Определение № 489 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. А. С. ЕГН [ЕГН], [населено място], Б. област чрез процесуален представител адвокат Д. Г. С.-АК-Б. против въззивно решение на Окръжен съд-Бургас № V-135/23.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1551/2012 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Несебър № 81/1.06.2012 г., поправено с решение № 445/19.06.2012 г., постановени по гр. д. № 894/2011 г., с което на основание чл. 31, ал. 2 ЗС Т. А. С. е осъден да заплати на А. А. Л. сумата 7 087.50 лв. обезщетение за ползите, от които ищцата е била лишена, поради невъзможността да ползва собствените си 46/60 ид. ч. от дворно място, цялото на площ от 635 кв. м., съставляващо УПИ ІІ-385, кв. 39 по плана на [населено място], ведно с 35/100 ид. ч. от втори жилищен етаж от изградената в това дворно място триетажна жилищна сграда, за периода от 29.07.2006 г. до 28.07.2011 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-29.07.2011 г. до окончателното изплащане, 500 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 29.07.2006 г. до 28.07.2011 г. вкл. и 850.50 лв. разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете. С жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. С изложение по допустимостта на касационното обжалване са възпроизведени доводите, развити с касационната жалба. С разпореждане № V-5896/29.11.2012 г. въззивният съд е оставил без движение касационната жалба с указания в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането да се представи изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не е изпълнено. Ответник по касация А. А. Л. не е взела становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание. С представеното към касационната жалба изложение по допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд всъщност е приповторено съдържанието на касационната жалба. На практика не е изпълнено императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, Не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС за посочване на правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл. Неизпълнението на изискването за посочване на правен въпрос само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение