Определение № 516 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2277/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД срещу решение № 81/09.05.2022 г. по в. гр. д. № 31/2022 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, в полза на А. С. П. е присъдено допълнително обезщетение в размер на 7 480 лв. по застраховка „Пълно Каско“ полица № 0020185101900996, и допълнително обезщетение за забава в размер на 396, 86 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения при оценка на събрания доказателствен материал, което е довело до необоснованост на изводите. Достъп до касационен контрол се мотивира с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, които според касатора са обуславящи изводите на съда и са включени в предмета на спора. Въпросите са следните:

1. Относно необходимостта съдът да изложи мотиви, обосноваващи годността на приетата по делото експертиза, независимо дали възприема или не нейните изводи.

2. Група въпроси, които се отнасят до метода и източниците на информация, с помощта на които може да се определи средната пазарна цена на автомобил при настъпило застрахователно събитие – кражба.

3. Група въпроси, които се отнасят до критериите, които следва да се вземат предвид при определяне средна пазарна цена на автомобил при настъпило застрахователно събитие – кражба.

По отношение на въпрос едно се сочи отклонение от казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 157/2019 г. по гр. д. № 4152/2018 г. на I г.о., решение № 10/2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на III г.о., решение № 241/2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на г.о., а по отношение на останалите въпроси се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В касационната жалба се прави искане за постановяване на определение, с което въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част с присъждане на разноски.

Ответникът по касация А. С. П. оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. В отговора се изразява становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Заявява се искане за присъждане на разноски.

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е преценил за безспорно между страните обстоятелството, че касаторът извежда своята материалноправна легитимация от валиден застрахователен договор на имущество, както и настъпило застрахователно събитие – кражба на автомобил. При обжалван размер на определеното от първостепенния съд застрахователно обезщетение съставът на Апелативен съд Бургас е кредитирал изслушаното и прието в хода на въззивното производство експертно заключение, но е приел, че определеното от вещото лице обезщетение следва да бъде завишено с 20% заради тунинговане на откраднатия автомобил. При тези изводи съдът е завишил определеното от Окръжен съд Бургас обезщетение със 7 480 лв.

Налице е основание за достъп до факултативен касационен контрол.

Първият въпрос има характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като се явява обуславящ произнасянето на въззивната инстанция. Въззивният съд е процедирал в отклонение от посочената в изложението на основания за достъп до касация съдебна практика. Ето защо, следва да бъде допуснат касационен контрол за законосъобразност на въззивното решение. за отговор на въпроса: Налице ли е задължение на съда да изложи мотиви при преценка на прието по делото експертно заключение, когато не го възприема?

По останалите въпроси съдът ще се произнесе с акта си по същество.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 158 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 от ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение