Определение № 1579 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2177/2024 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М. Т., чрез особения й представител адв. И. Д., срещу решение № 132 от 12. 10. 2023 г. по в. гр. д. № 254/2023 г. на ОС – Видин, потвърждаващо решение № 378 от 3. 05. 2023 г. по гр. д. № 1450/2022 г. на РС – Видин, с което е отхвърлен предявеният от В. М. Т. против Г. Я. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. Видин, с площ от 1788 кв.м. и адрес [населено място], [улица]. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Подаден е отговор на касационната жалба от Г. Я. П., чрез адв. Е. Б. С., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, съобрази следното: Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основан на наследяване на П. Й. В. и придобивна давност, като правото на собственост на ищцата е признато с констативен нотариален акт за собственост на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 1789 кв.м. Ответникът по иска е оспорил същия като неоснователен. Заявил е, че не владее поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], а владее съседен поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 486 кв.м., който твърди да е придобил по наследство от А. Й. В., придобивна давност и доброволна делба. Твърди се, че между двата имота е поставена ограда още от наследодателите на страните – братята А. Й. В. (прадядо на ответника) и П. Й. В. (дядо на ищцата), както и че границите между двата имота не са променяни от около 90 години. За да достигне до извод за неоснователност на иска, въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на поземлен имот с площ от 1788 кв.м., с идентификатор ***по КККР на [населено място], който е придобила по наследство от П. Й. В. и давност, като правото й на собственост на тези основания е признато с нотариален акт № 23/21. 10. 2021 г. по описа на нотариус Л. Ц.. Приел е, че ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 486 кв.м., имащ обща граница с имота на ищцата, на основание наследяване на А. Й. В., давност и договор за доброволна делба. А. Й. В. е починал на 5. 02. 1973 г. и е оставил за наследници дъщеря си Ц. А. К., починала на 08. 08. 2011 г. и оставила за наследници внуците си Г. Я. П. и О. Я. П., по право на заместване на сина й Я. П. К., починал 1995 г. С нотариален акт № 82/13. 06. 2022 г. Г. Я. П. и О. Я. П. са признати за собственици по наследство и давност на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място],, а с договор за доброволна делба от 13. 06. 2022 г. имотът е придобит в изключителна собственост от Г. П.. Въз основа на заключенията на съдебнотехническата експертиза и допълнителната техническа експертиза е прието, че имотът на ищцата и ответника са два съседни имота, имащи обща граница. Имотът на ответника е ограден и в същия има засадени овощни дръвчета и се обработва. Имотът на ищцата няма огради откъм съседните имоти, като от растителността в него се вижда, че същият е обрасъл и не се обработва от дълго време. Общата граница между двата имота по КККР от 2021 г. е идентична с имотната граница по плана от 1988 г. В хода на исковото производство е извършено трасиране на границите на имот с идентификатор ***на ответника съгласно границите му по КККР, като е установено, че южната ограда към имот с идентификатор ***следва да се измести с 9, 60 м. на юг към имот ***. Тоест, оградата е поставена така, че част от имота на ответника с площ от 112, 4 кв.м. попада в имота на ищцата, но не и обратното. В протокола за трасиране е отразено, че разликата между трасираната на място западна граница на имота на ответника по КККР и оградата е в границата на допустимите отклонения по чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Имотите не са в регулация. Имало е изготвен регулационен план от 1988 г., който не е влязъл в сила и е обезсилен през 2003 г. Свидетелят на ищцата заявява, че от 1996 г. не е ходил на процесния имот и няма впечатления. В имота на ищцата имало къща, която е съборена 1964 г. и материалът прехвърлен в друг имот, където семейството й построило друга къща. Въз основа на показанията на свидетеля на ответника е прието за установено, че общата граница между имота на ищцата и на ответника не е променяна от 90 години. Наследниците на А. работят имота на ответника с идентификатор ***, а семейството на ищцата повече от 20 години не е идвала в имота с идентификатор ***. По тези съображения въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. Имотът, който владее ответникът, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, е негова собственост, на основание наследяване, придобивна давност и делба, а не на ищцата. Последната притежава поземлен имот с идентификатор ***, който е извън заградения имот на ответника и от който ответникът не владее реална част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос. С подадена от особения представител на ищцата молба е уточнено, че допускането на касационно обжалване на въззивното решение се иска на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Не съществува съмнение относно валидността на въззивното решение. Същото е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от съдиите от съдебния състав и волята на съда е формирана разбираемо. Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Същото е постановено при наличие на право на иск, което е упражнено надлежно. Не е налице произнасяне по иск, предявен с нередовна искова молба. Исковата молба съответства напълно на изискванията на чл. 127 ГПК. В обстоятелствената си част същата съдържа индивидуализация на имота, на който ищцата твърди да е собственик, изложение на правопораждащите правото й на собственост факти, твърдение, че ответникът е завладял имота на ищцата (впоследствие е заявено „навлязъл в имота на ищцата“) и ясен петитум – да се осъди ответника да предаде на ищцата владението върху процесния имот. Доводите за нередовност на исковата молба, съдържащи се във въззивната жалба, са неоснователни. Не е нарушен принципът на диспозитивното начало – съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран. Не е налице и хипотезата на постановено въззивно решение при липса на право на въззивна жалба или ненадлежното му упражняване, при оттеглена жалба. Не е налице и хипотезата на постановено решение без участие на задължителен необходим другар. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Решението не страда от тежък порок, който може да бъде констатиран от текста на решението, без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и с правилата на логиката и науката. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото В. М. Т. следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Г. Я. П. сумата 520 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, платено за изготвяне на отговор на касационната жалба. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,