Определение № 46 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 22/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София град и Софийски градски съд за произнасяне по искова молба, подадена от С. Г. И. срещу Министерството на вътрешните работи (МВР) и Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие неправомерна употреба на физическа сила от страна на неустановени служители на СДВР при изпълнение на служебните им задължения във връзка с осигуряване безопасността на гражданите по време на протестни действия, извършвани в района на Президентството на 02.09.2020 г. Като правно основание на подадения иск са посочени разпоредбите на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл.203 и следващите АПК, във връзка с чл. 7 от Конституцията на Република България (КРБ), във връзка с чл. 216, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 4 ЗОДОВ, във връзка с чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), във връзка с чл. 70 - 74 и чл. 85 - 86 ЗМВР. Исковата молба е подадена пред Административен съд София-град (АССГ). С Определение №39773 от 28.11.2025 г. Административен съд София-град е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд (СГС). Съдът е изложил, че доколкото в исковата молба се твърдят причинени вреди в резултат на нанесена средна телесна повреда на ищеца от страна на служители на СДВР, то в случая е приложима хипотезата на чл. 216, ал. 3 ЗМВР и делото е подсъдно на гражданския съд. Изложил е още, че извършените от страна на полицейските служители действия не представляват административна дейност, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. С Определение № 5301 от 09.03.2026 г. по адм. д. № 13651/2025 г., СГС е повдигнал спор за подсъдност, като е приел, че исковата молба подлежи на разглеждане от административния съд на посоченото в нея правно основание – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел, че с оглед на сочените в исковата молба твърдения, предмет на предявения иск е търсенето на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили по повод на твърдяно незаконосъобразно задържане на ищеца от страна на служители на СДВР. Приел е, че дейността на полицейските служители в конкретния случай е административна дейност и в случай, че действията на полицейските органи са незаконни то държавата трябва да отговаря за причинените вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, се спорът е подсъден на Административен съд – София град. Сочените като увреждащи действия на полицейските органи, описани в исковата молба (употреба на физическа сила по време на задържане на И. при възникнали безредици по време на протестни действия в близост до Президентството на 02.09.2020 г.), не могат да се квалифицират като действия, попадащи в приложното поле на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, т.е. не са извършени от разследващи правозащитни органи. Описаните действия са извършени при дейност на полицейските органи по реда на чл. 72 и чл. 85 ЗМВР (упражнена физическа сила при задържане по реда на чл. 72 ЗМВР, според твърденията в исковата молба) и се окачествяват като административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на АПК. Обстоятелството, че на И. е причинена средна телесна повреда при упражнената спрямо него сила при задържането му, не променя този извод. Дейността на служителите, упражнили непропорционална, според твърденията на И., физическа сила, е във връзка с изпълнение на техни служебни задължения по ЗМВР, а не по НПК. На следващо място искът е предявен срещу СДВР и МВР, а не срещу конкретните полицейски служители, които са причинили вредите. А и няма как да е срещу тях, доколкото последните са неустановени. Разпоредбата на чл. 216, ал. 3 ЗМВР е приложима в случаите, когато се ангажира отговорността на държавните служители в МВР, които са причинили съответните вреди, а не на държавата. За да се реализира тази отговорност е необходимо последните да са установени. Конкретният случай не е такъв, доколкото първо искът е предявен срещу държавата (СДВР и МВР), второ твърдените вреди са в резултат на административна дейност и трето полицейските служители, които са упражнили физическа сила при задържането на И., не са установени. От изложеното следва, че компетентен да се произнесе по исковата молба на С. Г. И. срещу Министерството на вътрешните работи и Столична дирекция на вътрешните работи с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл.203 и следващите АПК, във връзка с чл. КРБ, във връзка с чл. 216, ал.2 ЗМВР, във връзка с чл. 4 ЗОДОВ, във връзка с чл. 3 ЕКПЧ, във връзка с чл. 70 - 74 и чл. 85 - 86 ЗМВР е Административен съд София-град. В същия смисъл са и следните актове на смесени петчленни състави на съдии от ВКС и ВАС: Определение №58 от 18.05.2018 г по дело №55/2018 г.; Определение № 37 от 11.11.2025 г. по дело № 32/2025 г.; Определение № 56 от 07.11.2024 г. по дело № 53/2024 г. и Решение № 6023 от 07.06.2023 г. по адм. дело № 2809/2023 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,