЗН, според която даренията се прибавят към масата според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството и която разпоредба е приложима само при определяне стойността на наследствената маса, запазената част на ищците от наследството следва да се възстанови в идеални части от несъществуващ понастоящем обект на правото на собственост – от апартамент № *, със застроена площ от 115 кв. м., находящ се на първо ниво от сградата на [улица], [населено място], нанесен като обект на собственост с идентификатор *по КККР на [населено място], без да се отчита обстоятелството, че този апартамент е разделен на два самостоятелни жилищни обекта: апартамент с идентификатор *и застроена площ от 40. 48 кв. м., ведно с прилежащите 1/2 ид.ч. от общо антре с площ от 3,90 кв.м. и от мазе № 3, и апартамент с идентификатор * и застроена площ от 78.01 кв. м., ведно с прилежащите 1/2 ид.ч. от общо антре с площ от 3.90 кв. м. и от мазе № ***. Очевидно неправилен е и изводът на съда, че предвид изложеното, не трябва да се изследва налице ли са предпоставките на чл. 36, ал. 1 ЗН за допълване запазената част на ищците чрез отделяне на реална част от дарения жилищен имот.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение