Определение № 292 от 18.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 804/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.286, ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място] против разпореждане на Старозагорския окръжен съд № 571/ 20. 06. 2011 год., постановено по т.д.№ 162/2011 год., с което на осн. чл.286, ал.1, т.1 ГПК е върната касационна жалба вх.№ 7501 от 09.06.2011 год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу въззивно решение на същия съд № 25 от 29. 04. 2011 год., по възз.т.д. 162/2011 год.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.283 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на Старозагорския окръжен съд за администриране на подадената от страната касационна жалба. Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и, позовавайки се на недопустимостта на касационната жалба, произтичаща от въведеното с чл. 280, ал.2 ГПК / ДВ бр.100/21.12.2010год./ ограничение за достъп до касационен контрол. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обстоятелството, че предмет на същата е определение, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане Старозагорският окръжен съд е счел, че подадената от ТД [фирма] касационната жалба е просросчена, поради което следва да намери приложение въведената с чл.286, ал.1, т.1 ГПК процесуална санкция и същата да бъде върната обратно на нейния подател. Разпореждането е правилно, макар и по съображения, различни от изложените от въззивния съд. Както изрично е отбелязано и в съобразителната част на обжалваното разпореждане, изготвеният съдебен акт по възз. т.д.№ 162/2011 год. на Старозагорския окръжен съд е връчен редовно по реда на чл.50, ал.3 ГПК на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ответник по спора, на 12.05.2011 год.. Следователно подадената на 09.06.2011 год. в канцеларията на администриращия Старозагорски окръжен съд от ЮЛ - търговец касационна жалба вх. № 7501 е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, който броен по правилото на чл.60, ал.6, във вр. с ал.3 ГПК изтича за страната на 13.06.2011 год. и като не е съобразил горното въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон. Основателно е обаче, възражението на ответната по касационната жалба страна за недопустимост на подадената касационна жалба, основано на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год.. Според последната, след цитираното изменение, обнародвано в ДВ бр. 100/21.12.2010 год., в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Старозагорския окръжен съд, предвид произхода на претендираните по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземания в общ размер на сумата 2 207.99 лв. и качеството на търговци на страните по спора. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК