Определение № 4419 от 04.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2163/2023 г.

Производството е по чл. 245, ал. 3 ГПК. Образувано е по молба вх. № 7639/23.08.2024 г., уточнена с молба вх. № 16244/26.09.2024 г. от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Иван Сергеевич Тургенев” [населено място], представлявано от Директора М. О., чрез пълномощник адв. Я. Я., за издаване на обратен изпълнителен лист за присъдените срещу молителя суми по невлязлото в сила въззивно решение № 8/20.01.2023 г, постановено по в.гр.д. № 332/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, което било отменено по реда на касационния контрол с постановеното по настоящото дело решение. По в.гр.д. № 332/2022 г., Окръжен съд – Разград е издал изпълнителен лист в полза на ищцата А. К. Н. за сумите: 8 332,20 лв., представляваща обезщетение за времето от 21.01.2022 г. до 21.07.2022 г., през което е останала без работа, поради незаконното уволнение; 3163,15 лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022 г.; и 3086 лв., удържани като обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарното уволнение. С определение № 206/16.01.2024 г. постановеното по настоящото дело, касационната жалба на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Иван Сергеевич Тургенев” [населено място] срещу въззивно решение № 8/20.01.2023 г, постановено по в.гр.д. № 332/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му по иска с правно основание чл.224 ал.1 КТ за сумата 3163,15 лв. е оставена без разглеждане, и е прекратено производството по гр.д. № 2163/2023 г. на ВКС в тази част, т.е. в тази част въззивното решение е влязло в сила. В останалата част решението на въззивния съд, предмет на изпълнението е отменено с решение № 310/27.05.2024 г., като исковете за сумата 8332,20 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ за времето от 21.01.2022 г. до 21.07.2022 г. и за сумата 3086 лв., удържана като обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, предявени срещу молителя са отхвърлени. Видно от удостоверение № 13461/25.09.2024 г., издадени по изпълнителното дело №20237620400438 на ЧСИ Д. Д., с район на действие ОС- Р., изпълнителното дело е било образувано по изпълнителен лист издаден по в.гр.д. № 332/2022 г., Окръжен съд – Разград с взискател А. К. Н. срещу длъжник ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Иван Сергеевич Тургенев” [населено място]. От длъжника по изпълнителното дело са събрани и преведени по сметка на взискателя сумите, както следва: 8 332,20 лв. – главница по изпълнителен лист; 3163,15 лв.- главница по изпълнителен лист; 3086 лв. - главница по изпълнителен лист; 1000 лв. – прието за събиране адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя; 68,60 лв. – изпълнителни разноски, представляващи обикновени такси по ТТР ЗЧСИ /общо по т.1, т.3, т.5 и т.31/; и 1385,86 лв.- изпълнителни разноски, представляващи такси по т. 26 от ТТР ЗЧСИ. Съдът намира депозираната молба с правно основание чл.245, ал.3 ГПК за частично основателна. Съгласно чл.245, ал.3 ГПК при допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение, постановено от въззивен съд и последващо отхвърляне на иска, на длъжника по изпълнението се издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните такси и разноски в изпълнителното производство. В конкретния случай, доколкото въззивното решение е частично отменено, са налице предпоставките на чл.245, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист за недължимо събраните въз основа на издадения изпълнителен лист от 20.04.2023 г. по в.гр.д. № 332/2022 г. на Окръжен съд – Разград суми, както следва: 8 332,20 лв. – главница; 3086 лв. – главница; 783,07 лв. – прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя /съразмерна част от разноските за адвокатска защита/ и 1104,52 лв. – такси по т.26 от ТТРЗЧСИ /съразмерна на недължимо събраните суми/. На възстановяване с обратния изпълнителен лист, с оглед частичната отмяна на въззивното решение, не подлежи на връщане сумата 3163,15 лв.- главница /представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ/ и разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя над размера 783,07 лв. Освен това подлежат на връщане само таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ съразмерни на недължимо събраните суми, но не и таксата по т.26, касаеща главницата от 3163,15 лв. С оглед частичната отмяна на въззивното решение, не подлежат на връщане и таксите и разноските, събрани в изпълнителното производство, които не са обусловени от размера на вземането на взискателя: 68,60 лв. – изпълнителни разноски, представляващи обикновени такси по ТТР ЗЧСИ /общо по т.1, т.3, т.5 и т.31/, поради което молбата по чл.245, ал.3 ГПК в тази ѝ част, се явява неоснователна. Водим от горното, съдът