Определение № 53 от 03.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 363/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№11652/02.11.2015 г., подадена от адвокат М. Д. – процесуален представител на ищеца Т. П. У. от [населено място], против определение №572/16.10.2015 г. по ч.гр.д.№4496/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІII г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от посоченото лице, против въззивно определение №1702/21.5.2015 г. по гр.д.№766/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., VIII състав. С обжалваното определение е прието, че процесният случай попада в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на предявения иск е под 5000 лева. В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав ІII г.о. на ВКС е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Ответникът по частната жалба [фирма] – В., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение на състав на ІII г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В процесния случай, цената на иска е до 5000 лева, а именно 1673,71 лева, поради което правилно е частната касационна жалба е оставена без разглеждане като недопустима. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,