Определение № 50700 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 973/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 96 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 388/ 2021 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Видински районен съд по гр.д.№ 366/ 2021 г. и като краен резултат Прокуратура на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на жалбоподателя на основание чл.2 ЗОДОВ сумите 4 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди и 620 лв – обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва върху тази суми от 26.02.2021 г. до окончателното им изплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери съответно от 11 000 лв и 1 290 лв. ПРБ не е обжалвала въззивното решение, а жалбата на Г. Г. е насочена само срещу тази част от него, с която са отхвърлени претенциите му. Поради това въззивният съдебен акт /за който не съществува вероятност да е нищожен/ е влязъл в сила в частта, в която исковете са уважени до размер съответно 4 000 лв и 620 лв. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, „… което проличава и единствено от прочита му и сравнение с приетите по делото писмени доказателства, с които въззивният съд не се е съобразил заради, което то е несправедливо.“. Освен това повдига правните въпроси „При предявен иск за обезщетение на нанесени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение, задължен ли е съдът, при определяне размера на обезщетението да вземе предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, социалната среда и ангажираност, контактите, личния и социалния му живот?”; „Ако ищецът по иск по т.1 е разпознаваемо сред гражданите и медиите лице, социално ангажиран с дейност в защита на различни обществени каузи, задължава ли съдът да коментира в мотивите си дали повдигнатото и поддържано в съда срещу него обвинение е нанесло репутационни щети извън обичайните?“; и „Може ли да се приеме презумптивно, без доказателства в тази насока, доколкото Въззивният съд не ни запознава с това, от къде черпи информация за този си извод, че след като едно лице е социално ангажирано в различни обществено значими каузи, които отстоява, той е пригоден и понася по-леко незаконно повдигнатото му обвинение?”. Счита, че по отношение на тези въпроси са налице допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Ответната страна ПРБ оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение не страда от такъв тежък порок, който да е видим от обикновения му прочит, поради което не е очевидно неправилно. Що се касае до формулираните от касатора въпроси, счита че те са по съществото на спора, а не такива по чл.280 ал.1 ГПК. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира за частично недопустима касационната жалба, в частта, в която се обжалва решението на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди за разликата над 620 лв до пълния предявен размер от 1 290 лв. Цената на този иск е посочена от ищеца в размер 1 290 лв в исковата молба. Възражение срещу тази цена на иска от ответника не е правено, нито такова е повдигано служебно от съда в законния срок /чл.70 ал.1 изр.1 ГПК/. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК, въззивните решения по граждански дела, с които са разгледани искове с цена до 5 000 лв, не подлежат на касационно обжалване. Следователно жалбата е частично недопустима и в тази част следва да се остави без разглеждане по същество. В останалата част жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно. За да уважи отчасти предявените искове, въззивният съд приел, че с постановление от 21.04.2020 г. на прокурор от РП В. срещу ищеца било образувано бързо производство за извършено престъпление по чл.326 ал.1 НК. С постановление от 24.04.2020 г. той бил привлечен като обвиняем за това, че на 20.04.2020 г, в [населено място], на страницата на Гражданско сдружение „БОЕЦ“ в социалната мрежа „Facebook“, предавал заблуждаващи знаци за тревога под формата на подвеждаща информация, за това, че има инструкция от „Националния оперативен щаб“ да не се тестват медиците от МБАЛ “Света Петка“, гр.Видин и контактните с доказано заразени с коронавирус, което ще доведе до взрив на заразата във В.. Взета му била мярка за неотклонение парична гаранция в размер 2000 лв. На 13.05.2020 г. ПРБ внесла в съда предложение за освобождаване ищеца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК. По предложението било образувано АНД № 458/ 2020 г. на Видински районен съд, по което била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер 300 лв /невнесена, отменена с определение в съдебно заседание на 29.07.2020 г/. С решение № 213/ 29.07.2020 г. съдът признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Срещу решението бил подаден протест от ПРБ, по който било образувано ВНАД №173/ 2020 г. на Видински окръжен съд. С решение № 1/ 15.02.2021 г., необжалваемо, първоинстанционният акт бил потвърден. Ищецът не бил осъждан, но с постановление от 08.07.2019 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325 ал.1 и чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка“ по прокурорска преписка № 1537/ 2019 г. По това обвинение било образувано НОХД № 258/ 2020 г. на Видински районен съд, по което дело с присъда № 181/ 27.04.2021 г. ищецът бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Тази присъда обаче не била влязла в сила. Във връзка с повдигнатото му обвинение по чл.326 ал.1 НК ищецът бил притеснен, терзаел се, че е третиран като криминален престъпник, лъжец, психическото му състояние се влошило. Обвинението станало достояние на широката общественост, обаждали се хора и го заплашвали. Ищецът разбрал за повдигнатото срещу него обвинение от „Свободна Европа“ и сам отишъл в Прокуратурата, но там отказали да му дадат информация. Бил много засегнат от това, че трябвало да дава отпечатъци за криминална регистрация, че го третират като престъпник, че се петни името му и това на организацията „БОЕЦ“, на която бил основател. При тези фактически констатации от правна страна съдът извел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата да обезщети неимуществените вреди от повдигнатото срещу ищеца неоснователно обвинение, доколкото стоят в причинна връзка с него. Обвинението в престъпление се явявало незаконно винаги, щом имало влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, или наказателното производство било прекратено. Без значение за обективната отговорност на държавата било това, дали на определен етап от производството действията на ПРБ са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им били спазени всички предвидени процесуални правила. По основанието на иска страните и не спорели, спорните по същество във въззивното производство въпроси били свързани с настъпването на претендираните неимуществени вреди и наличието на причинно - следствена връзка между тях и незаконното обвинение, както и по размера на обезщетението. По тези въпроси, във връзка с иска за обезщетяване на неимуществени вреди, съдът посочил, че незаконното обвинение засегнало емоционалното състояние на ищеца, който изпитвал гняв, притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден. Засегнати били честта и достойнството му и като гражданин, и като председател на сдружение „БОЕЦ“. Като съобразил продължителността на наказателното производство /около единадесет месеца и половина/; взетата мярка за неотклонение и обстоятелството, че паричната гаранция не била внесена до отмяна на мярката; незначителният брой следствени действия, които били извършвани с участието на ищеца на досъдебното производство, участието на ищеца в три от проведените общо четири съдебни заседания в съдебната фаза на процеса; разумният срок, в който е приключило наказателното производство; паралелно воденото срещу ищеца друго наказателно производство; липсата на данни за вреди, по - различни от обичайните такива, включително липсата на доказателства за влошаване на здравето му; съществуващите в страната общественоикономически условия на живот, намерил, че обезщетение в размер 4 000 лв адекватно ще обезщети ищеца за търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди. С оглед тези мотиви на въззивния съд, от поставените от жалбоподателя правни въпроси само първият обуславя обжалваното решение. Той обаче е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В цитираните от касатора съдебни решения на поставените въпроси е отговорено по същия начин, както в обжалвания въззивен съдебен акт. При постановяването на същия е съобразена установената практика (срв. решение № 40/ 13.05.2020 г. по гр.д.№ 2683/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него), според която справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Поради това съдът по иска по чл.2 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия. Освен това при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът по иска по чл.2 ЗОДОВ е длъжен да съобрази дали част от вредите не се дължат на повдигнато обвинение за извършено друго престъпление от същото лице, ако установи, че стадии от наказателните производства са се развивали паралелно във времето (решение № 64/ 26.06.2020 г. по гр.д.№ 3132/ 2019 г., ІІІ г.о.). Обжалваният акт е съобразен с установената практика, поради което по обуславящия правен въпрос не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Останалите въпроси са необуславящи. Съдът не е посочил в акта си, че не дължи коментар на понесените от ищеца репутационни щети свръх обичайните, поради това, че е разпознаваемо сред гражданите и медиите лице и социално ангажиран с дейност в защита на различни обществени каузи. Напротив, той е посочил, че взема предвид уронването на доброто име на ищеца като основател и член на гражданско движение „БОЕЦ“ при определяне на размера на обезщетението. А що се касае до питането „Може ли да се приеме презумптивно, без доказателства в тази насока, доколкото Въззивният съд не ни запознава с това, от къде черпи информация за този си извод, че след като едно лице е социално ангажирано в различни обществено значими каузи, които отстоява, той е пригоден и понася по-леко незаконно повдигнатото му обвинение?”, то съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение при излагане на мотивите на обжалвания акт, което в производството по чл.288 ГПК не подлежи на проверка. Няма основания касационният контрол да бъде допуснат и и по твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение. Във фазата по селектиране на жалбите Върховният касационен съд не може да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, още по-малко да обсъжда доказателствата по делото. Той може да констатира очевидна неправилност само въз основа на самия акт, без да навлиза по съществото на спора. В случая жалбоподателят сам иска касационната инстанция да съпостави изводите на въззивния съд с доказателствата по делото, за да установи неправилността на обжалвания акт. Неправилност, която изисква проверка по същество, дори да е налице, не може да се квалифицира като „очевидна“. По изложените съображения съдът