Определение № 2176 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2581/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АРМИНА 02“ ЕООД срещу решение № 4978/28.09.2023 г. по в. гр. д. № 7108/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6886/03.05.2023 г. по гр. д. № 63221/2022 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „УниКредит Булбанк“ АД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД заплащане на сума в размер 16 018, 52 лв. – имуществени вреди, съизмеряващи се с платените от ищеца парични средства по банкова сметка на „Етажна собственост на апартхотел „Никея парк – Варна“, открита в ответната банка.

Касаторът „АРМИНА 02“ ЕООД оспорва решението с твърдения, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон – Наредба № 3/16.07.2009 г. Оплакванията са концентрирани върху съждението, че ответната банка е следвало да съобрази липсата на законосъобразно учредяване на сдружение на етажните собственици на апартхотел „Никея парк – Варна“ и да не открива банкова сметка на името на неправосубектно формирование. Според касатора необосновано е прието от въззивната инстанция, че след постановяване на решенията на административен съд София град и Върховен административен съд сдружението е изгубило своята правосубектност, тъй като такава то никога не е имало.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава достъп до касационен контрол с хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради неговата очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при твърдения, че въззивният съд е постановил своето решение, давайки разрешения на въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото:

1. „Достатъчно ли е да се спази чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/16.07.2009 г. („Наредбата“) и всеки, комуто длъжностно лице в регистър Булстат е вписало искано от него обстоятелство, може да заяви в банка и да му се открие от банката банкова сметка без да се изпълняват останалите т. 2-5 на чл. 5, ал. 1 от Наредбата?“

2. „Маловажна техническа грешка ли е на банка, ако вместо откриването на сметка на физическо лице по чл. 19 ЗУЕС без възможност да издава фактури открие сметка на сдружение с представляващ посоченото физическо лице по чл. 25 ЗУЕС с възможност да издава фактури при условие, че сдружение по чл. 25 ЗУЕС не е възниквало никога в правния мир и тази наречена в атакуваното решение „техническа грешка“ прави ли банката отговорна при неизпълнение на задълженията й по чл. 5, ал. 1, т. 1 - 5 от Наредба № 3/16.07.2009 г.?“

3. „Достатъчно основание за откриване на банкова сметка от банка ли е обстоятелството, че сдружение по чл. 25 ЗУЕС е вписано в регистър Булстат, или следва да се представят учредителен акт и спесимен - съгласие на представляващия сдружението?“

4. „При открита банкова сметка от банка на сдружение, чието вписване в регистър Булстат поради липса на изначален акт за неговото учредяване впоследствие е прогласено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт, носи ли банката отговорност за вредите на дарители и други трети лица вносители на суми по откритата и обслужвана от нея сметка?“

5. „В случай, че банката не е изпълнила задълженията си по чл. 5, ал. 1, т. 2-5 от Наредба № 3/16.07.2009 г. при откриване на сметка на неучредено, но вписано в регистър Булстат и впоследствие заличено в същия регистър сдружение, банката или регистър Булстат (респективно Агенция по вписванията) носи имуществената отговорност по ЗЗД за вредите понесени от трети лица вносители на суми по откритата и откритата и обслужвана в Банката сметка на сдружение?“

При изложените съображения касаторът формира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде селектирано за извършване на касационна проверка и отменено изцяло с присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът по касация „УниКредит Булбанк“ АД оспорва касационната жалба с твърдения, че тя е неоснователна и не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол по отношение на постановеното от Софийски градски съд решение. Поставените от касатора въпроси са изцяло хипотетични и нямат връзка с решаващите мотиви на въззивния състав. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по искова молба на „АРМИНА 02“ ЕООД срещу „УниКредит Булбанк“ АД, обективираща претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД, произтичаща от твърденията, че служители на банката са сключили договор за откриване на банкова сметка с неправосубектна страна /доколкото не е налице валидно учредяване на сдружение „Етажна собственост – апартхотел Никея парк - Варна“/. С откриване и обслужване на банковата сметка ответникът е нарушил задълженията си по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/16.07.2009 г. да проучи насрещната страна по договора и да осигури сключването на валиден договор. С това си поведение банката е нанесла вреди на ищеца, тъй като той е заплащал суми в полза на несъществуващ правен субект, с което е претърпял имуществени вреди /загуби/.

За да постанови решението си, с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е изложил съображения за възприемане на установената от районния съд фактическа обстановка - ищецът е превеждал суми по банкова сметка на „Етажна собственост-апартхотел Никея парк-Варна“, открита в „УниКредит Булбанк“ АД. Основанието за преводите е за такси за поддръжка на общи части на сградата. Етажната собственост е имала регистрация в регистър БУЛСТАТ, но в резултат на постановено от ВАС решение същата е била заличена към 06.12.2017 г. При откриване на банковата сметка на ответника са били представени данни за регистрация на етажната собственост в регистър БУЛСТАТ. В мотивите на решението си въззивният съд е изяснил фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, която включва следните елементи: неправомерно деяние от лице или лица, на които е възложено извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена връзка с него са настъпили вредоносни последици /вреди/. Счел е, че установените по делото факти не могат да се субсумират под хипотезиса на чл. 49 ЗЗД. Въпреки, че в случая етажната собственост не е имала учредено сдружение по смисъла чл. 25 ЗУЕС и същата не е можела да открие банкова сметка по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/16.07.2009 г за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /отм./, то погрешното откриване на сметка не е причинило имуществена вреда на ищеца, която да е в причинно-следствена връзка с действия на банкови служители. Това е така, защото ищецът е плащал вноски в бюджета на етажната собственост, които е дължал и с които е погасил свои съществуващи задължения. Съдът е констатирал липсата на данни етажната собственост да е оспорила плащанията на ищеца и да е претендирала от него отново същите суми, което е мотивирало извод за липса на реална имуществена вреда вследствие открита от ответника „неправомерна сметка“. Съставът на СГС е изяснил, че банката не е контролен орган в гражданския оборот и не може да носи отговорност за спорове, възникнали между депозант и трети лица, в случая етажни собственици. Счел е, че с исковата молба дружеството е очертало наличието именно на спор между него и останалите етажни собственици, а не между него и банката, доколкото платените парични суми не са отишли в патримониума на банката, а в бюджета на етажната собственост. В заключение въззивният състав е посочил, че, дори за ищеца да са възникнали имуществени вреди, то те не са в причинна връзка с поведение на банкови служители.

Не са налице твърдените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол.

В приложение на принципа, прокламиран от чл. 6, ал. 2 ГПК, касаторът, а не съдът, дължи обосноваване на твърдяната очевидна неправилността на въззивното решение, доколкото тя представлява квалифицирана форма на неправилност, различна от основанията, регламентирани в чл. 281, т. 3 ГПК. Нейното наличие следва да явства от мотивите на въззивното решение без необходимост касационната инстанция да извършва характерната за инстанционния контрол дейност по проверка относно правилно приложение на материалния или процесуалния закон, обсъждане на събраните по делото доказателства и правилно установяване на фактите. Не е достатъчно касаторът просто декларативно да посочи, че въззивното решение е очевидно неправилно, а е нужно да обоснове поради каква причина счита, че този твърде тежък порок е налице. В конкретния случай жалбоподателят „Армина 02“ ЕООД се е задоволил да преповтори оплакванията си в касационната жалба относно неправилното приложение на закона от страна на въззивния съд и необосноваността на правните му изводи. Не е изведена нито една от специфичните хипотези на очевидната неправилност – да е приложена правна норма, която не представлява част от обективното ни право, да е приложена норма в нейния обратен смисъл, да са нарушени основни правни принципи или принципи на формалната логика.

Поставените въпроси не отговарят на изискването да имат характеристиката правни, т. е. обуславящи произнасянето на въззивния съд и включени в предмета на спора, съобразно даденото с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС разяснение. При това положение съдът в настоящия си състав приема, че не е налице общата предпоставка на чл. 280 ГПК, за да бъде допуснат контрол по същество на въззивното решение. Съставът на Софийски градски съд е постановил обжалваното в настоящото производство съдебно решение с ключовите мотиви, че от изложените в исковата молба твърдения не се извежда правото на дружеството ищец да получи търсената от банката парична сума, тъй като не се явява попълнен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, доколкото липсва причинно-следствена връзка между действията, осъществени от банкови служители по откриване на банкова сметка с титуляр сдружение „Етажна собственост – апартхотел Никея парк – Варна“, и сочените да са реализирани вреди от изпълнение на дължима парична престация за покриване на разходи във връзка с управлението и поддържането на общите части в сградата. След като поставените въпроси не покриват общата предпоставка за достъп до касационен контрол, то изключено се явява задължението на касационния съд да изследва удовлетворяването на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Изложеното налага извод за отказ да бъде селектирано въззивното решение с цел осъществяване на касационен контрол.

При изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС