Определение № 355 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 845/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от адв. В. Г. С. „като пълномощник на въззивната страна” срещу въззивно решение № 61/29.03.2012 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 779/2011 г. С него въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба на Д. Т. Т. и И. Т. К. Р. П. против първоинстанционно решение на РС – Димитровград, постановено по иск с правно осн. чл. 135 ЗЗД. Искът е оценяем, делото е гражданско. Цената на иска е определена в първоинстанционното производство в размер на 2 768,40 лв. Върху нея е внесена дължимата държавна такса и е преценена родовата подсъдност на делото. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалбата е подадена срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г. Касационната жалба е постъпила на 26.04.2012 г., което значи, че изискванията и условията към нея следва да се преценяват според разпореденото в чл. 280, ал. 2 ГПК в сила от 21.12.2010 г., а именно, че на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по граждански дела по искове с цена до 5000 лв. Случаят е такъв. Погрешното указание на въззивния съд, че неговия съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. По изложените съображения, съдът