Определение № 50157 от 09.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 838/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] срещу решение № 78/06.10.2021г. по в.гр.д.№239/2021г. на Бургаски апелативен съд. С него след частични отмяна и потвърждаване на решение № 95/02.04.2021г. по гр.д. № 537/2020г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав, касационният жалбоподател е осъден да заплати на М. М. А., Б. М. А. и П. М. А. на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ сумите от по 10 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на тяхната баба – Н. А., починала на 14.04.2015г. в резултат на ПТП от 14.02.2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 14.02.2015г. до окончателното плащане. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в частта, с която частично е отменено първоинстанционното решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че по делото не е доказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалата, както и на продължителни болки и страдания, търпени от тях вследствие загубата. Твърди, че обсъдените от въззивния съд свидетелски показания установяват само наличието на обичайна връзка между баба и внуци. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Касационният жалбоподател сочи като обуславящ следния въпрос: „Относно предпоставките, които следва да са установени по делото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г.“. Твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и решение № 92/17.11.2020г. по т.д. №1275/2019г. на ВКС, II т.о. В срока по чл.287, ал.2 от ГПК ответниците по касация М. М. А., Б. М. А. и П. М. А., не изразяват становище по касационната жалба. Депозират насрещна касационна жалба срещу частта от решение №78/06.10.2021г. по в.гр.д. №239/2021г. на Бургаски апелативен съд, с която при частично потвърждаване на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от тях срещу ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдените суми от по 10 000 лв. до претендираните суми от по 30 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди. Поддържат, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърдят, че по делото е безспорно доказано, че връзката, съществувала между внуците и починалата баба, надхвърля обичайната такава за този вид родствени отношения. Твърдят още, че размерът на определените обезщетения не отговаря на критериите, посочени в ППВС №4/23.12.1968г., както и на икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП и съдебната практика, постановена по сходни казуси. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като се сочи като обуславящ следния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, и какви са критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди?“. Поддържа се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС №4/23.12.1968г., решение №151/12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о., решение №88/17.06.2014г. по т.д. №2974/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 130/09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, II т.о., решение №83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о., решение №73/13.05.2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, II т.о. и решение №1/12.03.2021г. по т.д. № 888/2020г. на ВКС, II т.о. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва насрещната касационна жалба, като твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване, респ. неоснователност на жалбата по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са деца на сина на Н. А., починала на 14.04.2015г. вследствие ПТП от 14.02.2015г, причинено от водач на застрахован при ответното дружество автомобил. Съобразил е събраните по делото гласни доказателства и е приел, че единствено ищците от всички 18 внуци на пострадалата са живеели в една къща с нея; тя се е грижила за тях непрестанно, тъй като родителите им са работели, като е полагала всички ежедневни грижи, поради което ищците от детска възраст са я наричали „майка“. Намерил е, че настъпилата внезапно и трагично смърт на единствената им баба ги е засегнала дълбоко. Съобразил е още, че М. М. А. и П. М. А. непосредствено са възприели смъртта на Н. А., тъй като са пътували на задната седалка на автомобила. Отчел е, че към момента на увреждането Б. М. А. е бил пълнолетен, а двете сестри - непълнолетни. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел за доказано наличието на лична дълбока връзка, надхвърляща обичайните връзки между баба и внуци, създадена поради настъпили конкретни житейски обстоятелства, които са допринесли за изграждане на силна привързаност и обич. Съобразявайки негативните изживявания и младата възраст на ищците, апелативният съд е заключил, че обезщетението за всеки един от тях за претърпените неимуществени вреди възлиза на по 10 000 лв. По касационната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос е свързан с преценката на критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод за частична основателност на исковите претенции, поради което е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. Не е налице обаче поддържаното от касационния жалбоподател допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в цитираното в изложението Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната родствена връзка, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., както и в служебно известните на настоящия състав решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина /решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43/27.04.2022г. по т.д. № 597/2021г. на ВКС, II т.о., решение №50122/09.01.2023г. по т.д. № 1481/2021г. на ВКС, II т.о./, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Решаващият съдебен състав е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на дълбока емоционална връзка между ищците и починалата, която надхвърля обичайната такава между баба и внуци, с оглед настъпилите конкретни житейски обстоятелства. В тази връзка е акцентирано върху обстоятелството, че единствено ищците от всички останали внуци са живеели заедно с пострадалата, която е полагала всички ежедневни грижи за тях, тъй като родителите им са работели; починалата е била единствената баба на ищците, както и че вследствие това се е създала особена близост, изразяваща се включително в използваното от внуците към баба им обръщение „майко“. Изтъкнати са още и претърпените от ищците негативни изживявания от внезапната и трагична смърт, както и младата им възраст, в която са понесли болките и страданията. При тези констатации изводът на въззивния съд, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и ищците да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, е в съответствие със задължителната и постоянната практика на ВКС. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед недопускането на касационно обжалване по касационната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], съгласно чл.287, ал.4 от ГПК насрещната касационна жалба на М. М. А., Б. М. А. и П. М. А. следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд