Определение № 385 от 04.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5432/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 5033 /10.05.2014 год. на [фирма] С./ П. АД/ чрез юриск. К. В. срещу въззивно Решение No 180 от 07.04.2014 година по [населено място] .д .Nо 1055/ 2013 година на ОС- Плевен по иск по чл. 109 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение неправилно,постановено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че по въпросите: ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост по отношение на общите части на сградата? За допустимостта съдебното решение да почива на обяснения на вещо лице експерт при разпит в залата, които не са в обхвата на поставената му по делото задача? Изграждането на стълби за достъп до офиса на Б. и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи, монтиране на климатична инсталация/ външно тяло/ на външната стена на фасадата съставляват ли действия п възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС ? следва ВКС да се произнесе, тъй като са от съществено значение за прилагането на закона и развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация А. В., приподописана от адв.Н.Д. - АК П., с който отговор се поддържа довод за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 ГПК, респ. се навеждат доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване ,както и се излагат обстойни доводи за неоснователност на доводите по същество на касационната жалба. Претендира разноски по делото по представения списък на разноските. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем по см. на чл.280 ГПК съдебен акт, постановеното решение е по вещен иск по чл. 109 ЗС ,чиято цена е обусловена от цената на недвижимия имот чиято защита се търси /НА 79/2003 год./ и е процесуално допустима. Доводите на ответника по касация в тази насока и искането му за прекратяване на касационното производство на основание чл. 280 ал.2 ГПК са неоснователни и не могат да бъдат възприети, а доколкото самият ток като ищец не е посочил цена на иска си по чл. 109 ЗС, нито решаващият съд е съобразил служебно същата по правилата на чл. 69 ал. 1 т.2 ГПК, не може да обуслови друг извод от направения. С посоченото решение ,окръжният съд – в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по уважения иск по чл. чл. 109 ЗС, с който П. АД С. е осъдена да премахне изградените сервизно помещение и офис от стълбищната площадка на първия етаж на съществуваща административна сграда с идентификатор 03366.602.164.1, изградена в ПИ в [населено място] ул. „И. В. „ 2; да премахне рампа за инвалиди и стълбище към входа на офиса на банката /като възстанови съществуващото преди това стълбище/; да премахне 10-бр. външни тела за климатици, разположени от външна страна на северната фасада на сградата, граничещи с лятна градина – ПИ с идентификатор 03366.602.199 [населено място], собственост на ищеца; да възстанови комините за общо ползване и премахне изградена канализационна система, заустена във водосточната тръба от северната страна на сградата. За да уважи исковете по чл. 109 ЗС, решаващият съд е приел, че извършеното от П. АД С. преустройство на наетите етажи на административната сграда/ собственост на участващите по делото трети лица –помагачи/, изразяващо се в изграждане на външно стълбище с рампа за лица с увреждания от южната фасада, преустройство на сервизно помещение и офис на първия етаж, преграждащи достъпа на стълбището до таванското подпокривно пространство,премахване на комините, поставяне на външни тела на климатиците по северната фасада и изграждане на частична канализационна система, заустена във водосточната тръба от северната страна на сградата съставляват действия, с който се пречи на ищеца А. В. да упражнява правомощията си на собственик на МАЗЕ, преустроено в кафе-дискотека и съответно на идеални части от общите части на сградата и на собственик на съседен / от север/ ПИ с идентификатор 03366.602.199 [населено място] - лятна градина функционално обслужваща обект/ в режим на етажна собственост с преустроените помещение, наети от Б. / кафе-дискотека, намиращи се в мазето на сградата, собственост на същия и притежаващите от него идеални части от общите части на сградата. След преценка на основанията за допускане на касационното обжалване, изложените доводи и ангажираната съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване в приложното поле на по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по поставените въпроси, тъй като макар и свързани с конкретиката на делото, касаят принципни виждания по приложение на закона за защита в рамките на негаторния иск по чл. 109 ЗС на собственика на обект в етажната собственост, когато с „ неоснователното посегателство“ на собствеността се засягат правомощията му на собственост по отношение на общите части на сградата. При допускане на касационното обжалване, касаторът следва да заплати пропорционална ДТ, определена на база цената на иска. С оглед на данните за данъчната оценка на имота на ищеца, отразена по НА 79/2003 година и съобразно изискванията на чл. 18 ал.2 т.2 във вр. с чл. 1 на Тарифата на ДТ, които събират съдилищата по ГПК, касаторът П. АД С. следва да заплати ДТ от 52.25 лв. /петдесет и два и 0.25 лв./. Сумата следва да бъде платена по сметка на ВКС в седмодневен срок от получаване на съобщението до страната - касатор, като се представят документи за извършеното плащане по банков път на съда. При неизпълнение касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия