Определение № 271 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 117/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 7725 от 21.10.2022г. на М. Д. Н., подадена чрез процесуален представител адв. С. В., срещу решение № 250 от 25.07.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 326/2022г. на Хасковския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение №260006 от 02.02.2022г. по гр.д. №54/2021г. на Районния съд-Димитровград, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. М. Н. е предоставено на майката Т. Г. Г. и е определено местоживеенето на детето да бъде с майката в [населено място]; определен е режим на лични контакти между бащата М. Д. Н. и детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата и 1 месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, със задължение бащата да връща незабавно детето в дома на майката, по определеното му местоживеене след изтичане на определеното време и М. Н. е осъден да плаща на детето М. М. Н., чрез неговата майка и законен представител Т. Г. месечна издръжка в размер 200 лева, считано от 01.03.2020г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС по правните въпроси: 1. Следва ли да бъде предпочетен като родител, на когото да бъдат предоставени за упражняване родителските права, само въз основа на възрастта и пола на детето, като бъдат изцяло изключени другите съществени основания, изброени в ППВС № 1/1974г., като се има предвид, че същият родител е допринесъл за нарушаване на връзката родител-дете, поведението му е незачитащо авторитета на другия родител и омаловажава необходимостта от равноправно участие на двамата родители в живота на детето, като твърди, че постановеното решение противоречи на ППВС №1/1974г.; 2. За задължението на въззивния съд, с оглед защита интереса на детето, да обсъди доводите и твърденията на страните и да извърши съвкупна преценка на доказателствата по делото, като по този въпрос твърди противоречие с т.1 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според касатора атакуваното решение следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като това би допринесло за точното прилагане на закона относно въпросите за допустимостта за съвместно разглеждане на предявен насрещен иск в производство по чл. 127, ал.2 СК и нищожността на съдебно решение, постановено при липса на мотиви, от които може ясно да се изведе решаващата воля на съда. Ответникът по касационната жалба-Т. Г. Г., чрез процесуалния си представител адв. М. К., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Установено е по делото, че страните Т. Г. и М. Н. са родители на детето М. М. Н., родено на 07.12.2018г. и че същите нямат сключен граждански брак, съжителствали са на семейни начала в [населено място] до м.март 2020г. След раздялата на родителите майката заедно с детето е заживяла в [населено място] в дома на майка си и втория си баща. Установено е, че в дома на ищцата има създадени много добри и подходящи за отглеждането на малко дете условия, а детето е започнало да посещава детска градина в Димитровград. Бащата живее в [населено място] в триетажна къща, от която обитава втория етаж, който е обзаведен и има всичко необходимо за отглеждане на малко дете. Установено е също, че бащата работи като шофьор с месечно възнаграждение 640 лева; майката е трудово ангажирана във фирма „Сити Кеш" ООД и получава средно месечно възнаграждение 1 300 лева, а от 08.11.2021г. работи в ОУ „Пенчо Славейков"-Димитровград, като начален учител, с месечно трудово възнаграждение в размер 1260 лева. Установено е, че отношенията между родителите са влошени, обтегнати и конфликтни. В обжалваното решение съставът на ОС-Хасково е приел, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и е събрал всички относими към спора доказателства, като е споделил извода на състава на РС-Димитровград, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете следва да бъдат предоставени на майката и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Съдът е намерил за неоснователно оплакването във въззивната жалба за нищожност на първоинстанционното решение. След анализ на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства е приел, че не е установено майката да не притежава родителски капацитет, да не отглежда и да не полага грижи за детето си, да го е лишила от нормални условия за живот или по някакъв начин да застрашава физическото му и психическо развитие. Според съда установените от свидетелката Н.-майка на ответника, спречквания между нея и ищцата са с епизодичен характер и не касаят отношенията между ищцата и детето й. Приел е за недоказани твърденията на ответника за хазартна зависимост на ищцата, както и за липса на родителски капацитет. Съдът е посочил, че от раждането на детето до момента то е било отглеждано от майка си, която е в състояние да задоволява неговите базови потребности и която след преместването в Димитровград има и може да разчита на пълната морална и финансова подкрепа от своите родители. Предвид изложеното, въззивният съд е направил извод, че родителските права по отношение на малолетния М. следва да се предоставят на майката. Отчитайки местоживеенето на страните по спора в различни градове, съдът е приел, че първоинстанционният съд законосъобразно е определил режим на лични контакти между бащата и детето. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият въпрос не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е изведен въз основа на обстоятелства, каквито не са приети за установени от въззивния съд. Съдът не е обосновавал извод, че майката, на която е прието, че следва да се предостави упражняването на родителските права върху детето е допринесла за нарушаване на връзката му с бащата, че поведението й е незачитащо авторитета на другия родител и че омаловажава необходимостта от равноправно участие на двамата родители в живота на детето. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил решението си в съответствие с постановките на ППВС № 1 от 1974г. и практика на ВКС, според които при решаване на спор за упражняване на родителски права се обсъждат комплекс критерии, всеки от които има своята тежест, но нито един от тях няма решаващо значение, съобразявайки всички обстоятелства от значение за интереса на детето и неговата защита. Съдът е формирал решаващите правни изводи относно предоставяне упражняване на родителските права по отношение на детето М. на майката, като не е изключил, а напротив, взел е предвид обстоятелствата, посочени в ППВС № 1/1974г. и чл.59, ал. 4 СК, които имат значение за преценка интереса на детето-родителския капацитет на майката, полаганите до момента грижи за детето, пола и възрастта му, условията за отглеждане на малко детето в дома на майката, помощта от трети лица, материалните й възможности. Изводите по отношение на всяко от обстоятелствата са изведени след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти. Вторият сочен в изложението процесуалноправен въпрос, е свързан с доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради неправилен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Формулираният втори въпрос изисква правна преценка и обсъждане на събраните доказателства и на установяващите се от тях правнорелеватни факти. Тази преценка няма отношение към допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, а към разрешаването на правния спор по същество и проверката на правилността на въззивното решение. Въпросът не удовлетворява и допълнителното основание по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото в случая въззивната инстанция е съобразила изцяло практиката на ВКС по приложението на чл.269 ГПК, а също и задължителната такава-ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в тълкувателния акт въззивния съд не е ограничен от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения. В случая не е налице отклонение от посочените задължителни разяснения, доколкото съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за защита най-добрия интерес на детето при определяне на кого да възложи упражняването на родителските права и режима на лични отношения с другия родител. Въззивният съд не е игнорирал твърденията на касатора за непригодност на майката да упражнява родителските права, а е приел, че те са останали недоказани. Именно поради това, а не поради допуснати процесуални грешки, съставът на ОС-Хасково е отказал да изгради върху тях правните си изводи и е заключил, че майката притежава необходимите морални и нравствени качества, за да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете. Както се посочи, доводите на касатора срещу преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права с оглед интереса на детето, могат да се разглеждат единствено като оплаквания срещу правилността на въззивното решение, но не и в производството по чл.288 ГПК. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса за допустимостта на насрещен иск в производството по чл. 127, ал.2 СК, тъй като въззивният съд не се е произнасял по подобен въпрос, поради което и същият не е обуславящ. Този въпрос е бил предмет на обсъждане в определение № 260452/14.06.2021г. на РС-Димитровград, с което насрещният иск на касатора е приет за недопустим, като това определение е подлежало на самостоятелен инстанционен контрол. По въпроса, относно нищожността на съдебното решение на РС-Димитровград, за което касаторът твърди, че е постановено при липса на мотиви също не следва да се допусне касационно обжалване. Основанията за нищожност на съдебните решения са изведени от съдебната практика, която е константна и безпротиворечива, като твърденията на касатора не могат да бъдат подведени към никое от тях. Според тази практика ненадлежно мотивираното решение е порочно, но не нищожно, а нищожен може да е само този съдебен акт, в който формираната правораздавателна воля е напълно неразбираема. Предвид изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. При този изход на делото на ответникът в касационното производство следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 300 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО