Определение № 303 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1394/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело“ със седалище в [населено място] срещу решение № 20 от 29.01.2021 г., постановено по в. т. д. № 312/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С посоченото решение е потвърдено решение № 42 от 19.03.2019 г. по т. д. № 2/2018 г. на Окръжен съд - Русе, с което е отхвърлен предявеният от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело“ против „АБВ - Инвест“ ЕООД иск за заплащане на сумата 58 048.32 лв., претендирана по правилото на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД като платена на отпаднало основание - прекратен поради виновно неизпълнение от ответника договор от 11.12.2014 г., и са присъдени разноски на ответника по чл.78, ал.3 ГПК. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е отказал да се произнесе по доводите му за разваляне на договора по причина на неспазване на срока за изпълнение с мотив, че с въззивната жалба е въведено ново основание за разваляне на договора. Навежда оплаквания за неправилно възприемане от страна на въззивния съд на фактическата обстановка „относно релевантните по делото обстоятелства“ и за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че възложителят, а не изпълнителят, е неизправна страна по договора. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, аргументирано с възпроизвеждане на съдържанието на касационната жалба. Ответникът по касация „АБВ - Инвест“ ЕООД със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 21.06.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Изпълнителна агенция /ИА/ „Военни клубове и военно - почивно дело“ против „АБВ - Инвест“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 58 048.32 лв., Апелативен съд -Велико Търново е приел, че сключеният между страните договор № Б-128/27.10.2015 г. не е прекратен /развален/ поради виновно неизпълнение от страна на ответника и последният не дължи на ищеца претендираната с иска сума, представляваща авансово получено възнаграждение по договора. След самостоятелен анализ и преценка на доказателствата въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: С договор № Б-57/11.12.2014 г., сключен след проведена процедура по обществена поръчка“, ищецът ИА „Военни клубове и военно - почивно дело“ в качеството на възложител е възложил, а ответникът „АБВ - Инвест“ ЕООД в качеството на изпълнител е поел задължение да извърши аварийно проектиране и изграждане на нова ограда на обект Военен клуб в [населено място] съгласно „Техническо задание“ и „Техническо предложение за изпълнение на поръчката“. Техническото задание включва изготвяне на проект за подпорна стена и извършване на СМР за изграждане на нова ограда по дължина на имота на Военен клуб - [населено място], състояща се от две части - плътна подпорна стена и метална конструкция. Общата стойност на договора е 100 740.86 лв. без ДДС, като изпълнителят е спазил уговорката за авансово превеждане на 80 % от възнаграждението в размер на 80 592.60 лв. на 18.12.2014 г. В договора е постигнато съгласие за изпълнение на възложената работа в срок от 45 дни, в т. ч. 7 дни за изготвяне на проект и 38 дни за изпълнение на работите, считано от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка не по-късно от 10 дни от подписване на договора. В чл.18 на договора са уговорени основания за неговото прекратяване и разваляне, в т. ч. чрез едностранно двуседмично писмено предизвестие от изправната страна, ако другата виновно не изпълнява в срок свое задължение по договора /т.2/. На 24.12.2014 г. изпълнителят е подал в [община] уведомление по чл.195, ал.3 ЗУТ за започване на действия по премахване на саморазрушаващи се опасни участъци от съществуващата ограда, по повод на което е извършена проверка от компетентните органи на общината и е констатирано, че строежът попада в територията на археологически паметник на културата от национално значение „Антична крепост Сексагинта Приста“ и е незаконен по см. на чл.255, ал.2, т.3 ЗУТ. С оглед статута на обекта, намиращ се в имот - публична държавна собственост, извършването на строителни дейности в него е подчинено на специални правила и всички ограничения следва да бъдат указвани от [община] при издаване на строителни книжа, а проектите да се одобряват след съгласуване с НИПК. Във връзка с констатациите от проверката на 16.01.2015 г. от Министерство на културата е наложена принудителна административна мярка „спиране на строителството“ и е разпоредено възложителят да представи за съгласуване проектна документация за строителство на ограда в имота, а РИМ - Русе да извърши пълно археологическо проучване на участъка за сметка на възложителя. Достъпът на имота е забранен със заповед от 11.02.2015 г. на кмета на [община]. След поредица от действия на 30.03.2016 г. е издадено разрешение за строеж и на 25.08.2016 г. ответникът е сключил договор за създаване на обединение „АБВ - Инввест - Стима“ за изграждане на обекта с дружество, притежаващо удостоверение за право да извършва строежи по чл.137, ал.1, т.1, б.“м“ ЗУТ. На 08.03.2017 г. е съставен констативен протокол, подписан от представители на двете страни по договора, в който са констатирани извършените и неизвършени работи. Изготвен е доклад от 15.03.2017 г. на комисия към изпълнителната агенция - възложител, в който е отразено, че действително извършените от ищеца работи са на обща стойност 38 234.27 лв. без ДДС. Впоследствие, по повод промяна в дължината и посоката на трасето на оградата, комисията е редуцирала общата стойност на изпълнените работи до 22 544.37 лв. и е направила предложение изпълнителят да претендира от изпълнителя връщане на част от платения аванс по договора в размер на 58 048.32 лв. без ДДС. На 21.11.2017 г. ищецът - възложител е отправил до ответника - изпълнител уведомление за прекратяване на договора с покана за връщане на част от получения аванс до размер на посочената сума поради отпадане на основанието за задържането й. Според заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, общата стойност на всички извършени на обекта работи е 48 345.76 лв. В резултат на съвкупна преценка на така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че не е налице твърдяното в исковата молба виновно неизпълнение на поетите от ответника задължения, което да съставлява основание за разваляне на договора при предпоставките на чл.87, ал.1 ЗЗД и тези, уговорени в договорната клауза на чл.18, ал.1, т.2. Въззивният съд се е произнесъл, че неизправна страна по договора е ищецът - възложител, тъй като действията му в преддоговорните отношения и при сключване на договора с изпълнителя са в отклонение от принципа за добросъвестност по чл.12 ЗЗД. В тази насока съдът е изложил съображения, че още към 2007 г. ищецът е разполагал с информация, че поради особения статут на имота, в който е възложил извършване на строителни дейности, извършването на строителство и на изкопни дейности трябва да се предхожда от пълно археологическо проучване, а самото строителство е подчинено на специална процедура по съгласуване и одобряване, предвидена в Закона за културното наследство и ЗУТ, но не е отразил тези данни при провеждане на предварителната процедура за обществената поръчка и не ги е съобщил на ответника при сключване на договора. В резултат на този пропуск се е наложило извършване на поредица от допълнителни действия, съгласувателни процедури и т. н., които са попречили и на двете страни да изпълнят поетите с договора задължения, в т. ч. и на възложителя да осигури своевременно разрешение за строеж на обекта. Невъзможността да се осигури разрешение за строеж и да се започне строителството е препятствало възможността ответникът да реализира възложените му строителни дейности в рамките на уговорения в договора срок. Обстоятелството, че ответникът е предприел изкопни работи в имота без строителни книжа и ищецът - възложител е понесъл имуществена санкция, е преценено от съда като ирелевантно за последвалото отклонение от нормалното развитие на процеса по изпълнение на договорените работи. Съдът е посочил, че отклонението се дължи на специалния статут на имота, изискващ спазване на особени правила и процедури за извършване на строителни работи, което е следвало да бъде указано ясно на ответника преди и при сключване на договора, за да бъдат определени ясно и точно правата и задълженията на страните. Предвид факта, че ищецът не е сторил това нито в процедурата за обществена поръчка, нито при сключване на договора, а едва в хода на изпълнение на договора е изискал от ответника представяне на удостоверение за притежавана квалификация за извършване на строежи по чл.137, ал.1, т.1, б.“м“ ЗУТ, липсата на удостоверение също е счетено от съда като ирелевантно за изправността на ответника като страна в облигационното правоотношение. Като аргумент за извода, че неизправна страна по договора е ищецът - възложител, въззивният съд е изтъкнал и предприетото в хода на изпълнение на договора разделяне на имота, което е довело до изменение в параметрите на възложеното строителство. Въз основа на доказателствата въззивният съд е приел, че след уточняване на задължителните процедури за разрешаване и извършване на строежа всички действия на ответника са били насочени към тяхното спазване и изпълнение с цел постигане на дължимия по договора резултат, независимо от настъпилите промени в начина на изпълнение. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е направил заключение, че поведението на ответника не е предполагало разваляне на договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД и че отправеното от ищеца изявление за разваляне /“прекратяване“/ не е породило целените правни последици, поради което не е осъществена хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на получения по договора аванс до размер на претендираната с иска сума от 58 048.32 лв. Във въззивната жалба ищецът е поддържал и доводи за разваляне на договора поради неспазване на срока за изпълнение на възложената работа от ответника, но въззивният съд е преценил, че същите не следва да бъдат разглеждани, тъй като са въведени за пръв път пред въззивната инстанция и неспазването на срока не е посочено като основание за разваляне на договора нито в отправеното до ответника уведомление от 21.11.2017 г., нито в исковата молба. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено единственото поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение - очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ищец по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, не е обосновал нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, изведени в практиката на ВКС. За да аргументира очевидната неправилност, касаторът дословно е възпроизвел съдържащите се в касационната жалба доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение, а именно - необоснованост на изводите на въззивния съд, че изправна страна по договора е възложителят, а не изпълнителят, погрешна преценка на релевантните за спора обстоятелства и несъответствие с данните по делото на извода, че неспазването на срока за изпълнение на възложените с договора строителни работи е релевирано като основание за разваляне на договора за пръв път с въззивната жалба. Поддържаните доводи не насочват към очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а изискват извършване на касационна проверка по реда на чл.290 ГПК за наличие на въведените с касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно, поради което не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 312/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,