Определение № 2679 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2162/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Финанс Директ“АД против определение № 7746/20.05.2024 г. по ч.гр.д. № 4542/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 31.01.2024 г. по гр.д. № 6742/2024 г. на СРС, 12 състав за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 27119/2023 г. на СРС, 25 състав. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт. Поддържа се становище, че липсва връзка на преюдициалност между двете производства. Оспорва се качеството „кредитор“ на ищеца Л. Р.. Иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба Л. В. Р. е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на последната. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. С обжалваното определение СГС е приел, че първоинстанционното производство е било образувано по предявен от Л. В. Р. срещу „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД, „КОБЕ ИНВЕСТ“ ЕООД и „ЛЕ ШЕДЬОВЪР“ ООД иск, с правна квалификация чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, за обявяване на недействителността по отношение на ищеца на сключения между ответниците „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД и „ЛЕ ШЕДЬОВЪР“ ООД за обезпечаване на дълга на „КОБЕ ИНВЕСТ“ЕООД договор за ипотека, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 20, том I, рег. № 922, дело № 17 от 2018 г. за учредяване на ипотека върху придобит от ищеца недвижим имот. По делото на СРС е била представена искова молба, вх. № 139888/18.05.2023 г. по описа на СРС, с която ищецът Л. В. Р. е предявявал срещу „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД, „КОБЕ ИНВЕСТ“ ЕООД и „ЛЕ ШЕДЬОВЪР“ ООД иск за прогласяване на нищожност на процесния договор за ипотека, предмет на гр.д. № 27119/2023 г. на СРС, 25 с-в. СГС е изложил съображения, че в конкретния случай, преценката за преюдициалност следва да бъде извършена съобразно предпоставките за уважаване на Павловия иск по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД – качеството кредитор на ищеца, извършването на увреждаща сделка преди възникване на вземането на кредитора, намерение на страните по сделката за увреждане на кредитора. Счел е, че изходът на гр.д. № 27119/2023 г. на СРС, 25 с-в има пряко отношение към предмета на производство по иска с правно осн. чл.135 ЗЗД, т.е. към една от горепосочените предпоставки – наличието на увреждаща сделка. Изложил е съображения, че страните, с оглед субективния идентитет на двете дела, биха били обвързани от решението за прогласяване на нищожността на договора за ипотека. При евентуално установяване на нищожност на сделка, следва извод, че тя не съществува в правния мир и не би било налице увреждащо действие, което да бъде обявено за недействително по отношение на ищеца. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частния касатор въвежат при допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за селекция на частната касационна жалба следните правни въпроси: 1/ Притежава ли приобретателят по договор за покупко-продажба активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.135, ал.3 ЗЗД? Има ли значение легитимацията, ако твърдяната увреждаща сделка или действие са извършени преди оспорваната сделка, без знанието на лицето, спрямо което се твърди, че е възникнало увреждане вследствие на действието? и 2/ Има ли производството по иск за обявяване на нищожност по чл.26 ЗЗД и производството по иск с правно осн. чл.135, ал.3 ЗЗД за обявяване за относителна недействителност на сделка връзка на преюдициалност, ако страните по оспорваните сделки са различни? Позовава се и на хипотеза на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. С оглед оплакванията в частната касационна жалба и доводите в изложението настоящият състав на ВКС не може да направи извод за констатиране на някой от гореизложените пороци без извършване на проверка по същество на въззивното определение. Не се установяват нарушения на основни съдопроизводствени правила и приложение на закона в противоречие с неговия смисъл по отношение на формирания извод на въззивния съд за наличието на връзка на преюдициалност между двете висящи производства. Според ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като съобрази изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че поставените правни въпроси не отговарят на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В обжалваното определение не е бил обсъждан въпросът дали в конкретния случай ищецът притежава активна материалноправна легитимация на „кредитор“ на длъжника по иск по чл.135, ал.3 ЗЗД. Установяване на това качество, респ. на активната материалноправна легитимация на ищеца, е въпрос по съществото на спора, а СГС не е достигнал до преценка дали е основателен или не искът, защото произнасянето му е по процесуален въпрос - за наличието или липсата на преюдициална връзка между двете висящи производства досежно предпоставката за уважаване на Павловия иск – наличие на валидна сделка, която уврежда ищеца. Поставеният втори правен въпрос е обусловен от доводи на частния касатор за липса на идентичност между страните по двете производства. Следва да се има предвид, че въззивният съд се е произнесъл по различна установена от него фактическа обстановка – и по двата иска ищец е Л. Р., респ. ответници са едни и същи търговски дружества в качеството им на обвързани от атакуваната правна сделка лица. Дали Л. Р. като трето за оспорваната договорна ипотека лице има право на иск по чл.26 ЗЗД е въпрос извън проблема за наличието или не на преюдициална връзка между производство по иск с правно осн.чл.26 ЗЗД и това по иск с правно осн.чл.135, ал.3 ЗЗД. Горното налага извод за недопускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд