Определение № 569 от 20.12.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Г. И. Д. e обжалвала определението на Пернишкия окръжен съд № 378 от 07.08.2009г. по гр.д.№ 528/2009г., с което е потвърдено определение №50 на съдията по вписванията при Пернишкия районен съд от 30.06.2009г., с което е отказано вписването на нот.акт №76 т.ІІ рег.№ 7572 дело № 255/20.06.2009г. за поправка на нотариален акт за дарение. Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд по чл.274 ал.3 т.2 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише нотариален акт за поправка на предходен нотариален акт П. окръжен съд е приел, че при липса на изрични правила в ГПК, следва да намери приложение общата логика на закона, който предвижда възможност за поправка на очевидни фактически грешки - неправилно изписване на цифри, имена и др. без да се засяга съдържанието на акта. Когато става въпрос за волята на страните, грешката при сключването на договора е основание за унищожаването му, а това може да стане само по исков ред. Преценката която прави съдията по вписванията по чл.32а от Правилника за вписванията според въззивния съд се отнася за всички изисквания на закона. Това становище на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС. В представеното с жалбата пред въззивния съд определение на ВКС, ТК № 366 от 10.06.2009г. по ч.т.д.№ 379/2009г. е прието, че отказът по чл.32а от Правлника за вписванията може да се основава само на такива нарушения на закона, които са свързани с изискванията за форма на нотариалния акт, други изискванията на закона, относими към вписването или ако самият акт не подлежи на вписване, следователно е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и частната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество. Настоящият състав на ВКС намира за правилно тълкуването на чл.32а от Правилника за вписванията в определение № 366 от 10.06.2009г. по ч.т.д.№ 379/2009г. Дейността по вписванията е уредена детайлно[населено място] за вписванията и в него са посочени конкретните изисквания на които следва да отговарят актовете, подлежащи на вписване. Съгласно чл.6 от Правилника за вписванията те трябва да съдържат пълни индивидуализиращи данни за страните – трите имена, ЕГН, адрес, а за юридическите лица – фирма, организационна форма и седалище, дата и място на съставяне на акта, описание на имота, цената му съответно удостоверявания материален интерес. Изисквания са предвидени и за вписване на исковите молби, ипотеки, особени залози, възбрани и др. Съдията по вписванията има правомощията по чл.280 от Закона за съдебната власт да разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и да се произнася за издаването на справки и удостоверения, както и да извършва нотариални и други действия, предвидени със закон. Следователно разпоредбата на 32а от Правилника за вписванията следва да се свърже единствено с тези правомощия и не може да се тълкува разширително като се даде право на съдията по вписванията да проверява по същество дейността на нотариуса от гледна точка на законосъобразност на нотариалното удостоверяване. В случая вписването е отказано по съображение, че се променя волята на договарящите, формирана в първия нотариален акт, което не е свързано с изискванията на чл.6 от Правилника за вписванията. С оглед на изложеното обжалваното определение, както и отказът на съдията по вписванията следва да се отменят и да се постанови вписване на нотариалния акт. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение