Определение № 50772 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2022 г.

ВКСIV гражданско отделение31.10.2022 г.докладчик Йорданов

Диспозитив

СПИРА производството по гр. д. № 1055 /2022 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. до приключване на производството по тълкувателно дело № 4 /2021 г. на ОСГК на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) срещу решение №119 от 18.11.2021 г. по в.гр.д. № 358 /2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 233 /17.06.2021 г. по гр. д. № 1140 /2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от КПКОНПИ срещу И. С. Т. иск с правно основание чл.142, ал.2, т.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество – парични суми, получени от продажбата на дружествени дялове от капитала на търговски дружества, от продажбата на недвижими имоти, от продажба на леки и товарни автомобили, парични суми получени от трети лица по спестовен влог и разплащателна сметка, от вноски на каса от проверяваното лице по разплащателна сметка и спестовна сметка и трансформирани от сметка по спестовна сметка. Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Като довод за неправилност на решението в обжалваната част касационният жалбоподател КПКОНПИ навежда твърдението, че въззивният съд неправилно тълкува понятието „имущество“ по смисъла на ЗПКОПНИ - в мотивите на обжалвания акт е прието, че неналичните парични суми, преминали през банкови сметки, на проверяваното лице, не съставляват „имущество“ по смисъла на чл.156, ал.4, т.1, вр. пар.1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. Жалбоподателят счита, че на отнемане в поза на държавата подлежи както наличното, така и неналичното имущество в патримониума на ответника и твърди, че не присъждайки в полза на държавата неналичните парични средства в края на проверявания период, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. КПКОНПИ се позовава на образуваното тълкувателно дело № 4 /2021 г. по описа на ВКС, гражданска колегия и в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновава искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правни въпроси, първите два от които се свеждат до въпросите, по които е образувано тълкувателното дело. Въпросите са обусловили извода на въззивния съд, който е приел, че неналичните парични суми, преминали през банкови сметки на проверяваното лице не съставляват „имущество“ по смисъла на чл.156, ал.4, т.1, вр. пар.1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. Легалната дефиниция на понятието „имущество“ изключва преминали през патримониума на проверяваното лице парични средства, за които не се твърди да са налични, т.е. към момента на проверката са били изразходвани и съставляват разход. Като се е позовал на решение № 13 /13.10.2012 г. по конст. дело № 6 /2012 г. на Конституционния съд на Р. България въззивният съд е приел, че парични сметки на лицето, които са били в наличност у лицето или по негови сметки в определен момент, но не се установяват да са налице в края на периода, нямат смисъл на „имущество“, заложен в специалния закон (стр.12 от решението). Така въззивният съд е приел, че в имуществото на И. Т. за проверявания период е налице несъответствие в размер на 53 185.32 лева, което е под предвидените в закона 150 000 лева праг за наличие на „значително несъответствие“. Настоящият съдебен състав съобрази следното: Тълкувателно дело № 4 /2021 г. по описа на ВКС, гражданска колегия е образувано по следните въпроси: 1. Представляват ли "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Към момента по тълкувателното дело няма постановено решение. Поради изложеното настоящият състав приема, че са осъществени предпоставките по чл.292 ГПК за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело № 4 /2021 г. на ОСГК на ВКС. Воден от изложеното съдът

Цитирани разпоредби

8