Определение № 247 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2684/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по постъпила молба от процесуалния пълномощник на ВИКИ 96 ЕООД за допълване на определение № 659/12.12.2022 г. по т.д.№ 2684/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските, по които съдът е пропуснал да се произнесе. Насрещната страна РАХОВЕЦ АРХИТЕКТУРА И СТРОИТЕЛСТВО ЕООД, чрез процесуален пълномощник, е представила писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК, съдържащ становище за неоснователност на молбата. Изложени са съображения, че касационното производство не се е развило в пълнота, тъй като същото е било прекратено и няма основание за присъждане на целия хонорар за водене на делото. За да се произнесе, съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО съобрази следното: Молбата за допълване на съдебния акт в частта относно разноските е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна и следва да бъде уважена, по следните съображения: С определение № 659/12.12.2022 г., влязло в на сила на 22.03.2023 г., настоящият съдебен състав е оставил без разглеждане касационната жалба на РАХОВЕЦ АРХИТЕКТУРА И СТРОИТЕЛСТВО ЕООД и е прекратил производството по делото, без да се произнесе по разноските, дължими в полза на ответника по касация, съобразно изхода от спора и своевременно направеното в отговора на касационната жалба искане. Към отговора са приложени доказателства (пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК), от които е видно, че ВИКИ 96 ЕООД е уговорило и заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лв. (с ДДС) за изготвянето на отговор на касационната жалба и за процесуално представителство пред ВКС. Възражението на ответника по молбата за намаляване на сумата, представляваща адвокатски хонорар, поради това, че към момента на приключване на производството по делото от страна на пълномощника са били осъществени само част от процесуалните действия, за които е уговорено възнаграждението, а именно да подаде отговор на касационната жалба, е неоснователно. Дори да бъде приложена разпоредбата на чл.9 ал.3 на НМРАВ, според която за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК минималното възнаграждение е в размер на ѕ от възнаграждението, дължимо по чл.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г., но не по-малко от 1 200 лв. (съгласно последната приложима редакция, обн. в ДВ, бр.88/2022 г.), то минималният размер, съобразно правилата на НМРАВ и защитимия материален интерес по делото, би бил 1 495 лв. с включен ДДС – т.е. по-голям от размера, в който възнаграждението се претендира. Предвид изложеното, не са налице предпоставки за редуциране на дължимите в полза на ответника по касация разноски и същите следва да бъдат присъдени в пълен размер, чрез допълване на определение № 659/12.12.2022 г. по т.д.№ 2684/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО. Така мотивиран и на основание чл.248 ГПК съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение