Определение № 50589 от 14.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 66/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Рила Ферм“ЕООД, [населено място] и насрещна касационна жалба на РПК Рила, [населено място] против решение № 418 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 2434/2020г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Г. В. е поддържал, основание квалифицирано от него като чл.280, ал.1,т.3 ГПК вр. чл.281,т.3 ГПК. Изложено е кратко оплакване квалифицирано от страната като необоснованост и неправилност на изводите на съда. Изложени са фактите по делото и е развито подробно разбирането за неправилна правна квалификация на претенциите Развити са подробни съображения относно частичното отхвърляне на иска, като оплакването на страната е свързано с това, че съдът зачел едни разходи, а други не. Развити са още и подробни оплаквания относно неправилната квалификация на иска, като е посочено, че съдът не е отчел съществуващите мандатно и наемно правоотношение. В заключение са поставени въпросите: „ Следва ли на довереник, който е действал като добър стопанин да му бъдат възстановени всички разходи, свързани с изпълнението на поръчката. “и 2 / „ Нарушени ли са съдопроизводствените правила, ако второинстанционния съд не се е произнесъл по въпрос, с който е бил сезиран в жалбата, с което било обжалвано първоинстанционното решение“. Други доводи не са развити. С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да липсват оплаквания от касатора за това. В настоящия случай, макар и неопределен като недопустимост на обжалвания съдебен акт,с изложението е наведен довод за неправилна правна квалификация на предявения иск и в тази връзка за разглеждане на иск, какъвто не е бил предявен, с оглед наличие на договорно правоотношение между страните. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на „Рила ферм“ ООД, [населено място] против РПК „Рила“ в обстоятелствената част, на която ищецът е поддържал, че с ответника е бил обвързан с договор за наем на имот, чието предназначение е следвало да бъде променено, с оглед издадено разрешение за това от Община Рила. Твърдял е още, че освен с този договор за наем, страните са били обвързани и с възлагане на изпълнение на дейности по сключване на договори и строителство, във връзка с така даденото разрешение, както и с възлагането на надзор за това изпълнение, до приключване на обекта, като възложителя не е предоставил средства на изпълнителя за поръчката, а за целта, с оглед извършване на необходимото за осъществяване на строителното разрешение е бил упълномощен от председателя на ответната РПК, управителят на ищеца. Поддържано е още, че строителните дейности са били изпълнени, съобразно възложеното и са приключили с издаване на разрешение за ползване на строежа, поради което ищецът представил на ответника необходимите книжа / по сключване от името на РПК договори за строителство и надзор и за плащане на конкретното строителство със собствени на ищеца средства/. Посочено е също така, че ответникът е бил поканен за заплати направените разходи по осъщественото строителство. Действително, в исковата молба, противно на твърдяното наличие на договорно правоотношение между страните, ищецът непрецизно е поискал заплащане на „сумите, с които се е обогатил ответникът“, като в противоречие с така заявеното е претендирал изцяло заплатеното като разходи по възложеното, но това противоречие между обстоятелствена част и петитум е било отстранено от първостепенния съд още с доклада по чл.146 ГПК, а и ако въззивният съд е счел, че не е отстранено то негово е било задължението да го отстрани, включително и по реда на чл.129 и сл. ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.79,ал.1 вр. чл.280 ЗЗД, изведено от твърдяното от ищеца наличие на мандатно правоотношение в доказване, на което същият е представил и пълномощното, с което е разполагал управителя му, като съдържанието на договора / по дефиниция неформален/ следва да бъде установявано в хода на процеса и е въпрос по съществото на спора. При така депозираната искова молба, въззивният съд, без да се съобрази с изрично заявеното наличие на договорно отношение между страните и търсените на договорно основание суми, противно на изложеното от него в мотивите, с които това правоотношение е признато за съществуващо е приел, че основание, на което следва да бъде заплатено даденото за осъществяване на поръчката липсва, мотивирано с това, че пълномощното дадено на управителя на ищеца не съдържа възлагане за плащане на СМР изрично, поради което е приложил субсидиарния състав на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, като е разгледал фактите изискуеми от този фактически състав - оценявайки обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда / а не на страните/ по приложение на закона, като всеки сезиран съд е длъжен да я изведе самостоятелно от обстоятелствената част и петитума на иска. В случая, както подробно бе описана обстоятелствената част на исковата молба въззивният съд не е съобразил, че същата изцяло се отнася към факти, свързани с твърдяно договорно правоотношение по договор за поръчка с всички правни последици, произтичащи от неговото изпълнение. Изводът се налага поради това, че всички очертани обстоятелства от ищеца са свързани именно с твърдението, че по силата на упълномощаването и възлагането на конкретна дейност по осъществяване на разрешение за промяна на предназначението на наетия от него имот, същият е предприел редица правни действия по изпълнение от името на ответника на строителни работи по осъществяване на разрешението на Община Рила. Следователно, при това процедиране на въззивният съд и разглеждане на факти които не са заявени от ищеца, а неразглеждане на заявеното от него се налага извод за евентуална недопустимост на решението като постановено по непредявен иск. Ето защо, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Същото, следва да се допусне до касационно обжалване и в частта по подадената насрещна касационна жалба, която се разглежда, с оглед разглеждането на касационната жалба. Съображенията за нейното допускане до касационно разглеждане са аналогични, с оглед служебната преценка за евентуална недопустимост на съдебния акт, предполагаща възобновяване на цялостната висящност на спора. С оглед изложеното се установяват предпоставките по чл.280, ал.2 ,предл. 2-ро ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението, за проверка на неговата евентуална недопустимост. Касаторите / по касационната и насрещната касационна жалба/ дължат държавна такса, съобразно интереса си, както следва - „Рила Ферм“ ЕООД – в размер на 147.21лв., а РПК, [населено място] – в размер на 736.04лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение