Определение № 2096 от 11.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1463/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, вр. чл. 295, ал. 1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Уайн Бокс“ ЕООД срещу решение № 10004 от 29.01.2025г. по в.т.д. № 1418/2020г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено решение № 1226 от 23.06.2017г. по т.д. № 4516/2014г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД на касатора срещу „Полтурист“ ЕООД, като главен длъжник, „Катаржина Естейт“ ЕООД, като поръчител, и „Полония“ ЕООД, като задължено лице съгласно чл. 263л, ал. 1 от ТЗ, за солидарно заплащане на сумата от 200 000 евро главница по договор за заем от 18.12.2009г., 35 000 евро възнаградителна лихва съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, начислена за времето от 30.06.2011г. до 31.12.2013г., както и 36 200 евро неустойка за забава за времето от 01.01.2014г. до 30.06.2014г., дължима съгласно чл. 6 от договора за заем. Решението е постановено след отмяната, съгласно решение № 25 от 05.05.2020г. по т.д. № 76/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., на решение № 1200 от 16.05.2018г. по т.д. № 5217/2017г. на предходен състав на Апелативен съд – София. Оплакванията на касатора са, че въззивното решение от 29.01.2025г. е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилен е изводът на въззивния съд, че представеното платежно нареждане от 18.12.2009г. не съдържа реквизитите съгласно Наредба № 3 от 16.07.2009г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти. Спазена е формата SWIFT MT 103. Въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, не е посочил защо дава вяра на едни от тях, а на други - не, както и не е обсъдил доводите на „Уайн Бокс“ ЕООД. Съдът не е ценил представените както от вещото лице Р. С., така и от вещото лице С. М. извлечение от сметка с IBAN [банкова сметка] с титуляр „Агро Фама“ ЕООД и извлечение от сметка с IBAN [банкова сметка] на „Полтурист“ ЕООД. От тях е видно, че на 18.12.2009г. сметката на първото дружество е дебитирана със сумата от 200 000 евро, а сметката на „Полтурист“ ЕООД е кредитирана с тази сума с основание LOAN (ЗАЕМ). Не е ценена представената банкова референция № 170-170, според която на 18.12.2009г. е бил нареден вътрешнобанков валутен превод съм „Полтурист“ ЕООД в размер на 200 000 евро, осчетоводен по сметка на получателя с основание „заем“. Същото е било удостоверено и от приложеното към референцията платежно нареждане от 18.12.2009г. и писмо изх. №[ЕИК] от 09.12.2015г. на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Неправилно тези документи са били сравнени с извлечение от сметка. Достоверността на изявленията в референцията и писмата на банката не се е опровергавала от събраните доказателства. Тези изявления са кореспондирали с извлеченията от банковите сметки, както и дневните банкови извлечения от 18.12.2009г. Преводите в една банка, при открити при същата банка сметки на двама различни титуляри, могат да се извършват вътрешнобанково както безкасово, така и на каса от и по сметки, открити в тази банка. Съдът не е обсъдил заключенията на вещите лица, че заемната сума е надлежно осчетоводена както при ищеца, така и при цесионера. Редовността на осчетоводяването не е оспорена от страните. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице Р. С., при „Агро Фама“ ЕООД на 18.12.2009г. е било осчетоводено вземане на „Полтурист“ ЕООД в размер на 391 166 лева (левова равностойност на 200 000 евро) с основание заем. Това, че „Полтурист“ ЕООД не е осчетоводило по надлежния ред своето задължение към кредитора „Агро Фама“ ЕООД не може да послужи за извличане на права в полза на длъжника и да води до увреждане на кредитора. По делото не са представени доказателства за извършени преводи с основание „заем“ по сметка на „Полтурист“ ЕООД от Собиески СП.З.О. Полша в периода от 18.12.2009г. до 22.12.2009г. Неправилно съдът е приел, че тъй като ищецът е твърдял, че предаването на сумата е осъществено чрез „вътрешнобанков превод“, то установяването на предаването посредством внасянето й от заемодателя на каса в банката (една и съща за двете страни) по сметка на заемополучателя е недопустимо изменение на иска. Основанието на иска не е променяно – претенция въз основа на сключен договор за заем с реално предаване на парична сума от ищеца на ответника. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявените от „Уайн Бокс“ ЕООД искове – уважени. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставените въпроси са: 1.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, които са свързани с предмета на доказването, и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си, като се следва законът и правилата на логиката, върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои – не? 2.) Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? 3.) Длъжен ли е въззивният съд, за да основе своето решение на приетото по делото заключение/я (да го кредитира) по същество, да го прецени съвкупно с всички останали доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, и следва ли оценката на заключението на вещото лице да се мотивира от съда, а когато по делото са изслушани няколко заключения и е налице различие в мнението на експертите, следва ли съдът да изложи правни съображения, поради което възприема едно от тях? 4.) Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент на крайните си изводи? 5.) Може ли съдът изцяло да игнорира прието по делото заключение или голяма част от изводите на експертите, без да изложи мотиви защо не кредитира констатациите им в необсъдените в цялост и отделни части заключения? 6.) Следва ли оценката на заключението на вещите лица във всички случаи да се мотивира от съда? Касаторът счита, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление № 1 от 13.07.1953г. на Пленума на ВКС, решение № 91 от 21.04.2016г. по гр.д. № 4497/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 37 от 29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 24/10 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 331 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 546 от 01.12.2010г. по гр.д. № 966/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 242 от 22.04.2024г. по гр.д. № 774/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 96 от 03.12.2020г. по гр.д. № 1076/2020г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 170/20 от 06.01.2021г. по гр.д. № 169/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 247/2019 от 06.01.2020г. по гр.д. № 540/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 132 от 31.10.2018г. по гр.д. № 4116/2017г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 28 от 06.03.2019г. по т.д. № 205/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 117 от 22.01.2021г. по т.д. № 1409/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 69 от 09.07.2015г. по гр.д. № 1582/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 118 от 15.05.2012г. по гр.д. № 588/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 60268 от 15.12.2021г. по гр.д. № 1040/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 60 от 25.03.2013г. по т.д. № 475/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 248 от 16.11.2015г. по гр.д. № 1271/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 270 от 28.01.2015г. по гр.д. № 7515/2013г. на ВКС, ГК, І г.о. 7.) Формират ли основанието на иска по смисъла на чл. 214 от ГПК установени по делото факти, които не променят заявеното в исковата молба материално правоотношение, въз основа на което ищецът черпи права по спора? Според касатора въззивното решение е в противоречие с решение № 55 от 27.04.2015г. по гр.д. № 5558/2014г. на ВКС, ГК, І г.о. Дружеството счита въззивното решение и за очевидно неправилно. Това е поради изводите на Апелативен съд - София, че платежното нареждане от 18.12.2009г. не съдържа реквизитите по Наредба № 3 от 16.07.2009г. на БНБ, както и че е налице изменение на основанието на иска. От насрещните страни „Полтурист“ ЕООД, „Полония“ ЕООД и „Катаржина Естейт“ ЕООД са подадени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с които касационната жалба се оспорва като неоснователна. Според ответниците не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. С искова молба от 30.06.2014г., по която е било образувано т.д. № 4516/2014г. на Софийски градски съд, „Уайн Бокс“ ЕООД е поискало „Полтурист“ ЕООД, като главен длъжник, и „Катаржина Естейт“ ЕООД, като поръчител, да бъдат осъдени да заплатят, при условия на солидарност, сумата от 200 000 евро, представляващи дължима главница по договор за заем от 18.12.2009г. с падеж 31.12.2013г., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца от „Агро Фама“ ЕООД съгласно договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 01.04.2014г. Претендирано е било още заплащане на сумата от 42 000 евро възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 2 от договора за заем, изчислена за периода от 30.06.2011г. до 30.06.2014г., както и неустойка за забава от 36 200 евро, дължима съгласно чл. 6 от договора, за времето от 01.01.2014г. до 30.06.2014г. Според изложеното в исковата молба заемната сума е била преведена на „Полтурист“ ЕООД с платежно нареждане от 18.12.2009г., както и извършването на паричния превод е било удостоверено в банкова референция. Документите са били представени с исковата молба. Съгласно референцията (изх. № 170-170/09.04.2014г.), издадена от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Агро Фама“ ЕООД е поддържало разплащателна сметка в евро с IBAN [банкова сметка], от която на дата 18.12.2009г. е бил нареден вътрешнобанков валутен превод към сметка на „Полтурист“ ЕООД при същата банка в размер на 200 000 евро, осчетоводен по сметка на получателя с основание „LOAN“ („ЗАЕМ“). С исковата молба е бил представен и договорът за заем. За дружеството - заемополучател „Полтурист“ ЕООД договорът е бил подписан от Н. Г. Д., управител, а за „Катаржина Естейт“ ЕООД – от С. Г. С., също управител на това дружество. Към 01.04.2014г., датата на договора за цесия, Н. Г. Д. вече не е бил управител на „Полтурист“ ЕООД. Той е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Агро Фама“ ЕООД (с последващи наименования „Агроеко Пропъртис“, „Церера Инвест“, „Бетърхалф“, „Агроеко Пропъртис 2017“). В качеството му на управител от него е бил подписан договорът за цесия. С подаден отговор ответникът „Полтурист“ ЕООД е оспорил исковете. Оспорено е било получаването на сумата от 200 000 евро по заемно правоотношение. Представеното платежно нареждане, според ответника, не е представлявало документ и не е доказвало нищо, а изложените в банковата референция данни не отговаряли на истината. Относно договора за заем е било посочено, че се оспорва датата на договора. Месец след посочената в договора дата Н. Г. Д. е бил сменен като управител на „Полтурист“ ЕООД, а до 2011г. дружеството заемополучател се е представлявало от С. Г. С. (представлявала и „Катаржина Естейт“ ЕООД). Н. Г. Д. преминал на страната на „кредитора“ „Агро Фама“ ЕООД и вече търсел главницата с лихвите и неустойките, за които сам задължил дружеството „Полтурист“ ЕООД. Като антидатиран е бил оспорен и договорът за цесия, с който, според ответника, е било прехвърлено несъществуващо вземане. От страната е било формулирано искане за съдебна счетоводна експертиза. С допълнителна искова молба ищецът е потвърдил изложените обстоятелства и доказателствените си искания. Поискал е издаването на ново удостоверение от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Това доказателствено искане е било оспорено с допълнителния отговор на „Полтурист“ ЕООД поради поставените задачи на съдебната счетоводна експертиза. Междувременно по пощата е постъпил отговор на исковата молба от „Катаржина Естейт“ ЕООД, идентичен с този на „Полтурист“ ЕООД, включително възражението, че ако плащане на сумата от 200 000 евро е било правено, то не е с основание договор за заем от 18.12.2009г. Допълнително е било възразено, че освен антидатиран, този договор е и неавтентичен. Допълнени са били задачите на съдебната счетоводна експертиза, както и е било поискано допускането на графологична експертиза. Относно отговора на „Катаржина Естейт“ ЕООД от първоинстанционния съд е било прието, че е просрочен. Доказателственото искане на страната за графологична експертиза не е било допускано. Допусната е била исканата съдебна счетоводна експертиза (по задачите на ответника „Полтурист“ ЕООД и тези на „Катаржина Естейт“ ЕООД). Според заключението на назначеното вещо лице С. А. А. превод на сума от 200 000 евро е бил нареден по електронен път от Д. С. П., посочена като потребител, но няма данни за реализирането му и получаването на сумата от получателя „Полтурист“ ЕООД, като след нареждането е трябвало да има следваща операция за онлайн попълване на декларация за произход на средства по чл. 4 от ЗМИП, каквато не е представена. В счетоводните регистри на „Агро Фама“ ЕООД по договора за заем от 18.12.2009г. са били осчетоводени задължения на „Полтурист“ ЕООД с мемориален ордер 503/35. Не са били предоставени счетоводни записвания за осчетоводени лихви по договора. Вещото лице С. А. А. е работило въз основа на документите по делото (платежно нареждане и банковата референция), но и въз основа на представени му допълнително от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД удостоверение изх. № 127570/29.12.2015г. и извлечение от движението по сметка с IBAN [банкова сметка] с титуляр „Агро Фама“ ЕООД за дата 18.12.2009г. В счетоводните записвания на „Полтурист“ ЕООД, според уточненията на вещото лице в открито съдебно заседание, не е било записано задължение към „Агро Фама“ ЕООД по договор, а задължение за допълнителен капитал без поименно посочване на кредитори. След оспорване от страна на ищеца от състава на Софийски градски съд е била допусната повторна експертиза, която да се изготви от вещото лице Р. Р. С.. Съдът е поискал „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД да представи справка заверена ли е била банковата сметка на „Полтурист“ ЕООД за сумата от 200 000 евро съгласно превода, описан в писмото на банката от 29.12.2015г. С отговор изх. № 17062/11.02.2016г. банката отново е представила удостоверението изх. № 127570/29.12.2015г. и извлечението от движението по сметка на „Агро Фама“ ЕООД, а с писмо изх. № 30641/15.03.2016г. е било удостоверено, че на 18.12.2009г. сметка с IBAN [банкова сметка] на „Полтурист“ ЕООД е била заверена със сума в размер на 200 000 евро с основание „LOAN“. Съгласно повторното заключение на вещото лице С. сумата от 200 000 евро е била налична по сметката на „Агро Фама“ ЕООД и е била преведена по сметка на „Полтурист“ ЕООД с основание „LOAN“ с електронно платежно нареждане. Преводът е бил заверен с печати на банката и е имал номер на референция. От банката е било заявено на вещото лице, че не разполага с декларации за произход на средствата по ЗМИП. Документите на хартиен носител са се съхранявали в 5 годишен срок. Също съгласно заключението на вещото лице по предоставени счетоводни справки за „Агро Фама“ ЕООД, а именно мемориален ордер № 503/35 от 18.12.2009г. и картон за контрагент, при това дружество е бил осчетоводен предоставен заем със счетоводен запис: по дебитна сметка 4981 – други дебитори срещу кредитна сметка 5041 – разплащателна сметка в евро. За дебитор е било осчетоводено „Полтурист“ ЕООД, а основанието за осчетоводяване е било „заем“. Лихви по договора за заем не са били осчетоводявани. Осчетоводяване при „Полтурист“ ЕООД е липсвало. В счетоводството на дружеството е бил осчетоводен заем от Собиески Сп.З.О.Полша за сумата от 200 000 евро със счетоводна дата 18.12.2009г. въз основа на мемориален ордер от 17.03.2010г. с датата на въвеждане 17.03.2010г. Съгласно представената информация от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по сметката на дружеството не е имало постъпила такава сума от Собиески Сп.З.О.Полша. В счетоводството на „Катаржина Естейт“ са липсвали осчетоводявания във връзка с договора за заем от 18.12.2019г. С допълнително заключение вещото лице С. е посочило, че сумата от 200 000 евро е била включена в счетоводния баланс на „Агро Фама“ ЕООД към 31.12.2011г. Тя е фигурирала в началното дебитно салдо по сметката към 02.07.2011г., което е означавало, че е била осчетоводена в тази сметка преди 02.07.2011г. С решение № 1226 от 23.06.2017г. по т.д. № 4516/2014г. на Софийски градски съд исковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД на „Уайн Бокс“ ЕООД срещу „Полтурист“ ЕООД и „Катаржина Естейт“ ЕООД са били уважени, като относно възнаградителната лихва - до размера от 35 000 евро, за времето от 30.06.2011г. до 31.12.2013г., датата на падежа по договора за заем. Възприето е било заключението на вещото лице С.. Според изложените от първоинстанционния съд мотиви е бил извършен паричен превод на сумата от 200 000 евро и при липса на други доказателства той е на основанието, обективирано при извършване на приетата от ответника банкова операция (заем), съответно в писмения договор за заем. Първоинстанционното решение е било изцяло потвърдено с решение № 1200 от 16.05.2018г. по т.д. № 5217/2017г. на Апелативен съд - София. Във въззивното производство, образувано по жалби на ответниците „Полтурист“ ЕООД и „Катаржина Естейт“ ЕООД, не са били събирани нови доказателства (всички доказателствени искания на дружествата са били отхвърлени). Единствено в хода на делото като ответник е било конституирано „Полония“ ЕООД, след извършено преобразуване (отделяне на имущество от „Полтурист“ ЕООД), съгласно чл. 263и, ал. 7, изр. 2, вр. чл. 263л, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Недоволни от въззивното решение „Полтурист“ ЕООД, „Катаржина Естейт“ ЕООД и „Полония“ ЕООД са подали касационни жалби, по които е било образувано т.д. № 76/2019г. на ВКС, ТК, І т.о. С решение № 25 от 05.05.2020г., постановено в касационното производство, въззивното решение е било отменено като очевидно неправилно и делото – върнато за разглеждане и решаване от друг състав на апелативния съд. Това е било поради неправилното несъобразяване на подадения отговор на исковата молба от „Катаржина Естейт“ ЕООД, както и необсъждане на фактите и доказателствата по делото в пълнота във връзка с въззивните жалби на първоначалните ответници и доводите им, че договорът за заем е подписан от лица, които не са представлявали заемополучателя към този момент. По-конкретно, според касационната инстанция, не е била обсъдена свързаността между цедента и цесионера, липсата на осчетоводяване на договора за заем в счетоводството на заемодателя и заемополучателя, че едва през 2014г. са се появили документи за подобен заем, отпуснат през 2009г., при оспорване достоверността на удостоверителните изявления на банката. При новото разглеждане на делото (образуваното т.д. № 1418/2020г. на Апелативен съд – София) е била допусната техническа и съдебнопочеркова експертиза, с назначено вещо лице Л. Л. С., специалист в областта на графическото и техническо изследване на документи. Задачите са били съгласно исканията на „Катаржина Естейт“ ЕООД в подадения отговор на исковата молба, с допълнително уточнение вещото лице, освен относно това дали подписите върху договора за заем са положени от управителите на посочените като страни дружества, да даде заключение и относно времето на съставяне на документа. Съгласно приетото заключение е липсвал общоприет безспорен и утвърден в криминалистичната практика метод за датиране на документи по стареенето на материалите (хартия и пишещи вещества), използвани при тяхното изготвяне, като и при конкретните данни по делото не е можел да се определи времевият период, в който са били положени подписите. Подписите, според вещото лице, са били положени от лицата, посочени в договора за заем, без да се установява техническа или документална подправка в документа. Също при новото разглеждане на делото във въззивното производство е била допусната съдебна счетоводна експертиза по задачи на „Катаржина Естейт“ ЕООД. Назначено е било вещото лице С. А. М.. Тя е работила въз основа на събраните по делото доказателства, включително представените от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД документи, но и допълнително въз основа на документи, събрани във въззивното производство при новото разглеждане на делото. Това са били представените с писмо изх. № ИЗХ-001-56830/24.10.2022г. на банката (тогава вече с наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД) таблици салда по сметки на „Полтурист“ ЕООД и на „Агро Фама“ ЕООД. Документите са били представени повторно с писмо от 20.07.2023г. (вече от името на „Обединена българска банка“ АД). Поради изтекъл срок за съхранение от банката не е можело да бъдат представени копия от документи, свързани с операциите в движението по посочените сметки. Съгласно изготвеното от това вещо лице основно заключение към 18.12.2009г. сумата от 200 000 евро е била налична по сметката на „Агро Фама“ ЕООД; налице са били данни за две движения по сметката на „Полтурист“ ЕООД на същата дата - по сметката на дружеството са били отразени две касови операции- постъпване на сумата от 200 000 евро с описание „00001/PDB LOAN“ и теглене на същата сума с описание „00002/PDB DOP. KAPITAL“; не са били налице данни и информация за получен по въпросната сметка банков превод на 18.12.2009г., както и за попълнени декларации по отношение на средствата, постъпили по сметката. От вещото лице са били потвърдени обстоятелствата относно съставяните при страните мемориални ордери, включително мемориален ордер 503/35 при „Агро Фама“ ЕООД. Вещото лице обаче не се е ангажирало с извод, че посочената в документа дата 18.12.2009г. е действителна дата на съставяне на ордера. Според него не са били налице оборотни ведомости или други документи, от които да е възможно да се установи категорично по какъв начин сумата от 200 000 евро е намерила отражение в годишните финансови отчети на „Агро Фама“ ЕООД. В счетоводния баланс към 31.12.2009г. „Агро Фама“ ЕООД не е посочило предоставени заеми като част от дълосрочните си финансови активи. Такива са липсвали и в годишните финансови отчети за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. След това до 2019г. дружеството е подавало декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. При допълнително представените документи във въззивното производство вещото лице М. е уточнило, че данните по документите, представени с писмо изх. № ИЗХ-001-56830/24.10.2022г. на банката, не кореспондират с информацията, представена с писмо с изх. № 127570/29.12.2015г. С последното е било посочено, че на 18.12.2009г. от сметка с IBAN [банкова сметка] с титуляр „Агро Фама“ ЕООД е бил нареден вътрешнобанков валутен превод към сметка с IBAN [банкова сметка] на „Полтурист“ ЕООД в размер на 200 000 евро с основание „LOAN“. След приемане на основното заключение на вещото лице М. е било допуснато и прието допълнително заключение по задачи на „Уайн Бокс“ ЕООД. По това заключение, във връзка с което допълнителни документи от банката не са били представяни, от вещото лице отново е било потвърдено, че данните по документите, представени с писмо изх. № ИЗХ-001-56830/24.10.2022г. на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, не кореспондират с информацията, представена с писмо с изх. № 127570/29.12.2015г., съответно банкова референция рег. № 170-170 от 09.04.2014г. на банката (тогава „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД). Отречено е постъпване на сума по сметката от 200 000 евро от дружеството Собиески Сп.З.О.Полша. С решение № 10004 от 29.01.2025г. по в.т.д. № 1418/2020г. първоинстанционното решение е било отменено и исковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД на „Уайн Бокс“ ЕООД – отхвърлени. Прието е било, че е останало недоказано прехвърленото с договора за цесия вземане, произтичащо от договор за заем. Според въззивния съд процесният договор за заем е бил автентичен. С оглед заключението на вещото лице по съдебната графологична експертиза, подписите, положени под договора, са на лицата, посочени в него. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е следвало да са налице доказателства, с които да се удостоверява предаването на сумата по заема. В случая от ответниците е било възразено, че договорът за заем е антидатиран (подписан от лице в период от време, когато не е бил представляващ заемополучателя) и че сумата, посочена като преведена по банков път, не е получена от дружеството, посочено като заемополучател, а дори да е получена, не е на основание договора за заем от 18.12.2009г. Това е налагало установяване от ищеца получаването на сумата от 200 000 евро от „Полтурист“ ЕООД на твърдяното основание – договор за заем от 18.12.2009г. Антидатираността или не на договора за заем, според въззивния съд, е било в пряка връзка с предаването на сумата, за което се е твърдяло, че е по банков път. Сумата от 200 000 евро е била осчетоводена при ищеца, но се е касаело за частни свидетелстващи документи, които съставляват доказателство само когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти. Поради това извършеното осчетоводяване на задължение за сума от 200 000 евро при „Агро Фама“ ЕООД, според въззивния съд, не е съставлявало доказателство за реалното й предаване. Главно и пълно доказване на факта, че сумата е предадена на заемополучателя „Полтурист“ ЕООД, когато предаването е по банков път, би съставлявало единствено извлечение от банковата сметка, удостоверяваща заверяването на сметката със сума, посочена в платежното нареждане. Такова доказателство не е било платежното нареждане от 18.12.2009г. (документът не съдържа и реквизитите съгласно Наредба № 3/16.07.2009г. на БНБ). Не е било също представената с исковата молба банкова референция от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, която е частен свидетелстващ документ. Частни свидетелстващи документи били и писмото на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в което е посочено, е сметката на „Полтурист“ ЕООД е заверена със сумата от 200 000 евро, както и извлечението от движението по сметка с IBAN [банкова сметка] с титуляр „Агро Фама“ ЕООД, с което се е удостоверявало, че е бил нареден вътрешнобанков валутен превод в размер на 200 000 евро, с посочено основание „LOAN“. Не е било представено извлечение от банковата сметка на „Полтурист“ ЕООД. В тази връзка въззивният съд е посочил, че не кредитира заключението на вещото лице С., тъй като изводите му са направени само въз основа на издадените от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД удостоверителни документи. Кредитирано е било заключението на вещото лице А. и основното и допълнително заключение на вещото лице М.. От последното се е установявало, че на 18.12.2009г. са отразени дебитен и кредитен обороти в размер от по 200 000 евро при изпълнени касови операции. Тези данни не са кореспондирали с информацията в банкова референция рег. № 170-170 от 09.04.2014г. и писмо с изх. № 127570/29.12.2015г. на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. В обобщение въззивният съд е посочил, че ищецът не е доказал предаването на заетата сума, тъй като не се е доказало извършването на вътрешнобанков валутен превод, каквито са били твърденията в исковата молба и които съставляват основание на иска. Като акцесорни за неоснователни са били приети исковете за възнаградителна лихва и неустойка, като и исковете срещу „Катаржина Естейт“ ЕООД като поръчител по договора за заем. При тези установени обстоятелства първият и четвъртият от въпросите на „Уайн Бокс“ ЕООД в частта относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните и обсъди всички събрани доказателства относно релевантните факти, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от състава на Апелативен съд - София процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения (гр.д. № 4497/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., гр.д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.) както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Противно на оплакванията в касационната жалба въззивният съд е обсъдил електронното платежно нареждане от 18.12.2009г., банковата референция изх. № 170-170/09.04.2014г., удостоверението на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с изх. № 127570/29.12.2015г. с извлечението от движението по сметка с IBAN [банкова сметка] с титуляр „Агро Фама“ ЕООД за 18.12.2009г., както и писмо изх. № 30641/15.03.2016г., удостоверяващо заверяването на 18.12.2009г. на сметка с IBAN [банкова сметка] на „Полтурист“ ЕООД със сума от 200 000 евро, с основание „LOAN“. За тези документи е било прието, че са частни удостоверителни, без обвързваща съда доказателствена сила, както и че удостовереното в тях не съответства на документите, представени с писмо изх. № ИЗХ-001-56830/24.10.2022г., съответно от 20.07.2023г. на банката (таблици салда по сметки на „Полтурист“ ЕООД и на „Агро Фама“ ЕООД). Изрично са били изложени и мотиви кои от заключенията по делото се приемат и кои не. Не е било възприето заключението на вещото лице Р. Р. С., поради това, че е било изцяло основано на първата група частни документи. Същевременно от въззивния съд е било прието осчетоводяване на заемно задължение на „Полтурист“ ЕООД при касатора - ищец, но относно счетоводните записвания при дружеството е било посочено, че сами по себе си не доказват сключването на договор за заем от 18.12.2009г. така, както е било твърдяно. С оглед разпределената доказателствена тежест, според въззивния съд не е било решаващо дали са представени доказателства за извършени преводи с основание „заем“ по сметката на „Полтурист“ ЕООД в „Райфайзенбанк (България) от Собиески СП.З.О. Полша в периода от 18.12.2009г. до 22.12.2009г. Правилността на тези изводи на въззивния съд не може да бъде обсъждана във фазата по допускане на касационното обжалване. По същите съображения липсва осъществена предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос на касатора в останалата му част - за задължението на съда да посочи кои доказателства възприема, ако събраните по делото доказателства са противоречиви. Съобразени са посочените от самия касатор решение № 24/10 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 132 от 31.10.2018г. по гр.д. № 4116/2017г. на ВКС, ГК, І г.о., съгласно които, когато по делото са събрани различни доказателства, при обсъждането съдът да посочи на кои дава вяра и на кои не. Вторият въпрос, съдържащ питането дали съдът може да основе решението си само на избрани от него доказателства, отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но отново не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въпросът е свързан с оплакването във въззивната жалба за игнориране на изводите на вещите лица (Р. Р. С.). Въззивният съд обаче е посочил защо не споделя заключението на това вещо лице. Така е съобразено решение № 69 от 09.07.2015г. по гр.д. № 1582/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съгласно което съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещите лица, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал, защо не ги кредитира или дори да ги кредитира, какво възприема за установено. Третият, петият и шестият от въпросите на касатора са по приложението на чл. 202 от ГПК - относно това как въззивният съд следва да преценява заключението на вещото лице. Въпросите отговорят на общата предпоставка на чл. 280, ал.1 от ГПК, но не и на допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която се позовава касаторът. Въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика и по-специално изискването заключението на експертизата да се преценява съобразно с всички доказателства по делото и оценката на заключението да се мотивира от съда (посочените от касатора решения по т.д. № 1409/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., гр.д. № 1814/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., гр.д. № 588/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., гр.д. № 1040/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., т.д. № 475/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., гр.д. № 1271/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.). По делото съставът на Апелативен съд - София е възприел заключенията на вещите лица С. А. А. и С. А. М.. Основното и допълнително заключение на вещото лице М. са били изготвени във въззивното производство при повторното разглеждане на делото въз основа на всички събрани по делото доказателства. Във връзка с работата на вещото лице от „Обединена българска банка“ АД, правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, изрично е било посочено, че са представени всички налични документи, съхранявани при банката. Това е било отразено и в мотивите на въззивния съд, съдържащи оценка на всяко от приетите по делото заключения, съвкупно с останалите доказателства. Трети и пети от въпросите съдържат подвъпроси относно това дали при изслушани няколко заключения и наличие на различие в мнението на експертите съдът следва да изложи правни съображения, поради които възприема едно от тях, при допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед изложеното по-горе се явява съобразена съдебната практика, обективирана в решение № 270 от 28.01.2015г. по гр.д. № 7515/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., на който на този въпрос е отговорено положително. Поставеният от касатора седми въпрос не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото - част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, защото въпросът е основан на оплакването, че искът е отхвърлен, тъй като твърденията на ищеца са били за предаване на заемната сума чрез „вътрешнобанков превод“, което не се е доказвало, независимо че се е установявало предаването на сумата посредством внасянето й от заемодателя на каса в банката (една и съща за двете страни) по сметка на заемополучателя. Мотивите на въззивния съд не са в този смисъл. От този съд изобщо е било отречено получаването от „Полтурист“ ЕООД на сума от 200 000 евро на основание договор за заем от 18.12.2009г. въз основа на банков превод (платежно нареждане) от 18.12.2009г. или на каса. Поради това не е осъществено и посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с въпроса - противоречие с решение № 55 от 27.04.2015г. по гр.д. № 5558/2014г. на ВКС, ГК, І г.о., съгласно което фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формират основанието на иска по смисъла на чл. 214 от ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Липсва вероятност въззивното решение да е също очевидно неправилно. Според касатора тази неправилност е свързана с извода на въззивния съд, че електронното платежно нареждане от 18.12.2009г. не съдържа реквизитите съгласно Наредба № 3 от 16.07.2009г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти, но изводите на въззивния съд в тази част не са решаващи. Второто посочено основание е във връзка с неправилната преценка на въззивния съд относно основанието на иска, но такива обстоятелства, при посоченото по-горе, също липсват. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. От насрещните страни „Полтурист“ ЕООД и „Катаржина Естейт“ ЕООД е поискано присъждането на разноски за адвокат в касационното производство. Установяват се направени такива разноски от „Катаржина Естейт“ ЕООД – 29 463. 35 лева с ДДС, съгласно фактура № 10423/23.06.2025г. и извлечение от разплащателна сметка от 24.06.2025г. С оглед изхода на делото тези разноски, в равностойност от 15 064. 37 евро, следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК). Воден от горното съдът