Определение № 60167 от 23.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4969/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 3399 от 28.09.2021г. постановено по ч.гр.д. № 2118/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Г. С.-Н. и С. Г. Н. против определение № 264805 от 15.06.2021г. по гр.д. № 5931/2020г. на Варненски районен съд, с което молбата им за изменение на решението по същото дело, в частта му за разноските, е отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателите М. Г. С.-Н. и С. Г. Н. намират определението за необосновано и неправилно. Считат, че съдът не се е произнесъл по всички съдържащи се в жалбата доводи и възражения, не е изложил никакви мотиви и неправилно е приложил чл. 78, ал.2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени правните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе с мотиви по всички изложени доводи и възражения, както и да обсъди процесуалното поведение на ответната страна; този въпрос касаторите считат, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2/ може ли да се приеме за добросъвестно поведението на ответник, който най-късно с получаването на исковата молба по чл. 90 ЗКИР е узнал, че в негова полза е налице вписано продължаване на ипотека, но не е предприел действия по заличаване на вписването след узнаването и в хода на процеса; спрямо този въпрос се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по частната жалба „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 261800 от 23.12.2020г. по гр.д. № 5931/2020г. на Варненски районен съд е уважен предявения от М. Г. С.-Н. и С. Г. Н. иск по чл. 90 ЗКИР против „ЕОС Матрикс” ЕООД като е признато за установено, че вписването за продължаване действието на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 189, т.ІІ, рег. 6370, н.д. № 367/2009г., направено по искане на „ЕОС Матрикс” ЕООД по отношение на имот с идентификатор № *****. по КК на [населено място] с адрес [населено място], [улица], ет.1, по имотна партида № *и по персоналните партиди на собствениците, е недопустимо и несъществуващо. С решението разноски не са присъдени, като съдът е посочил, че на ищеца не се следват такива, тъй като ответникът с поведението си не е станал повод за завеждане на иска. С определение от 15.06.2021г. съдът е отказал да измени решението, в частта за разноските, по молба на ищците. Приел е, че искът е уважен, но ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска, доколкото по делото е установено, че недопустимото вписване е извършено от съдията по вписванията, без за това да е бил сезиран от ответника. Поради това според съда разноски в тежест на ответника не следва да се поставят. Варненски окръжен съд, с обжалваното определение, е потвърдил отхвърлянето на молбата по чл. 248 ГПК, подадена от ищците. Приел е, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК. Съдът подробно е описал установените по делото факти, според които подадената от ЕОС Матрикс” ЕООД молба за подновяване вписването на ипотека касае офис № 2 с площ 41,01 кв.м. на първия етаж в сградата на [улица], 6а, а при извършеното вписване ипотеката е била подновена и по отношение на офис № 1 с площ 61,29 кв.м., за който искане не е било подадено. При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на определението. Първият правен въпрос /относно задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе с мотиви по всички изложени доводи и възражения, както и да обсъди процесуалното поведение на ответната страна/ касаторите поставят във връзка с оплакванията за неправилно приложение на чл.78, ал.2 ГПК. Те считат, че съдът не е отговорил на възраженията им, че ответникът не е признал иска изцяло, както и че виновно и укоримо е бездействал като не е предприел каквото и да е действие за доброволно заличаване на порочното вписване. Вярно е, че въззивният съд директно не е отговорил на тези доводи, но той ясно и категорично е приел, че ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото, което са двете предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК за освобождаване от разноски. Доводите на жалбоподателите, че ответникът не е признал иска изцяло, тъй като е поискал отхвърлянето на част от предявения иск, не кореспондират с данните по делото. В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че твърдението на ищеца за недопустимост на вписването е частично основателно - само по отношение на самостоятелен обект с идентификатор *****, имайки предвид, че отправеното от него искане за подновяване на ипотеки относно имоти с идентификатори *****, ***** и ***** не страда от пороци. Доколкото предявеният иск по чл.90 ЗКИР касае само самостоятелен имот с идентификатор *****, то признаването на иска е за целия спорен предмет. Наред с това в случая е установено, че порочното вписване е извършено от съдията по вписванията извън рамките на заявеното от ответника искане и с него се засягат правата на ищците, при което именно те са легитимирани до искат заличаването му, а не ответника. Впрочем, изрично се признава във въззивната частна жалба, че пътят за защита е само чрез иск. Поради това не би могло от ответника да се изисква да предприема действия по заличаване на вписване, което не е искал и което не го засяга. Предвид изложеното не може да се приеме, че мотивите на Варненски окръжен съд са в противоречие с посочената практика на Върховния касационен съд и е осъществено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият поставен правен въпрос е: може ли да се приеме за добросъвестно поведението на ответник, който най-късно с получаването на исковата молба по чл. 90 ЗКИР е узнал, че в негова полза е налице вписано продължаване на ипотека, но не е предприел действия по заличаване на вписването след узнаването и в хода на процеса. Този въпрос няма отговор в мотивите на съда и не може да обуслови достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Направената от съда преценка на добросъвестността, респ. на поведението на ответника, се основава на конкретните факти по делото. В така създадената ситуация друго действие, освен признаването на иска, от ответника не би могло да се изисква. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.