Определение № 532 от 30.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2516/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. М. чрез пълномощника му адвокат Е. Е. против решение № 636 от 3.06.2020 г., постановено по гр.д. № 250 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 5210 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 5396/2018 г. на Районен съд-Варна, 43-ти състав за отхвърляне на предявения от В. М. М. против Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53“, [населено място] иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на изградените в нарушение на законовите правила постройки в собствения на ответника поземлен имот, като разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота. Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53“, гл.Долен Чифлик чрез пълномощника си адвокат С. С. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че решението на районния съд в частта, с която е уважен ревандикационен иск по отношение на реална част с площ от 207 кв.м./0,207 дка./ от собствения му имот НИВА, находяща се в [населено място], [община], обл. В., м-ст К., представляваща имот пл. № * с обща площ 5040 кв.м. по и предаване владението на тази реална част от имота на ищеца; иск по чр.109 ЗС за премахване изградените от ответника ограда и постройки в имота на ищеца, представляващ НИВА, находяща се в [населено място], [община], обл. В., м-ст К., представляваща имот пл. № * с обща площ 5040 кв.м. и иск по чл.59 ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на посочената реална част, считано от 08.08.2016 г. до предявяване на исковата молба в съда – 16.04.2018 година в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда - 16.04.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението, е влязло в сила като необжалвано. Окръжният съд е приел за установено, че страните са собственици на съседни имоти, като относно границата между тях е зачел силата на пресъденото него на първоинстанционното решение за уважаване на ревандикационния иск. Съдът е обсъдил представените по делото разрешение за строеж № 32/16.06.1997 г. на Община Долни Чифлик и разрешение за ползване № 40/11.12.1997 г, издадено от началника на Държавна инспекция за териториално-устройствен и строителен контрол (ДИТУСК) при Община Долни чифлик на името на ответника за „надстройка/пристройка/кланица“ и разрешено ползване на „кланница с транжорна“ в м.“С. д.“, [населено място]. Процесната сграда е незаконна, но в режим на търпимост с издадено удостоверение за търпимост. С уважения иск по чл.109 ЗС ответникът е осъден да премахне масивната ограда, изградена в имота на ищеца, както и полумасивна стопанска постройка, заедно със стрехата на покрива на тази постройка в частта, с която навлиза в имота на ищеца. Съдът е счел за спорен във въззивното производство въпроса, следва ли ответникът да бъде осъден да премахне изградените в имота му постройки изцяло и дали с изпълнение на осъдителното решение на съда, с премахване само на частите от постройката, покрива и оградата, които навлизат в имота, за ищеца би съществувала пречка за упражняване правото му на собственост върху нивата. По този въпрос въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния – че по реда на чл.109 ЗС ищецът може да иска преустановяване на определено действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост, поради което притежаваната от ответника сграда следва да бъде съборена само в онази част, която засяга правата на ищеца и му пречи да ги упражнява. Посочил е, че сградата е незаконна, но в режим на търпимост, като при предявяване на иска и в хода на делото ищецът е обосновал правния си интерес от негаторния иск с аргументи, че сградите /вкл. ограда и покрив/ навлизат в собствения му имот и то този начин възпрепятства ползването на нивата в пълен обем /за тази част искът е уважен/, както и че постройките са разположени в нарушение на нормативните изисквания за отстояние до границата на имотите, с което се създават пречки за ползване на нивата по предназначение. Счел е, че в хода на производството ищеца, чиято е доказателствената тежест не е установил по безспорен начин, че изградените в имота на ответника сгради на границата със собствения му имот, в тяхната цялост пречат на упражняване правото му собственост. Факта на минималното им отстояние 0.90 м. от външния ръб на масивната ограда /за чиито премахване е осъден ответникът/, без това отстояние /като се вземе предвид влязлото в сила решение по чл.109 от ЗС по гр.д. № 5396/2019 г. на ВРС, 43 с-в./ да застрашава в някаква степен собствеността или да препятства упражняване на собственическите правомощия, както и без да ограничава възможността да се изгради ограда на имотната граница, не може да се квалифицира като действие, с което се пречи на "пълноценното" упражняване правото на собственост. Фактът, че строежът е незаконен сам по себе си не може да обоснове основателност на иска по чл.109 ЗС. Съдът е посочил и, че едва в писмената си защита пред ВРС и пред въззвината инстанция ищеца въвежда твърдения, че сградите в цялост, а не само в частта си, с която навлизат в имота му, са в нарушение на екологични /санитарно–хигиенни норми с оглед предназначението на двата имот – ниви, като такива доказателства по делото от ищеца не са представени. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК В. М. М. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.3 ГПК по следните въпроси: 1) в случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен; 2) може ли да се приеме, че незаконният строеж създава пречки на собственика на съседния имот, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването а възможност за ползване на съседния имот по предназначение, като нарушаване правилата за отстояние на незаконно построената сграда до съседния имот, собственост на ищеца, и самото нарушаване на такива строителни /респ.санитарно-хигиенни/ норми, предполагат ли ограничаване правото на собственика на засегнатия съседен имот да го ползва по предназначения и необходимо ли е в такъв случай той да доказва с какво незаконният строеж му пречи. Отговор на въпросите е даден в т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, а именно, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като в мотивите е разяснено, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем и са дадени примери със случай на извършени действия или поддържане на създаден резултат от такива действия в имота на ищеца или действия, които са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Практиката на ВКС не възприема, че съществуването на незаконен строеж е нарушение от такова естество, че е ясно, че с него се пречи на ищеца да упражнява правото си в пълен обем, като илюстрация на тази практика е и решение № 64 от 25.06.2020 г. по гр.д. № 2941/2019 г., I гр.о., на което се позовава касаторът. Същевременно е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втората част от първия въпрос, а именно: следва ли да се отхвърли иска по чл.109 ЗС, ако ищецът не е посочил с какво незаконният строеж му пречи да упражнява правата си с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 64 от 25.06.2020 г. по гр.д. № 2941/2019 г., I гр.о., с което е дадено тълкуване, че е необходимо предявилото иска лице да посочи в исковата молба по какъв начин тази постройка пречи на пълноценното ползване на неговия имот, тъй като именно около това негово твърдение следва да бъде съсредоточено събирането на доказателства и ответникът следва да има възможност да организира защитата си, като ако твърдения за начина, по който построеното от ответника пречи на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени, съдът следва да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да уточни това. С изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение