Определение № 792 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 655/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от „Е.ОН България продажби”-АД-гр.В.,представлявано от процесуален представител адв. П. Г., срещу определение № 540/13.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 401/2012 г. на ВКС,четвърто г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу протоколно определение от 10.04.2012 г. по в.гр.д.№ 75 /2012 г. на Габровския окръжен съд. Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно ВКС е приел, че няма интерес от обжалване на определението от 10.04.2012 г. на Габровския окръжен съд и обосновава наличието на такъв с евентуалната възможност, в случай, че частната жалба бъде уважена, да подаде молба за отмяна по чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Насрещната страна, ищцата Ц. К. С. не взема становище. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение. Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното: С решение на Габровския районен съд е уважен иск по чл.124 ал.1 ГПК, като е признато за установено спрямо жалбоподателя, че ищцата Ц. К. С. не му дължи сумата 1003,99 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия. Решението е обжалвано пред Габровския окръжен съд. В с.з. проведено на 10.04.2012 г. по в.гр.д. №75/2012 г. жалбоподателят е направил възражение за неподведомственост на спора и е поискал изпращането му за разглеждане от Административен съд. То е оставено без уважение с протоколно определение, по съображения, че спорът е търговски, а не административен по своя характер и като такъв е подсъден на гражданските съдилища. С решение № 106/19.04.2012 г. делото е решено по същество, като е потвърдено решението на първоинстанционния съд.Протоколното определение от 10.04.2012 г. е обжалвано с частна жалба пред ВКС. С обжалваното определение тя е оставена без разглеждане. ВКС, състав на четвърто г.о.е приел, че е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от разглеждане на възражението му за неподведомственост, тъй като спорът е разрешен с влязло в сила съдебно решение. ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че обжалваното определение на ВКС е правилно. Възражението за неподведомственост на спора, направено за пръв път пред въззивния съд по своя характер е оплакване за недопустимост на решението, постановено от първоинстанционния съд. По това оплакване въззивният съд се е произнесъл с решението си, като е приел, че с предявения иск по чл.124 ал.1 ГПК е бил сезиран надлежен родово компетентен съд.Процесуалният ред за защита при оставено без уважение възражение за неподведомственост, направено за пръв път пред въззивния съд, е чрез касационно обжалване на решениетопо спора, ако това е допустимо с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,