Определение № 903 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение №.60/21.03.24 по г.д.№.7/24 на АС Бургас – с което, след частична отмяна на реш.№.1031/3.10.23 по г.д.№.674/22 на ОС Бургас /в частта, с която са отнети 21 дружествени дяла на обща стойност 21лв. и два автомобила по пазарна стойност към датата на предявяването на иска 1110лв. и 2600лв./, предявените от КПКОНПИ срещу И. Г. И. и А. Д. И. искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно изброено в решението имущество са отхвърлени като неоснователни. Ответните страни И. Г. И. и А. Д. И. не вземат становище Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е прието, че кумулативно изискуемите предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество са проверяваното лице да е привлечено в качеството на обвиняем за престъпление, визирано в чл.108 ал.1 ЗПКОНПИ, и да съществува обосновано предположение, че имуществото му е незаконно придобито. В случая първата предпоставка е налице-ответникът И. И. /в граждански брак с ответницата А. И. от 5.09.09/ е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.304а вр. с чл.304 ал.1 НК /за това, че на 19.11.20 в [населено място], на [улица], дал дар /подкуп/ в размер на 200лв. на длъжностни лица-полицейски органи - за което е осъден на 6м. „лишаване от свобода“ с отложено изпълнение (чл.66 ал.1 НК) за изпитателен срок от 3г. и 1000лв. глоба, като предмета на престъплението е отнет (чл.307а НК) в полза на държавата-присъда №.300/01.12.20 по нохд№.1253/20, БОС/, което попада в обхвата на чл.108 ал.1 т.21 ЗПКОНПИ. Не е налице, обаче, втората предпоставка. В тежест на Комисията е да установи, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица по смисъла на § 1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ - това е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. Съдът е изходил от дефинитивната разпоредба на §1 т.4 ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ - съгласно която „имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него/ и, позовавайки се на ТР №.4/18.05.23 по тълк.д. №.4/21 на ОСГК на ВКС, е посочил, че предмет на отнемане по реда на ЗПКОНПИ е незаконно придобито имущество-това е имуществото, за което не е установен законен източник на доходи; имуществото е необходимо да е налично към датата на проверката и да може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ; наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане, а преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие; последното е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлкo 150 000лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд; само в случаите, когато се установи такова несъответствие, на проверка подлежат доходите на проверяваното лице за изследвания период, източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. От друга страна към стойността на наличното имущество в края на проверявания период е неправилно да се прибавя и установения „отрицателен нетен доход“ на ответниците - проверявани лица, тъй като по този начин към имуществото им се добавят техни разходи, превишаващи брутните им приходи - което е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1 т.3, 4 и 8 ДР на ЗОНПИ и в противоречие с трайно установената практика на ВКС, вкл. ТР №.4/21 от 18.05.23, ОСГК на ВКС; когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1 т.4 ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1 т.3 ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1 т.8 ДР на ЗОНПИ /реш.№.50130/03.01.24 по г.д.№.5134/21, ІV/. В случая от събраните доказателства /вкл. писмени, СИЕ, САТЕ/ е установено, че стойността на притежаваното от ответниците имущество, придобито през проверявания период и налично в края му, възлиза на 6 365лв. при пазарна стойност на двата леки автомобила с оценка от САТЕ към датите на придобиване /към предявяване на иска същата е значително по-ниска-1100лв. на л.а.“Рено“ и 2600лв. на л.а.“Ситроен“/. При това положение стойността на процесното имущество не надвишава 150 000лв. /прието е, че първоинстанционният съд неправилно – в отклонение от горепосочената практика - е прибавил и установения по делото отрицателен нетен доход/, не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1 т.3 ДР на ЗОНПИ и предявеният иск е неоснователен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1. „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“ /ППВС 1/53, ППВС 7/65, ППВС 1/85, т.19 ППВС 1/4.01.01, реш.161/4.10.16 ІІ ТО, реш.№.157/8.11.11 ІІ ТО, реш.№.134/ 3.12.13, ІІ ТО, реш.№.324/22-94-19, ІV ГО, т.1 ТР 1/13, ОСГТК/; 2.“Следва ли при определяне на несъответствието да се вземат предвид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната във връзка с първия въпрос, въззивният съд следва да даде собствено разрешение на предмета на делото след самостоятелна преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните от значение за изхода на спора. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Изложила е собствени мотиви по съществото на спора, посочила е кои факти намира за установени и защо те са релевантни и какви правни изводи прави, съобразявайки оспорването на отнемането на имущество и приложимите императивни разпоредби и практика. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от практиката и основанието по чл.280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос така, както е зададен, е неясен и несъответен на мотивите на съда. Дори да се приеме, че е налице годно общо основание, във връзка със същия е налице практика на ВКС. Съгласно същата от легалната дефиниция, установена с § 1 т.8 ДР на ЗОНПИ за „нетни доходи“ - доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му-следва, че нетният доход по смисъла на тази разпоредба е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е.- оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина; когато установената стойност на имуществото по смисъла на § 1 т.4 ДР на ЗОНПИ е по-малка от 150 000лв., извод за наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1 т.3 ДР на ЗОНПИ е неправилен; до такъв се достига, когато към стойността на наличното имущество се добавят отрицателни величини, неправилно възприемани като „отрицателен нетен доход“ на ответниците; по този начин към имуществото им се добавят техни разходи, превишаващи брутните им приходи - което е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1 т.3, 4 и 8 ДР на ЗОНПИ, респективно – в противоречие и с трайно установената практика на ВКС, вкл. и с актуалната задължителна такава, обективирана в ТР №.4/21 от 18.05.23 на ОСГК на ВКС-в което изрично е разяснено, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период; при това положение в случаи, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1 т.4 ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000лв., няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1 т.3 ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1 т.8 ДР на ЗОНПИ /реш.№.50130/ 3.01.24 по г.д.№.5134/21, IV ГО, опр.№.815/20.02.25 по г.д.№.2866/24, ІІІ ГО, и др. /. Въззивният съд е съобразил така установената практика и сам се е позовал на нея. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,