Определение № 2662 от 17.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2428/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности““ – МВР – [населено място], чрез процесуален пълномощник, с искане за изменение на постановеното по делото в производство по чл. 288 ГПК определение № 2336 от 22.07.2025 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че присъдените с определението разноски на ответника по касация в размер на 15 642.53 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, са прекомерни предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на предоставената от процесуалния представител адвокатска услуга. Позовавайки се на съответните приложими според него разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и на разрешенията, дадени с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС, молителят формулира искане присъдените в негова тежест разноски за платено адвокатско възнаграждение от насрещната страна да бъдат намалени до минимален размер по преценка на съда. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна – „Давит Ек“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор с мотивирано становище за неоснователност на молбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С определение № 2336/22.07.2025 г. по т. д. № 2428/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 503 от 31.07.2024 г. по в. т. д. № 196/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд и касаторът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности““ – МВР – [населено място] е осъден да заплати на „Давит Ек“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 15 642.53 лв. В мотивите на определението е прието, че същите следва да бъдат присъдени предвид недопускане на въззивното решение до касационен контрол и с оглед представените доказателства за надлежно уговаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път. Следва да бъде разгледано направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ответника по касация действия – депозиране на отговор на касационната жалба и на изложението на основанията за допускане на касационна проверка по поставени въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и при мотивирано от касатора самостоятелно основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, без явяване в открито съдебно заседание, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 36 ЗАдв, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника по касация следва да бъде намалено. В тази връзка следва да се посочи, че размерите на адвокатските хонорари, посочени в Наредбата, могат да служат единствено като ориентир и не са обвързващи за съда. Същите подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, материалния интерес, извършените от адвоката процесуални действия и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (така определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.). С оглед горното и отчитайки ниската фактическа и правна сложност на делото, обжалваемия пред ВКС материален интерес, положения от адвоката квалифициран труд и конкретният обем на извършените действия в селективната фаза по допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че определението по чл. 288 ГПК следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на ответника по касация възнаграждение за адвокат от 15 642.53 лв. на 9 400 лв. с ДДС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение