Определение № 404 от 01.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1976/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на София Б. П. и М. Б. П. срещу решение №738 от 29.06.2021 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №1091/21 г., В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение от 27.11.2020 г. по т.д. № 186/2019 г. на ОС-Монтана в съответните осъдителни части, са отхвърлени исковете на същите срещу „ДЗИ-Общо застраховане”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, претърпени при ПТП на 23.06.2019 г., за разликата от 200 000 лева до 240 000 лева-за ищцата М. Б. П. и от 40 000 лева до 60 000 лева-за София Б. П., както и в частта, с която е потвърдена първоинстанционното решение в частта, с която ОС-Монтана е бил отхвърлил иска за разликата между 240 000 лева и 300 000 лева-за ищцата М. Б. П.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваните части. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на всеки един от двата иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, въззивният съд е изложил следните съображения: С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на МОС е влязло в сила, като необжалвано от ответника, за обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 180 000 лева за ищцата М. П. и за сумата от 25 000 лева- за ищцата София П./ се установяват със сила на пресъдено нещо законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за застраховане на ГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ДЗИ Общо застраховане ЕАД дължи на ищците заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 23.06.2019г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника. Спорен пред въззивната инстанция е бил въпросът за размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците, определен по реда на чл.52 от ЗЗД- по справедливост. За установено е прието, че към момента на ПТП ищцата София е била на 15 години, а ищцата М.- на 18 години. По делото е изслушана КСМЕ, неоспорена от страните, съгласно която следствие на ПТП М. П. е получила контузия на главата, мозъчно сътресение, множество разкъсно контузни и порезни рани на лицето и главата, контузия на гръдния кош, контузия на десен бял дроб, излив на течност в двете гръдни половини, контузия на корема, разкъсване на слезката, вътрешен кръвоизлив, шок, открита фрактура на двете бедрени кости. Според вещите лица черепно-мозъчната травма е протекла със зашеметяване, без убедителни данни за коматозно състояние. Контузията на гръдния кош, на десен бял дроб и излива на течност представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота, отстраняването на слезката представлява загуба на орган. Според вещите лица София П. е получила контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсноконтузна рана на брадичката, фрактура на лакътната кост на дясна предмишница. Пострадалата София П. е била подложена на оперативно лечение на счупената кост на десния лакът, изразяващо се в открито наместване и фиксиране с метална остеосинтеза. При ищцата София П. има данни за умерени разстройства в когнитивните процеси. М. П. е претърпяла хирургическа обработка на раните на главата и лицето, на 23.06.2019г- отстраняване на слезката, след това оперативно лечение на двете бедрени кости, изразяващо се в открито наместване и фиксиране на фрагментитес метална остеосинтеза. Лечението на М. П. е продължило около 1 година. Според вещите лица слезката е лимфоиден орган, не жизненоважен, тъй като нейните функции могат да се осъществяват и от други органи. Ролята на слезката е свързана с имунитета на човека, поради което след нейното отстраняване човек става по-податлив на инфекции. Възстановяване след оперативното отстраняване на слезката, според вещите лица, продължава около 2 месеца По делото е изслушана КСППЕ, според която след ПТП ищцата М. П. е развила остра стресова реакция, тежък дистрес с висока тревожност, отчаяние, безпокойство за невъзможност за справяне със ситуацията, развила е реакция на дезадаптация. Според вещите лица понастоящем ищците са с ограничено социално функциониране и е желателно провеждане на медикаментозно и психотерапевтично лечение за редукция на страховите изживявания. Вещите лица акцентират на значението на белезите по тялото и лицето на М. П., получени в период на нестабилно себевъзприемане и всекидневно напомнящи за преживяното. От събраните свидетелски посазания се установява, че и понастоящем М. има проблем с тазобедрените стави и има белези по лицето., както и че на двете ищци им предстоят операции за изваждане на металните планки, сложени на счупените им крайници. С оглед установеното– претърпените физически увреждания – счупвания, като е съобразил преживените операции, продължителността на възстановителния период, претърпяния стрес от инцидента, необходимостта от грижи за двете ищци в първите дни след ПТП, и тежкото състояние на ищцата М. П. след ПТП, съществуващата опасност за живота й, загубата на орган, което е необратимо състояние, водещо до намаляване на имунната й съпротива, както и все още съществуващи белези по тялото и лицето на ищцата, за които прогнозата на вещите лица е невъзможност за заличаване, с оглед степента на физическото и психическо възстановяване на двете ищци, въззивният съд е счел, че по справедливост паричното обезщетение на ищцата М. П. за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 200 000 лева, а на ищцата София П. - на 40 000 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правни въпроси: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, за това, дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните лимити. Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от така формулираните въпроси само първият отговаря на горните критерии за обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него, обаче не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото от страна на съдебния състав в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за множеството конкретни обстоятелства, формиращи извода на съда при определянето на конкретните размери на обезщетенията за страданията на всяка една от ищците. Евентуалнен отговор на втория въпрос от изложението: дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните лимити не би имал за последица пререшаването на спора в желаната от касатора насока на увеличаване на размерите на присъдените обезщетения, доколкото в своята константна задължителна практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че законовоопределените лимити се вземат в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са решаващи. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. В полза на ответното дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100-сто лева. С оглед изложеното, съдът