Определение № 2027 от 07.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 464/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Мидия Билд“ ЕООД и „Планекс“ ЕООД срещу решение № 70 от 12.11.2025 г., постановено по в.т.д. № 92/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 110 от 16.04.2025 г., постановено по т.д. № 394/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете, предявени от „Мидия Билд“ ЕООД, със старо наименование „Мидия инфраструктурно строителство“ ЕООД, и „Планекс“ ЕООД срещу Община Айтос за осъждане на ответника да заплати на ищците съобразно дяловото им участие в ДЗЗД „ПЛАНЕКС-МИС“ сума в размер на 30 000 лв., представляваща частична претенция от цялото вземане в размер на 1 194 439, 16 лв. за дължимо възнаграждение за извършени строително-монтажни работи съгласно извършената индексация на основание чл. 117а ЗОП, дължимо по договор за изработка № 115 от 30.09.2021 г. В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Касаторите считат, че към сключения между страните договор за изработка приложение намира нормата на чл. 117а ЗОП в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88/2023 г., което е в сила от 22.12.2023 г., като регламентираното с нея правило за индексация на цената по договор за обществена поръчка не е изведено правилно от въззивния съд. Намират, че съгласно тази норма изменението на цената по договора настъпва по силата на закона при инфлация с начална дата 31.12.2020 г., в каквато насока е уредбата в Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка, като то не зависи от волята на страните и не е необходимо между тях да е постигнато съгласие за това. Това следва и от целта на въведеното в законодателството правило, която е да се преразпредели между страните по сделката рискът от протеклите икономически процеси, които са обективно обстоятелство. Освен това доколкото в обсъжданата редакция на разпоредбата наличието на финансов ресурс не е поставено като условие за изменението на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация, то не би могло да се приеме, че тя се прилага само по отношение на договори, които не са изпълнени, както неправилно е счел въззивният съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите формулират три въпроса, по които се позовават на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържат и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касация Община Айтос е подал отговор на касационната жалба, в който заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения, че решението е правилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Бургас е приел, че предмет на разглеждане са предявени от „Мидия инфраструктурно строителство“ ЕООД, с ново наименование „Мидия Билд“ ЕООД, и „Планекс“ ЕООД срещу Община Айтос искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците съобразно дяловото им участие в ДЗЗД „ПЛАНЕКС-МИС“ /99% за „Мидия Билд“ ЕООД и 1% за „Планекс“ ЕООД/ сума в размер на 30 000 лв., представляваща частично заявена претенция от вземане в размер на 1 194 439, 16 лв. - възнаграждение за извършени строително-монтажни работи /СМР/ по реализиране на детска градина в [населено място], възложени с договор за изработка, сключен на 30.09.2021 г. Ищецът основава възникването на предявеното вземане на това, че по силата на чл. 117а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ е изменен размерът на уговореното в договора възнаграждение, което му се дължи за извършената работа, като е увеличен с оглед на настъпилата инфлация по предвидения в тази норма ред. Въззивният съд е счел за безспорно и като такова установено по делото, че между страните в производството е възникнало облигационно отношение, произтичащо от договор за изработка, сключен на 30.09.2021 г. по реда на ЗОП, по силата на който ищците, като изпълнители, са се задължили да извършат строително-монтажни работи /СМР/ по реализиране на проект „Детска градина в УПИ I в кв. 36 по действащия план на [населено място]“, а ответникът, в качеството му на възложител, е поел задължение да заплати уговореното възнаграждение за това, което е в размер на 2 428 140 лв. с ДДС. В чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че уговореното възнаграждение не подлежи на промяна, освен ако тя не се изразява в намаляване на договорените цени в интерес на възложителя и в изрично предвидените случаи при условията на чл. 116 ЗОП. Въззивният съд е намерил за установено по делото и това, че изпълнителите са извършили изцяло възложената им с договора работа до 25.10.2022 г., като тя е приета от възложителя, който е подписал изготвения на тази дата констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. Доказва се и това, че възложителят е изплатил на изпълнителите уговореното в сделката възнаграждение с плащания, извършени на 29.12.2021 г., 21.04.2022 г., 16.08.2022 г., 14.11.2022 г. и 15.12.2022 г. Въззивният съд е заключил, че съдържанието на правата и задълженията на страните по процесния договор за изработка се уреждат както от постигнатото между тях съгласие, така и от разпоредбите на ЗОП, с който са регламентирани правилата за сключване, изменение и прекратяване на договорите, сключени в резултат на процедура по възлагане на обществена поръчка. Във връзка с твърдението на ищеца, на което той основава иска си, че за него е възникнало правото да получи по-висок размер на възнаграждението от уговореното такова поради осъществяване на предвидените в ЗОП факти, при които то се индексира, съдът е тълкувал нормите на чл. 1, ал. 1, чл. 70, ал. 1, чл. 116 и чл. 177 ЗОП. Достигнал е до извод, че в закона е установено правилото за относителна неизменност на договорите за обществена поръчка, като в чл. 116 ЗОП са предвидени по изричен и изчерпателен начин хипотезите, при които е допустимо тяхното съдържание да бъде изменено. Счел е, че стойността на възложената обществена поръчка е част от същественото съдържание на договора и нейното изменението е възможно само в конкретно посочените и подлежащи на ограничително тълкуване хипотези. В чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП е предвидена възможността за изменение на договора за обществена поръчка, когато поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в първоначалната обществена поръчка, т.е. когато се променя обемът или предметът на дължимата от изпълнителя престация в резултат на стоящи извън волята на страните факти. В чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП е уредена възможност за изменение на договора за обществена поръчка, когато поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора. Съдът е съобразил, че с § 1 от Закона за допълнение на ЗОП, обн. ДВ бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г., е приета разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 ЗОП, в която е предвидена възможността в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3 ЗОП да бъде изменена цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, като това изменение се извършва по начина, регламентиран в Методика, одобрена с акт на Министерския съвет. За да прецени по отношение на кои договори се прилага въведеното в чл. 117а, ал. 1 ЗОП ново правило, въззивният съд е взел предвид нормата на § 2 от ПЗР към ЗД на ЗОП, съгласно която методиката по чл. 117а, ал. 1 ЗОП се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗОП, сключени преди влизането в сила на този закон, както и разпоредбата на § 4 от ПЗР към Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация /Методиката/, в сила от 30.09.2022 г, съгласно която на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство. Наред с това, съдът е съобразил и целта на въведената нова уредба, която е да бъде осигурена възможността за изпълнение на вече сключени по реда на ЗОП договори за възлагане на дейности с предмет строителство, ремонт, реконструкция, модернизация, доставки и услуги, което е затруднено поради настъпили в страната в периода 2020 г. - 2022 г. инфлационни процеси в цените на строителната продукция, доставките и услугите, като се извърши индексация на уговореното възнаграждение, което се следва на изпълнителя. С оглед на всичко това е заключил, че за да се приложи правилото на чл. 117а, ал. 1 ЗОП, не е достатъчно да е изпълнено само условието по § 4 от ПЗР към Методиката, а именно дейностите, за които се следва възнаграждение, да са извършени след 30.06.2021 г., а е необходимо и възнаграждението по съответния договор все още да не е престирано на изпълнителя от страна на възложителя. Правилото на чл. 117а, ал. 1 ЗОП не се прилага по отношение на договори, по които вече са осъществени престациите на двете страни и в този смисъл е налице едно приключено чрез надлежно изпълнение правоотношение. Въззивният съд е счел, че по делото се установява, че процесният договор е бил изцяло изпълнен с извършени от двете страни насрещни престации на 25.10.2022 г., като искане за неговото изменение е направено от изпълнителите след това – на 27.10.2022 г. Доколкото изпълнителите са извършили всички възложени с договора строителни дейности, то не може да се приеме, че за тях са съществували непредвидени обстоятелства, като значително повишаване на цените на строителните материали, които да са направили завършването на работата или невъзможно, или крайно обременително. Ето защо правилото на чл. 117а ЗОП не може да бъде приложено към процесния договор. Освен това въззивният съд е съобразил, че самите изпълнители са удостоверили стойността на извършените СМР-та в подписаните от тях протоколи за приемане на работата, с която възложителят се е съгласил, поради което те не могат след това да искат промяна на тази стойност, като се основават на факти, които са съществували към датата на изявленията им в протоколите за нейния размер, какъвто е фактът на настъпилата инфлация. Въззвиният съд е посочил още, че с нормите на чл. 116 ЗОП и чл. 117а ЗОП са уредени предпоставките и условията, при които е допустимо страните по договора за изработка, сключен по реда за възлагане на обществени поръчки, да изменят постигнатото между тях първоначално съгласие относно възнаграждението. При тяхното осъществяване обаче не възниква правото на изпълнителя да получи по-високо възнаграждение, съответно задължението за възложителя да плати такова, а възниква единствено възможност страните да преговарят за постигане на съгласие за изменение на това възнаграждение. Ако такова не бъде постигнато, изпълнителят може да иска изменение или прекратяване на договора пред съда по реда на чл. 307 ТЗ. По делото се установява, че въпреки че ищците са отправили предложение до ответника за изменение на договора, като бъде увеличен размерът на дължимото възнаграждение за извършените работи поради инфлацията в страната, съгласие за това не е постигнато. Следователно процесният договор не е изменен и за изпълнителите не е възникнало вземане за получаване на възнаграждение в размер над уговорения в неговото съдържание, каквото се претендира с предявения иск. Това прави искът неоснователен, както е приел и първоинстанционният съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя три въпроса, като по всеки от тях се поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първият от тях е: Може ли изпълнителят по договор за обществена поръчка по силата на императивна правна норма чл. 117а от ЗОП, обн. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г. (директно от закона), чрез която се допълва или изменя договорното съдържание, да получи увеличен размер на дължимата по договора цена, изчислен по реда на приета от МС методика, при настъпила инфлация, която е довела до съществено увеличение на цените на основните стоки и материали, или за да се индексира цената, следва да има постигнато съгласие между страните за нейното изменение?. Този въпрос касае тълкуването и прилагането на материалноправната норма на чл. 117а ЗОП в редакцията й, обн. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г., която въззивният съд е счел, че е приложима към възникналото между страните правоотношение по сключен по реда на ЗОП договор за изработка, поради което има характера на правен. Той е включен и в предмета на делото, тъй като ищците твърдят, че правото им да получат претендирания размер на възнаграждението за извършени строителни работи по договора е възникнало на основание посочената правна норма. По този въпрос е налице и произнасяне в обжалваното решение, в което въззивният съд е тълкувал нормата на чл. 117а ЗОП и е достигнал до извода, че с нея не е уредена хипотеза, при която възнаграждението по договор за обществена поръчка с предмет строителство се изменя по силата на закона при настъпили инфлационни процеси, а е предвидена възможност за такова изменение на договора, ако страните постигнат съгласие за това. Следователно по отношение на първия формулиран въпрос е осъществено общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. По него няма произнасяне в задължителна практика на ВКС и ВС, като той не е бил предмет на разглеждане и в практиката на ВКС, постановена до момента по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът, по който се допуска касационен контрол, трябва да бъде уточнен от съда съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: Има ли право изпълнителят по договор за обществена поръчка да получи на основание чл. 117а ЗОП в редакцията на нормата, обн. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г., преди изменението й, обн. ДВ, бр. 108 от 30.12.2023 г., увеличен размер на уговорената цена при наличие на инфлация, в резултат на която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, от които е формирана стойността на договора, или за да възникне това право, е необходимо между страните да бъде постигнато съгласие за изменение на цената? Доколкото въззивното решение се допуска до касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочения въпрос, няма да бъдат разглеждани доводите на касаторите за това, че в обжалвания акт съдът се е произнесъл и по още два въпроса, по които е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и за наличие на специалното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане до касация на решението като очевидно неправилно. Тези доводи са свързани с оплаквания за наличие на пороци на обжалвания акт, водещи до неговата неправилност, които са заявени и в касационната жалба, поради което по тях касационният съд ще се произнесе в решението, което ще бъде постановено по реда на чл. 290 ГПК. Предвид извода, че решение № 70 от 12.11.2025 г., постановено по в.т.д. № 92/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на касаторите трябва да бъдат дадени указания да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, която съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 306, 78 евро. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение