Определение № 2454 от 15.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4476/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. М., подадена чрез процесуалния представител адв. Н. Я., против въззивно решение № 134 от 09.07.2024 г. по в. гр. д. № 204/2024 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което е потвърдено, като правилно, решение № 1795 от 15.12.2024 г., постановено по гр. д. № 32/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което са отхвърлени предявения от Т. Д. М. против ЧСИ Н. И. В., рег. № 814 на КЧСИ, иск с правно основание чл. 441 ГПК за заплащане на сумата от 19 718,83 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди вследствие извършени на 23.04.2021 г. преводи от банковата му сметка ... в „Общинска банка“ АД, изразяващи се в незаконосъобразни действия по индивидуално принудително изпълнение по изп. д. № 20148140400440 и изп. д. № 20168140400643, насочени срещу несеквестируеми вземания, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, по застрахователна щета 0411-155-0003-2018 г., присъдени съгласно решение № 1100 от 14.12.2018 г. по т. д. № 87/2018 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, потвърдено с решение № 251 от 23.10.2019 г. по в. т. д. № 184/2019 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, като неоснователен и недоказан, както и предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 3403,83 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 19 718,83 лв. за периода от 23.04.2021 г. до 03.01.2023 г. С решението са присъдени съдебно деловодни разноски. Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи – на страната на ищеца „Общинска банка“ АД и на ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответните страни по касация – ответникът ЧСИ Н. И. В., подаден чрез процесуалния представител адв. М. И. и от третото лице-помагач Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, подаден чрез процесуалния представител юрк. Н. Г.. Поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, излагат и становище по същество за неоснователност на жалбата. ЧСИ Н. И. В. претендира разноски. Третото лице-помагач „Общинска банка“ АД също е получило препис от касационната жалба, но не е подало отговор и не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: Въззивният съд е изложил, че Т. М. твърди, че неправомерните действия на ЧСИ Н. В. се състоят в това, че е насочил индивидуалното принудително изпълнение върху негово несеквестируемо вземане, преведено по сметката му в „Общинска банка“ АД и представляващо обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“, присъдено с влязло в сила решение по т. д. № 87/2018 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. Установено е противоправно бездействие на ЧСИ Н. В. по изп. д. № 20148140400440 и по изп. д. № 20168140400643. С писмо от 27.01.2020 г. и във връзка с изпратеното запорно съобщение „Общинска банка“ АД е уведомила ЧСИ Н. В., че по блокираната разплащателна сметка на Т. Д. М. е постъпила сума от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с основание „T D 1 8 4 / 2 0 1 9 AP.SAD V.TARNOVO 0411-155-0003-2018“. Посочено е, че банката като трето задължено лице няма достатъчно информация с оглед чл. 446а ГПК, вр. чл. 381 КЗ, дали срещу вземането за същата сума може да се насочи принудително изпълнение. В писмото се е съдържала достатъчно информация за произхода на постъпилите вземания на длъжника – посочен е номера на делото на Апелативен съд - Велико Търново, името на застрахователната компания, превела сумата е и цитирана разпоредбата на чл. 381 КЗ. При тези данни ЧСИ е следвало да положи грижа, съответна на професионалните му задължения и квалификация, за да извърши проверка дали сумата е несеквестируема. Същият е могъл да се запознае с публикуваните от съдилищата съдебни актове на интернет – страницата на съответния съд, както и в сайта на ВСС в раздел „Съдебни актове“, където решението е публикувано. Непредоставянето от страна на банката на пълна информация, не освобождава съдебния изпълнител от задължението да събере такава, като се позове и на правомощията си по чл. 431 ГПК. В случая ответникът не е направил опит да извърши проверка, включително да уведоми длъжника, а след повече от 10 месеца е изпратил писмо, получено от „Общинска банка“ АД на 03.12.2020 г., че следва да изиска данни от клиента относно характера на сумата и изброил хипотезите, при които не се допуска принудително изпълнение върху вземането на длъжника след наложения запор. По делото не са приложени доказателства ЧСИ да е уведомил длъжника за наложения запор на сумите, постъпващи по банковата му сметка в „Общинска банка“ АД. Направени са оплаквания от ищеца и, че ответникът ЧСИ Н. В. е извършвала изпълнителни действия спрямо длъжника след настъпила перемпция и тяхното прекратяване по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В случая необразуването на ново изпълнително дело след настъпилата вече перемпция може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, но не вреди на кредитора и не ползва длъжника /изп. д. № 20148140400440/. По отношение на изп. д. № 20168140400643 не е настъпила перемпция, тъй като с молба вх. № 3076/17.06.2019 г. на ЧСИ Н. В. взискателят „ОББ“ АД е направил искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Т. Д. М. в „Райфазенбанк България“ ЕАД, а изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, за което ответникът е уведомил взискателя със съобщение от 27.04.2021 г., т. е. не е налице бездействие от страна на взискателя за осъществяване на изпълняемото право в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ищецът не е доказал да е претърпял имуществена вреда в претендирания размер – под формата на пряка загуба или под формата на пропуснати ползи. Затова дори да се приеме, че са налице процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ, предявеният иск е неоснователен, тъй като не е установен един от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност. В случая с удържаните суми са погасени дългове на ищеца – вземания на взискателите по изп. д. № 20148140400440 и изп. д. № 20168140400643, както и разноски в изпълнителното производство съгласно чл. 79 ГПК. Следователно имуществото на ищеца не е намаляло, тъй като с изплащането на дълга той не е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а е удовлетворено едно задължение, с което имуществото му е било обременено. Затова при твърдение за настъпила имуществена загуба от осъщественото изпълнение, какъвто е настоящият случай, ищецът, който е бил длъжник в изпълнителните производства, е следвало да докаже, че дългът не е съществувал. Претендираната вреда щеше да е причинена, ако беше проведено принудително изпълнение върху несеквестируемото вземане при липса на задължения, но доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „При уведомяване на съдебния изпълнител от банката /трето задължено лице/ за несеквестируемия произход на средствата по запорираното вземане, но въпреки това в нарушение на чл. 444, ал. 1, т. 8 от ГПК във връзка с чл. 381, ал. 1 от КЗ същите са принудително събирани без за това да бъде уведомен длъжника и изплатени на взискателя от съдебния изпълнител – налице ли е вреда за длъжника по състава на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във вр. с чл. 441, ал. 1 ГПК и чл. 45, ал. 1 ЗЗД?“; 2. „След уведомяването от банката /трето задължено лице/, че преведените от банковата сметка на длъжника суми са несеквестируеми – ЧСИ следва ли да върне събраната несеквестируема сума по сметка на длъжника? Ако ЧСИ не върне събраната сума на длъжника и я преведе на кредитора-взискател с тези си действия причинени ли са на длъжника имуществени вреди?“; 3. „Застрахователна сума по застраховки „Живот“ и „Злополука“, както и застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и по застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 381 от КЗ представляват ли „помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт“ по смисъла на чл. 446а от ГПК?“; 4. „Кой носи отговорност и чия е вината при извършен запор на несеквестируеми вземания в нарушение на чл. 444, ал. 1, т. 8 от ГПК във връзка с чл. 381, ал. 1 от КЗ – на съдебния изпълнител или на банката третото лице, като се има предвид вменените задължения на ЧСИ?“ и 5. „Отпаднали ли са условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес? В хипотезата на прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително дело без да е налице нова редовна молба по чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК, поставяща началото на ново изпълнително дело – допустимо и законосъобразно ли е съдебният изпълнител да се ползва /да събира вземания и осребрява/ от наложени изпълнителни способи – запори и възбрани, които е следвало да бъдат вдигнати на основание чл. 433, ал. 3 от ГПК? Следва ли да бъде възстановена на длъжника получената парична сума от изпълнителен способ, който е трябвало да бъде вдигнат от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК във връзка с чл. 433, ал. 3 от ГПК?“. Сочи, че възивният съд се е произнесъл по първия въпрос в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 50034 от 24.01.2023 г. по гр. д. № 1301/2022 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 1722/ 20.06.2023 г. по гр. д. № 336/2023 г. на ВКС, III г. о., както и, че останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Първият въпрос е обуславящ, но не е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. С решение № 143 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 4666/2016 г. ВКС, III г. о. е прието, че длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждане на принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество, независимо дали е обжалвал действията му, но за да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ трябва да е налице вреда. Когато изпълнението незаконосъобразно е насочено върху несеквестируем доход, но с този доход е погасено задължение на длъжника, имуществена вреда за него не настъпва /разрешението не касае неимуществени вреди, а и такива в настоящето производство не се претендират/. С погасяването на дълга имуществото на ищеца не е намалено, той не е претърпял загуба, нито е обеднял, а от патримониума му е отпаднало задължение, с което той е бил обременен. Имуществена вреда за длъжника би настъпила, ако е било проведено принудително изпълнение върху несеквестируемото вземане при липса на задължения, но не и когато с това вземане задълженията са погасени. Същото е прието в обжалваното решение, поради което не е налице основание за допускането му до касационен контрол по повдигнатия въпрос. Вторият, третият и четвъртият въпроси не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдът не се е произнасял по тях. Решаващият му мотив за отхвърляне на иска е, че независимо, че е проведено незаконосъобразно принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане на ищеца, имуществото му не е намаляло, тъй като с изплащането на дълга той не е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а е удовлетворено едно задължение, с което имуществото му е било обременено, като не е установено да са настъпили други вреди, който да обусловят деликтната отговорност на ЧСИ. По четвъртия въпрос въззивният съд е съобразил приетото т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, относно извършените от частния съдебен изпълнител действия по изпълнителното дело, по което е настъпила перемпция и е изложил, че в случая същите биха могли да ангажират единствено дисциплинарната отговорност на ЧСИ. Цитираната задължителна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на решението, изключва наличието на поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Несъгласието на касатора с крайните изводи на съда само по себе си не може да обоснове достъп до касационно обжалване, то представлява касационно оплакване за неправилност на решението. Решението не е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ЧСИ Н. И. В. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1875 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение