Определение № 832 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 673/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №295 от 15.06.12г. по гр.д.№394/12г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение №62 от 27.02.12г. по гр.д.№203/11г. на Велинградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Ф. М. Трампа и З. А. Трампа срещу К. З. Т. иск за установяване на собствеността на ищците върху втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХХVІІІ-общински, кв.52 по плана на [населено място], [община], както и искането за отмяна на констативния нотариален акт, с който ответникът се легитимира като собственик на имота. Въззивният съд е приел, че ищците са родители на ответника. През 1983г. на ответника е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, върху което той е построил двуетажна жилищна сграда. Грубият строеж на сградата е приключил през 1989г. Строителните книжа са издадени на името на ответника. Той е построил и сградата изцяло със свои средства и труд. Прието е, че декларацията по чл.56, ал.2 З. /отм./, с която ответникът е учредил на ищците право на строеж за втория етаж от сградата, обсъдена заедно с другите доказателства по делото, не установява възникване на вещни права върху втория етаж в полза на ищците. Затова и предявеният от тях иск за собственост на втория етаж е неоснователен. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от З. и Ф. Тр.. Жалбоподателите поддържат, че вещни права върху спорния имот възникват не от строителните книжа, а от декларацията по чл.56, ал.2 З. /отм./, която съдът неправилно приел за ирелевантна. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали разрешението за строеж има облигационен или вещен характер и дерогира ли то издадената впоследствие декларация по чл.56, ал.2 З./отм./. Ответникът в производството К. З. Т. оспорва жалбата. Счита, че поставеният от жалбоподателите въпрос е фактически, а не правен, затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от жалбоподателите въпрос не е определящ за изхода на делото, доколкото в процесния случай декларацията по чл.56, 2 З. /отм./ е ирелевантна, макар и не по съображенията, изложени от въззивния съд. Видно от данните по делото, а и от самото твърдение на жалбоподателите, изложено от тях в исковата молба, декларацията е вписана на 07.07.1999г., след като процесната сграда е била завършена в груб вид. Вписването има конститутивен ефект, съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК /решение №183/18.06.12г. по гр.д.№88/12г. на ІІ ГО; решение №27/01.06.10г. по гр.д.№2072/08г. на ІV ГО/. От друга страна недействително е право на строеж, когато е учредено за вече построена сграда. При това положение и въпросът на жалбоподателите, свързан с декларацията по чл.56, ал.2 З. /отм./, която в случая е ирелевантна, не е сред кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, по които може да се допусне касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,